Никога не съм се срамувала от професията си. Нещо  повече с гордост съм заявявала ,че съм учител, дори и сега ,когато не съм /но скоро се надявам отново да бъда/. Цялото ни общество е виновно за девалвирането на учителството като професия, но искрено се надявам скоро да разбере ,че ако не се вземат адекватни мерки само и единствено то /обществото ни / ще загуби от това. Тук не говоря само за заплатите ни. Прави ми впечатление ,че хора извън системата говорят за учителите като за някакви нищожества, хора ,които мрънкат само за заплати пък не работят достатъчно, хора- неинициативни, тъпи , прости и ограничени. Огромна вина за това имат медиите, защото  в последните няколко години се нагледахме на репортажи именно за учители-некадърници, а добрия  и съвестен учител остана в сянка.Всички знаем ,че некадърници има  и те не са единици, но и системата ни не прави нищо такива хора да не попадат в училище. Дискриминацията е насочена по-скоро към съвестните и в крайна сметка  ще се окаже след време , че в българското училище са останали само лумпени.

 ...и все пак учител звучи гордо... 

ДА, ПРАНА СТЕ.

ОБАЧЕ КОГАТО НЯКЪДЕ НЕ ВИ ПОЗНАВАТ И ВИ ПОПИТАТ КАКВО РАБОТИТЕ ПРИ ОТГОВОР"УЧИТЕЛ" ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ВАС ВЕДНАГА СЕ ПРОМЕНЯ. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ВИЕ СТЕ ДОБЪР УЧИТЕЛ, ОБИЧАЩ РАБОТАТА И УЧЕНИЦИТЕ СИ. ЕДНА ЖУРНАЛИСТКА МИ КАЗА, КОЙ ВИ Е ВИНОВЕН КАТО ТЪРПИТЕ КРАЙ ВАС НЕКАДЪРНИЦИ ДА СА ВИ КОЛЕГИ. ОТ ТЯХ ИДВА И ИМИДЖА ВИ.КАЗАХ Й, ЧЕ НЕ Е ПРАВА.НО ТЯ МИ ОТГОВОРИ, ЧЕ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ СА ТАКИВА.

Защо трябва да се чувствам виновна заради чужди грешки. Във всяка сфера на живота има "професионалисти" , които не са такива. Негативните оценки са нещо нормално. Понякога те идват от хора, които изпитват неудовлетвореност в личен план, но са свикнали да търсят причините и вината извън себе си. Изпитвам радост и удовлетворение от работата с децата. Професията ми е съзнателен личен избор. Всяка преодоляна трудност ме кара да се усещам на мястото си. Прекрасно е да обичаш и да се чувстваш обичан.

Защо учителят се срамува от това, че обществото го е поставило на дъното на социалната стълбица, а обществото - не?!

  То си е за срам ! Такава месторабота! - пфу( характерно действие от  сериала " Ало - Ало " изпълнявано от тъщата на Рене при споменаване на немските  нашественици ) .....Министерство на образованието!.

Неотдавна ми се случи следното:

На едно от поредните обучения /нали ние обичаме да сме в крак и все нещо учим / една дама, която трябваше да е в ролята на обучител, се сблъска с всеобщо негодувание и недоволство от страна на участващите учители. То беше резултат от отказа ни да ни третират като полуграмотни и малоумни същества, които не знаят какво правят в училище /така излезе от отношението на въпросната дама към нас/. Когато я засипахме с реалните проблими, за които бихме искали някаква помощ, тя се опита да се измъкне от неудобната ситуация с думите:

-Колеги, аз ви разбирам, знам колко ви е трудно и как не се оценява трудът ви. Аз самата придобих самочувствие, едва когато си смених местоработата.

На резонния въпрос от наша страна къде работи, тя с неудобство отвърна, че работи в Министерство на образованието.

Мисля, че не бива да ни е срам от това, което най-много обичаме да правим.

Нека да говорят каквото си искат, ние просто трябва само да си вършим нашата работа. Шкарто навсякъде и винаги има и трябва да се помъчим да го намаляваме...

не виждам защо трябва да се срамуваш, че някой друг е прост?!!?

Дерзай,

Прави каквото трябва пък да става каквото ще

Учител да си е призвание :)