Имам идея как бюджетът на Министерството на отбраната да се сведе месечно до 13,80 лв. (с включен ДДС) и така изведнъж ще се появят пари за пенсии, заплати, спасяване на детски живот и т.н. Идеята е Министерството на отбраната да се редуцира до един телефонен апарат, чийто номер да бъде съобщен на всички наши вражески армии и потенциални нападатели. Когато решат да ни обявят война, те могат да звънят на този номер и да чуват записаното на секретаря съобщение: "Предаваме се!" И при сегашното положение, и при варианта с телефона изходът от едно нападение би бил един и същ. А ако решим да минем с телефона, това ще ни струва само една месечна такса за стационарен пост. Аз естествено не разбирам нищо от отбрана, но съм абсолютно сигурна, че ако зла сила иска да нападне България, ще й бъде много по-лесно да успее, отколкото, ако нападне Испания или Канада. Обаче гледам една диаграма за това кой колко отделя за отбрана и какво виждам - България е на четвърто място в НАТО по щедрост към военния си бюджет. Първи са, разбира се, американците, те отделят над 4 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана (хм, аз пък си мислех, че е за нападение). На второ и трето място са Гърция и Турция с малко над 3 процента. И веднага след това идваме ние с 2,6 процента. След нас са 22 страни от НАТО. А Испания и Канада, заедно с Литва и Люксембург са на дъното на класацията едва с 1 процент от брутния си вътрешен продукт за военни цели. За Литва и Люксембург не знам, но Канада и Испания със сигурно ще затруднят нападателите повече от България. На всичкото отгоре ни лъжеха, че тези 2,6 процента били задължителни, пък после се оказа, че нямало задължителни, а препоръчителни проценти за отбрана и не били 2,6, а 2, но тъй като са само препоръчителни, никой не ги спазва. Сигурно е военна тайна колко души работят в Министерството на отбраната, какви заплати вземат и какво вършат, защото тази информация я няма никаква. Но явно не е военна тайна, че имаме една подводница и тя изглежда като направена в час по трудово обучение, защото всеки го знае. Ако ставаше въпрос за проектче по някоя европейска програма, можехме да проверим за какво е похарчен всеки лев, защото европейските данъкоплатци имали право да знаят къде отиват техните пари. Но тъй като бюджетът на Министерството на отбраната се формира от нашите пари, ние нямаме никакво право да знаем колко ни е струвал например проектът за "развръщане на банно-перален комплекс" край Кабул. Или колко струва на една армия абсолютно излишният лукс да има телевизионен канал. Готова съм да споря с всеки, че България е многократно по-застрашена от това, че болните и неграмотните хора са все повече и повече, отколкото от държави мераклии да ни нападнат. Няма нужда никой да ни напада, превзема и поробва. Сами ще го докараме дотам да молим някой да го направи, за да ни лекува и образова. Точно обратно на военната класация, ние сме в дъното на списъка по загриженост за здравеопазване. Докато европейските страни отделят между 8 и 10 процента от брутния си вътрешен продукт (Америка естествено пак води с нейните 13 процента), болна България се закова малко над 4 процента и застина там. За тая работа е виновна икономиката, ще кажат защитниците на бюджета, при достатъчно висока база 4 процента могат да бъдат добра сума. Само че как ще расте брутният вътрешен продукт и ще формира висока база, като и по грижа за подготовката на кадрите България е на последните места сред европейските страни. Нашата страна не достига онзи 1,2 процент от брутния вътрешен продукт, който Европа средно заделя за висше образование. Нарастващата неграмотност - отделно. Да се оспорва бюджетът на Министерството на отбрата, числеността му, професионализма и имотите му обаче изглежда неудобно. Непатриотично някак си. Като че ли, ако поискаме да се намали бройката на чиновниците и на безсмислиците в това министерство, сме готови да харижем Родината на всички врагове, които всеки миг са готови да ни нападнат. Аз пък казвам, че ако нашите се приберат от Ирак и Афганистан и доста чиновници от военното министерство отидат на борсата, всичко ще си бъде същото по отношение на сигурността на България. Ако останем само на оная идея с телефона, пак ще бъде същото. По отношение на сигурността. Единствената разлика е, че чифтето пищови няма да ги има, но пък тумбакът няма да е толкова гол.
Значи на това му викали ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА?
А защо ли си мислех за маркетинг, Гъобелс, идеологическа борба, пропаганда, класова борва?
А то ли било само приказка за едната стълва?!
Сега разбрах че не съм бил прав.
"Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
През последните години администрацията се увеличи май правопропорционално на партиите в управляващата коалиция и тя, за да се спаси ще съкрати броя на учителите, защото те НЕ произвеждали БВП. Да но учителите поизвеждат нещо много по важно - бъдещите управляващи. Може би е добре да прочетат приказката за царя , които заповядал да избият всички стари хора (или ш случая - да унизят всички учители). Унизеният учител "произвежда" робски души...дали това това не е необходимо на управляващите?!
Напълно подкрепям казаното от Romina. Сегашната политическа класа и главно управляващите от тройната коалиция в най-голяма степен са виновни не само за незавидното положение на учителите, но и за мизерното състояние на голяма част от българския народ. Управляващите живеят в някакъв свой свят, в който не виждат мизерията, несгодите и всекидневните мъки на големи групи хора, които се борят за своето оцеляване. Управляващите се самозабравиха, те тънат в разкош и с всевъзможни сделки и далавери мислят само за своето забогатяване. И тъй като сред сегашните управляващи липсват националноотговорни политици, техните цели са насочеи към задоволяване на лични, групови и партийни интереси главно с финансов привкус. В тази държава се краде прекалено много и то точно от тези, които ни управляват сега.
Затова имам конкретно предложение. Нека всички учители, техните семейства, роднини и приятели и всички, които ги подкрепят в техните искания нс предстоящите местни избори бойкотррат представителите на трите партии в коалицията - БСП, НДСВ и ДПС. Нека накажем сега управляващите партии с презрение и не гласуваме за техните кандидати по места. Само така ще им покажем, че не искаме повече да ни управляват безотговорни, безскруполни и цинични хора.
