Отговорността да си родител

Публикувана на: 25.10.2007, от crocsi
Кoментари:36

Здравейте родители!Embarrassed

Тази тема ме вълнува от момента , в който разбрах, че ще ставам майка. Това беше преди години , но  въпросите остават.

Готови ли сме да поемем отговорността да сме родители? Достатъчно  ли е само да сме горди, че ще имаме бебче, че ще го посрещнем в къщи ! А после ? Наясно ли  сме какво се иска от нас какви навици и умения трябва да получи нашето дете. Как по-лесно да  му помогнем да се адптира към живота, после в детската градина и училище?Какъв ще е характера на детето ни и поведението му също зависи от нас. Забраните( не пипай тук, не прави това..) или похвалите; равновесието между двете; бие ли се дете?; авторитета на родителя. Как да запазим връзката дете-родител и тя да не се нарушава! Доверието да продължава независимо какво се случва в живота на детето ни. Как до го предразположим да разговаря с нас по по лични проблими. Как някои родители успяват да приучат децата си да казват директно истината за това какво се случва, а други не? На всяка цена ли , трябва да защитаваме позицията на детето си!?

Е, не мога да изброя всичко което вълнува един родител и отговорностите, които трябва да поема във всяка такава ситуация. По -интересно е  да обменим опит и коментираме конкретни ситуации и нашите решения в тях .Embarrassed

Коментари 36

17.01.2008 crocsi

Profile

Cool Ето нещо,което ми се случи тези дни . Точно по темата ,която коментираме ми се налага много тактично да подскажа на родители в горен курс, че детето е достатъчно голямо и те го "задушават "с обгрижването си  .Има вариант да поискам помощ от психолога , но самото дете е претеснено ; мога да говоря направо , но таткото е много авторитарен тип и ...Surprise

15.01.2008 anilenas

Profile

   Този страх не се преодолява цял живот. Въпрос на духовна сила е да се справят с него видимо поне родителите, за да не се пречи на самостоятелния избор на детето. Затова не е лесно да си родител, а и народът ни никога не е преставал да мъдрува в тази посока. Ние пък не преставаме да се учим.

13.01.2008 crocsi

Profile

Tongue Tied Най -трудно е да намериш сили  и да прецениш кога е настъпило времето да преодолееш себе си,собственият си страх, мисли и опасения и да гласуваш подобаващото се доверие дна детето на вършило съответната възраст. Това също спада към отговорността,която поемаме като родители и е труден момент.

Родителската обич  в никакъв случай не е   обграждащо -задушаваща  и ограничаващо- диалогизирана!Devil

12.01.2008 anilenas

Profile

   Обич и закрила чрез баланс на свободата и ограниченията. На едно дете никога не бива да се поставят условия, за да бъде обичано./Няма да те обичам, ако.../

08.01.2008 milenkova

Profile

Когато забременях с втория ми син (преди повече от шест години) само при мисълта, че ще преживея всичко както с големия, се изпълвах с радост и щастие.

Когато бях малка си спомням, че бях много близка с баща ми. Питах го - защо сме така свързани, а той ми отговори, че е така защото винаги ме възприема като възрастен (в смисъл - равнопоставена на него). Това се опитвам да пренеса във взаимоотношенията си с родните си деца (а и не само с тях). Кой човек не обича да се чувства ценен? Уважението към чувствата и мислите на децата ми води до това, че и те ще уважават чувствата и мислите на останалите. И тук идва въпросът за личния пример - не можем да искаме от децата истината, ако ние лъжем (а децата много ясно усещат лицемерието). Не можем да искаме от тях да признават грешките си, ако не сме го направили и ние по отношение на тях.  

Според мен най-голямата отговорност да си родител е именно в това, че си пример за децата си...

08.01.2008 crocsi

Profile

Idea Уважаеми участници в дебата. Темата беше поставена с ясно очертани въпроси и целеше изясняването на съвсем други проблеми. Надявам се ,че не е  вярно твърдението ,което се оформя :  каквато и тема да се постави дебатите трябва да стигат до задънена улица и да се повтарят еднакви факти!?

За конкретната тема акцентите бяха : как се подготвяме да станем родители; как формираме  и развиваме доверието родител-дете ; как се оформя и каква е ролята на родителя при оформяне на характера на децата ; авторитета на родителя; да научим децата да казват истината :) ; и всичко друго ,което вълнува родителят при възпитанието на детето Music.

В дискусията ,която водим точно тези въпроси не се дискутират . Темата е зададена с тази цел!

Person

08.01.2008 koleva

Profile

Ще Ви разочаровам, имам си мъж, ако поискам мога да си имам и любовник.Но да, тук говоря за училището и за моята отговорност като родител.Както разбрахте съм я поела изцяло.Аз къде не Ви разбрах.В съветите да се наслаждавам на контакта с децата си, като уча отново отново някакви безмислени уроци ?! Извинете, но имам и други начини и аз имам правото да ги предпочета да прекарам времето с децата си по - приятен начин.Интересно къде е Вашата отговонорст.Децата да учат с майките и бабите си, или който е на линия / според възможностите /, а за учителите коя отговорност остава- да си получават заплатите ?!

07.01.2008 charmy

Profile

Колева,вие не разбирате мен-как ли разбирате собствените си деца??Някога ,когато друг ви казва нещо замисляли ли сте се върху него??Честно казано си ви представям като разведена ,намусена,вечено сърдита за нещо или недоволна жена,знаеща винаги ,кое е най-добро,но не  за нея,а за другите.М,да мисля,че като майката на Реймънд от "Всички обичат Реймънд"-нещо подобноSmile.И ,само вие говорите единствено и само за училището -забелязахте ли?

07.01.2008 koleva

Profile

Какво отношение да взема към този т.нар. проект.Историята се учи и историческите изводи се правят не от картини.Студентите прекрасно се справиха с тази особа.А тя, ако ти направи впечатление, не представи никакъв аргумент, а започна да дава съвети за възпитание, морал и т.н.Позната история.

07.01.2008 Eko

Profile

 И ти ме просълзяваш, Колева, но от смях!Smile

 Можеш ли да ми кажеш каква ти е ролята тук, освен да губиш времето на колегите? 

 Защо губиш толкова време пред компютъра? Нямаш конкретно мнение и предложение за нищо!

 Вместо да переш, да гладиш, да учиш с децата...да си почиваш! Нали се уморяваш от много работа, уж! 

 Историк си ти! И то много развълнуван за образованието и не взима отношение към "Проекта Батак"! 

 Много противоречия на едно място виждам и то несъвместими!Smile

 Държиш се, меко казано, някак странно!