А , szsr Вие имате ли деца ? Грижите ли се за тях? Какво е  отношението Ви към агресията във взаимоотношението между децата? Как възпитавате своите (ако имате такива )? Как давате пример като родител в това отношение ? Как постигате контрол при провежданито на разговор ,за да не се стига до общуване без агресия ( !? тук отговора Ви ще е много интересен ).

Да, освен учител съм и майка.

Вие, "atlantic" - родител ли сте?

Поредната "новина" от www.dnes.bg  - "Дете намушка съученик с нож". Разликата е в мястото на престъплението - вместо Разград, действието се развива в Самоков. И? Още едно пострадало дете,още едно, което е наранило... Включвайки телевизора се сблъсквам с кофти новина, филм с поредното престъпление или в най-добрия случай еротика (вместо порно). Момчетата в най-трудната си възраст (пубертета)имитират кечисти и доказването на надмощие над слаб противник се оказва най-примамливото занимание за през междучасията, за да  доказват не само пред себе си своята назряваща мъжественост,а и пред наблюдаващите ги с кокетен поглед момичета. Само дето ... защо ли тези момичета по на 12-15 години приличат повече на фолк диви, отколкото на деца, каквито всъщност все още са си? Сбъркан е светът ни, сбъркана е и държавата ни... Тъжно ми е за децата, защото те са невинните жертви...

Децата груби и агресивни ли се раждат или се възпитават по този начин? За съжаление, те просто повтарят онзи модел на поведение, който е най-близо до тях ,т.е. моделът на семейството. Ако децата виждат грубост, нетактичност, липса на уважение, агресия ... как да се спасят от това? Т.е. те ще копират същото в своята среда - дет.площадка, детска градина или училище. При подобни прояви от страна на дете ,родителите обикновено реагират с думите :"Ама,моля ви се, ние сме образцово семейство!". Прикривайки грубостта и агресията у дома, към отрицателния модел се добавя и лъжата. И натрупванията накланят везната в отрицателна посока... Как да бъде спасено такова дете, как да бъде защитено от своите родители?

 Anikolova каза:

"Изобщо причините за агресията са толкова много, но въпросът е какво можем да направим ние като учители, за да променим това? Можем да разчитаме само на това, че личният ни пример и авторитетът ни биха могли да им повлияят. Обаче постигането на силна духовна връзка с някого е нещо трудно."

Една от причините да е толкова  нисък прагът на агресивността е неумението да се поема отговорност за собствените си постъпки - нещо, което основно се учи в семейството.

Една уместна и на място направена забележка / дори да е съвсем невинна/ веднага води до позицията:" Ама аз не съм виновен! Еди-кой си направи еди-какво си /ме ритна, напсува, плювна, разсмя ме.../, пък вие викате по мене! А защо не викате по еди-кой си, когато прави еди-какво си!"

Неумението да си признаеш грешката, да се извиниш, когато трябва, автоматично води до отбранително-нападателна позиция. Като прибавим опита, който разполага предимно с такива модели на поведение / да ударя, да обидя, да причиня болка.../ агресията е налице. Резултатите - също. За съжаление, те включват и деца, които загубват живота си по твърде нелеп начин. Последният пример - случилото се в Разград.

Затова не разбирам в хората  тази им страна - да нараниш човека обезателно ! Това не прощавам и на тези, които ме предадат като приятели ! Сърцето и душата ми много са наранети от човешката злоба, завист , простотия. Не мога да го затворя и запазя, но мога още да се опитвам да говоря, да убеждажам. Не мога и да ги съдя . Хора всякакви. Господ съди  според делата ни!

Темата я поставих по повод книгата и поведението ни във форума. Разговора е много актуален да се прехвъли към тези драстчни прояви. Все пак защо използваме агресията, когато разговаряме? Кога ще се научим  и от какво зависи? Предаваме ли агресията на децата си !?Не е ли въпрос и на вътрешен самоконтрол и желание?

Въпросът е много сериозен, бих казала, един от най-сериозните, за които си струва да се говори. Обезкуражаващото е, че когато детето дойде при нас, вече може да бъде направено малко в посока промяна на вече заложени в ранните детски години модели на поведение, включващи и агресивно поведение. Обаче не само физическото насилие поражда насилие. Много често подрастващите дори не осъзнават, че вербалната агресия е не по-малко страшна от физическата и че е стъпало към нея. Това е, защото много родители живеят с мисълта,че- ето, аз не бия детето си ,значи автоматически съм добър родител, но в това да му крещя за всичко, което не ми харесва в него, няма никакъв проблем. Ами онези деца, на които не се отказва нищо, презадовелените, които дори не познават чувството да копнееш за нещо, което не можеш да притежаваш сега и веднага?Не искам да се правя на психолог, но точно разглезените деца се превръщат много бързо в агресивни деца, когато по изключение не получат нещо или видят, че учителят не може да бъде манипулиран така лесно, както родители, баби и други заети с отглеждането им лица. Това ги изпълва със злоба. Мисля, че е изключително важно да намерим един здрав баланс при възпитанието на децата ни - любов и грижа, но и готовност да накажем, да отстоим мнението си, последователност и най-важното - личен пример за толерантност и дори за смирение, когато това е нужно. Не е достатъчно едно дете да има пари в джоба. На какво учим един първокласник наример, ако му даваме по 1 лев джобни пари всеки ден/при положение, че се храни на стол/. Той дори няма нужда от тези пари, но се чувства длъжен да ги похарчи. Хвърля храната в стола и се храни с бургери, а после се тюхкаме, че българчетата не се хранят здравословно и затлъстяват. Мисля, че много проблеми в обществото ни тръгват точно от изкривената представа за важността на парите и от неумението на младежите да ценят труда на родителите си. При нас важи правилото "На гол тубмак-чифте пищови" много повече, отколкото където и да било по света. Обгрижваме децата си прекалено и дори не им даваме възможност да помечтаят за нещо друго, освен за още пари. Онези родители, които отиват в чужбина да изкарват тези повече пари и оставят детето си във важен за него период , са не по-малко отговорни от онези, които бият децата си за "Добър ден". Изобщо причините за агресията са толкова много, но въпросът е какво можем да направим ние като учители, за да променим това? Можем да разчитаме само на това, че личният ни пример и авторитетът ни биха могли да им повлияят. Обаче постигането на силна духовна връзка с някого е нещо трудно. Пък и той трябва да е научен, че може да научи нещо от другите, че не е единствен, най-добрият, най-правият.  А това е късно да се възпита в училище. Да бъдем бавачки или охранители на децата и да внимаваме да не се сбият, та някой да умре? Да съдим училището, че не е опазило детето ни, а ние да сме били на хиляди километри от него? Така ли трябва да бъде?