Благодаря Ви колеги. Мненията ви са много ценни за мен. Както ви казах, при нас има йерархия и отношенията са ясни. Нещо ,което в началото не харесвах, но сега съм убедена в ползата /не като в общинските градини, където командват лелките.../. Още в началото знаех-с никой близки отношения! И бях права. Когато учителките ми започнаха да "си ходят" на гости бяха щастливи. След време започнаха сплетните. Това е един от проблемите - междуличностни конфликти. Когато има такива - викам при мен и двете страни и изясняваме нещата. Когато има конфликт с родител- винаги защитавам учителката с вербални еквилибристики /родителите при нас са по-особени/. След това, на 4 очи се разбираме с учителката и правим корекции. Много ми се иска те да са перфектни в работата си, но...не винаги успявам да им вменя, че имат нужда от квалификация. Крият си план-конспектите! Мразя висенето на директора с тефтер в ръце, мразя безкрайните "комплексни проверки", мразя пристъпването по пантофи на шефа. Но май ще трябва. На седмичните сбирки всеки път има тема по която всяка от тях да се подготви. Но за да се внедри новото, трябва да "им дишам във врата"! А не искам да ставам такава! Скоро едно момиче, което идва при нас за дейности сподели, че учителките ми ценят авторитета ми и в същото време "не се стряскат " от мен. Това е чудесно, но...дали не трябва да съм по-строго.

Колежката, която търси директор, ме навя на една друга мисъл- за елитните градини има конкурс. А скоро от една подобна новооткрита градина, се обадили на една от учителките, за да я уговарят да напусне и да отиде при тях! На това му казвам нелоялност!/нищо лично към даваща обявата колежка/.

Здравейте, мили учители и директори,

Пиша Ви с молба за съдействие. В момента търся директорка на елитна частна детска градина в София. Изискванията са свързани с отлично владеене на немски език и административен опит.

С удоволствие ще предоставя повече информация, ако някой прояви интерес - polinatodorova@abv.bg.

Поздрави и много, много хубав празник,

Полина

Не трябва по това да се определя добрият директор.

Добрият директор е коректният директор. Човек, който не причинява на другите това, което не би искал сам да понесе. Това е най-важното. Всичко друго е разбираемо.

За един учител, дали е добър, показват знанията на учениците му и отношението им. Той работи с тях  и те знаят най-добре. Но има  значение кои ученици. Ученолюбивите или мързеливите.

А дали даден директор е диктатор или приятел, или комбинация от всичко и как се работи, казват учителите.  Според мен много важно постижение за всеки директор би било спечелването на доверието на подчинените. Трябва да се работи заедно, а не да се поставят от двете страни. Получи ли се това, работата не е на хубаво. Това става с убеждение в правотата на дадена позиция, а не с обвинения. И най-важната съставка е коректността. Така всичко се приема по-лесно.

Благодаря на всички колеги за отговорите.

Конкретна случка...Ами знам ли, те са все дреболии. Аз също съм привърженик на дисциплината и безкрайно много ценя и толерирам креативното у колегите. Повечето учителки са млади. Обичат децата и влагат в работата си собствен почерк. Хубавото при нас е, че отношенията не са точно като в общинска градина.Държи се на йерархията, има точни правила и точни санкции/глоби/. Това ме улеснява, за да не бъда обвинена в субективно отношение. До момента само 1 път съм повишила тов и само 1 път наложих глоба /за 5 години/. Не фамилиарнича, гледам да съм умерено строга. Имам чувство за хумор и обичам да участвам /и организирам/ празници. Лошото е, че някои от учителките не обичат да бъдат съветвани.А все пок аз имам 25г. стаж, а те-2,3 г. Ужасно се ядосвам когато не желаят да се коригират и уч. резултати съответно се занижават. Да има и такива, които нямат нужда от съвет, а и изказват мнение - несъгласие за някои неща. Обичам да им казвам "убедете ме, че не съм права" и...признавам, но когато целта е само "да мине работното време", побеснявам.Това са деца, а не предмети.

Здравейте всички :)

Опишете конкретна случка, за да получите конкретен отговор и съвет.

http://elikabg.web.officelive.com

 Диктаторите  са различни марки. Има и пълни некадърници, опитващи се да прикрият с тоталитаризъм професионалната си несъстоятелност.А има и  разумни диктатори, които следят твърдо за дисциплината,  давайки  творческа свобода на колегите си там, където това е необходимо и полезно за работата.

"Приятелите", обаче, като правило катастрофират  . Не можеш да бъдеш приятел на всички и всеки опит да бъдеш такъв завършва с това, че част от "компанията" се качва на главата на наивника....

Май Бисмарк бе казал " И най-лошата диктатура е по-добра и от най-добрата анархия!".

Прав е!