По повод идеята учениците да бъдат учители не само в деня на ученическото самоуправление, мога да споделя, че тази година с 12 клас опитах нещо подобно. Всеки беше подготвил самостоятелна презентация по избрана тема (с моя помощ при подбора на информация, който имаше нужда), която аз оцених по избрани от тях 5 критерия. Заедно с мен останалите съученици, трябваше по същите критерии да оценят говорещия. В началотот си мислеха, как ще си дадат максимален брой точки, но като им казах, че ще получат втора оценка за това дали са били обективни, забелязах, че са дори по-критични от мен към говорещия.

Всъщност Margo основните ми наблюдения са от моите деца и техните приятели и децата на мои съседи и приятели. Всички казват, че децата им предпочитат да са пред компютъра, но през ваканциите не са прочели нито една книга. Сред учениците в моето училище има много ученици, които също четат, но те не са по-голямата част.

Ellie, идеята за дискусия по тема е интересен подход. Но наистина най-важно е това, учителят ясно и категорично да изрази изискванията си към учениците. В този случай недоволството при получена оценка е по-малко.

Откьде си правите изводи, че голям процент ученици не обичат да четат???

Моите деца и ученици обичат да четат!!!

Разменяме си книги  и си говорим за тях,разбира се това не са книги които са предвидени да се изучават по литература!!

Понякога провеждам часове, в които си разменяме ролите.Аз съм ученика, а ученици са учители.Коментираме предварително вида на урока и, какво е необходимо  да се  затвърди, какви примери да се разгледат и сам.работа за останалите.Те са много доволни от възможността да бъдат учители . 

И информацията, и творческото боравене с нея са важни. Даже началните класове според мен са най-благодатни за развиване на творческо разбиране и умения. Винаги съм смятала, че както в семейството първите седем години са съществени за възпитанието, така и в училище първите седем години са много важни за развитието на интелекта. Разбира се, ако си умен и амбициозен може да се научиш и след това, но нали училището трябва да развива интелект у всички поне до едно задължително ниво. А и научаването на изразяване на собствено мнение е като плуването - може да четеш за него теорията, но по-лесно става, когато гледаш как се прилага, а истинското научаване става, когато само започнеш да се опитваш да го правиш.

Вярно е, че ако се разчита на добра воля учениците да си четат урока предварително това няма задължително да стане, но всъщност не е по-различно оит изискването урокът да се прочете за следващия път. Нали и сега се изисква те да си го прочетат след като е разказан в клас и въпреки това го правят само ако очакват изпитване. Мога да споделя как аз как стимулирам моите да го правят. В началото им казвам, че това ще ми бъде сериозно изискване. Обяснявам, че е фундаментално важно, ако искат да получат необходимото от моите часове и да се представят добре (и съответно да получат добра оценка...), защото не могат да участват истински в дискусията, ако не са прочели фактите. Казвам им, че е скучно и безсмислено да им говоря нещо, което могат да си го прочетат и сами. Освен това в началото на часа мога да им дам малко контролно с едно-две общи въпросчета и отговор едно изречение или една дума, само за да проверя дали са си прочели фактологията. Дори не всеки път, но да очакват, че може да се случи. И ако не участват в дискусията поради незнаене на фактологията ще получат слаба оценка на дискусия (а тя се оценява всеки път). Може предходния час заедно със заръката да си прочетат предварително да им дам няколко въпроса, на които да отговорят при прочитането и на следващия път да им ги събера. Разбира се, има вероятност да препишат домашното от някой друг, както и всяко друго домашно. Но мога да си поиграя да измисля различни въпроси за всеки един или поне да направя банка от въпроси и на всеки да раздам листче с комбинация от по няколко. Дори и да започнат да се обаждат един на друг по телефона да се информират кой какво е получил, пак ще стигнат до съдържанието, което целя да са прочели предварително.

Ще се радвам други колеги да кажат как те го правят!

Според мен поне до 7. клас е важно да се запомни определено количество информация. Дори материала по математика за осми клас, също е от голямо значение, за надграждането по нататък. Все пак трябва да се формира нещо като база данни в съзнанието на учениците, на които те да се опрат когато се опитват да разсъждават самостоятелно. Разбира се в последните класове е от значение, учениците да могат да изразят мнение по различни въпроси. Но както всички знаем, собственото мнение и добър изказ предполагат не малко усилия за самостоятелно четене. И тук според мен се появява истинският проблем - големият процент ученици не обичат да четат. Тестовата система на изпитване се оказа много удобна за тях - избираш един отговор и готово.

Идеята за предварително прочитане на урока е много добра, но не съм сигурна, че броят на мотивираните за това ученици ще е голям.

Радвам се, че се поставя тази тема, която бих казала е основна за образованието. Напълно съм съгласна с мнението на sv_damyanova, atlantic, anilenas, Anikolova, radivdani, margomalinova. Всъщност писах точно за "разказвателните" учебници по история и как те са предпоставка учението се състои в запаметяване и възпроизвеждане. Ако искате, погледнете тук - ще очаквам и мненията ви.

Учебниците по литература са подобни, а наличието на изпити след 7 клас и след завършването принуждават и учителите да се съобразяват с тези критерии за задължителна фактология, която да бъде запаметена. Исках да кажа, че творческото преподаване и учение съвсем не "изяжда" от учебното време. Когато урокът от учебника се прочита предварително вкъщи, в клас остава време за дискусия и творчески задачи, а изпитването не е пред дъската на запаметения материал, а писмено или на домашните, или на самостоятелните проекти, или на участието в дискусията... Как бихте прилагали вие тези подходи към вашата конкретна дисциплина?

   Умението да се приложи наученото в практиката /каквато и да е тя/, наистина е най-важното доказателство за усвоени знания.

 Абсолютно съм съгласна , че знанието се помни по дълго ,ако е изведено от практиката или е от заобикалящата ни действителност.Още повече съм доволна, когато децата намират сами такива приложения.НО децата трябва да бъдат НАУЧЕНИ  КАК ДА УЧАТ!!!

Аз винаги им показвам как да учат !

Практиката ми е показала, че учениците с много по-голям интерес работят върху задачи, който не изискват пряко прилагане на теорията, а нейното пречупване през техния поглед. Ако такива задачи са свързани по някакъв начин с практиката или житейския опит, удоволствието от успешното решаване на такава задача е по-голямо. И, естествено, резултатите на децата са по-високи. И постигнатият ефект е по-голям, помни се по-лесно и по-дълго.

  Според мен високото оценяване на " голямата памет" е назадничаво . Необходимо е да се стимулира мисленето , самооткривателството, нестандартността и анлитичността в съвременния ученик, за да бъде той добре подготвен за бъдещето. Според мен е безсмислено да се опитваме да създадем от ученика си една ходеща енциклопедия, която незнае какво да прави със знанията си. Натрупването на чисто емпирични знания е необходимо , но умерено. Ще дам пример: никаго не съм изисквала от учениците си да знаят например ,каква е площта на Судан, защото това едва ли ще им потрябва някаго, но ако се случи те трябва да знаят къде да намерят необходимата информация.