РАБОТА В ЕКИП И КООПЕРАТИВНО УЧЕНЕ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Съвременните деца, независимо от това, къде живеят, трябва да се изправят пред промените - социални, политически, в околната среда, в науката, индустрията и т.н. Промени, които оказват влияние върху начина на живот на цялото ни общество и в частност на всяко конкретно семейство.

Ето защо е необходимо да се насърчават и развиват характеристики, които ще са необходими на децата в бързо променящата се действителност,като например способността:

·         Да посрещат промяната и да се справят с нея

·         Да мислят критично и да правят избор

·         Да откриват и решават проблеми

·         Да бъдат творци с развито въображение и находчивост

·         Да се грижат за общността, страната, околната страна

Старият училищен модел на пасивно изучаване на факти и изложението им извън контекста не е достатъчен да подготви подрастващите за предизвикателствата на времето.Факт е, че той отчита единствено възрастовите, но не и индивидуалните особености на децата.И макар, че има универсални, предсказуеми следствия от растежа, които настъпват през първите седем години, те не стават в един и същи ден, едновременно за всички деца.

Разрешаването на комплексни проблеми изисква децата да развиват у себе си фундаментални умения – групова / екипна / работа, разрешаване на проблеми, проучвателски умения, използване на модерни техники и технологии.С тази комбинация от умения, те постепенно ще се превърнат не само в субекти на педагогическото взаимодействие, но и във водещи в процеса на учене, напътствани и подпомагани от опитни учители.

Учители – новатори, които изграждат приобщаваща учебна среда, която признава и утвърждава всички деца, така, че те приемат себе си и другите.Среда, в която малките са равнопоставени членове на екипа, с чувство за принадлежност към определената група и в същото време с усещането за личностна значимост, идентичност и собствена стойност.Занималня превърнала се в обучаваща и възпитателна среда с център детето.

В този смисъл пред педагозите също са поставени нови предизвикателства.Те трябва да притежават дълбоки познания за детското развитие, да си поставят подходящи цели за отделните деца и за групата като цяло,да познават и уважават индивидуалните им сили и потребности.Педагогическото взаимодействие е организирано върху основата на екипността и кооперативното учене.Работата в малка група осигурява възможността децата да получат предизвикателства на собственото си равнище на развитие. Те се чувстват добре, с желание проучват нови идеи  и дейности, експериментират, интересуват се от научаваното.Груповата работа дава възможност да се работи върху общи проекти за постигане на общи цели.Този вид учебен опит помага на децата да се сближат с техните връстници, да се научат да си сътрудничат,да се научат да избягват самоцелни критики, както и да се уважават взаимно като индивиди.

Кооперативното учене се основава на теорията на Ж. Пиаже за активното учене, или т.нар. учене в действие, въз основа на вече съществуващия опит.Този вид учене дава възможност на децата да се сближат със своите връстници, да се научат да си сътрудничат,да избягват самоцелните критики,както и да се уважават взаимно като личности.Работата в малка група улеснява изграждането на здрави екипи и поражда атмосфера на доверие, чувство на принадлежност към общността, любезност и толерантност към различията..Създава се положителен климат,чрез включване, споделяне и заинтересованост, насърчаване и участие  и високи очаквания за всяко дете.

Формирането на общност изключително много се засилва, когато учителят се премести от положението на „всезнаещ” при фронталната форма на обучение, към положението на „помощник” в една интерактивна среда.

Кооперативното учене замества егоцентризма и самотната работа и се превръща в сътрудничество между децата.Особено важно е, че те спокойно и естествено могат да говорят за своята работа, да изразяват мнението си и да се радват взаимно на успеха на целия екип.

Най-общо можем да кажем, че кооперативното учене притежава следните компоненти

·         Позитивна взаимна зависимост

Всички са отговорни за общия резултат

                   ·         Взаимодействие лице в лице

                  ·         Индивидуална отговорност

Кооперативното учене дава възможност на подрастващите до голяма степен да поемат отговорността за собственото си учене.Отговорност, означава да си отговорен за нещо, което е под твой контрол.А какъв по-голям дар биха могли да дадат на децата от групата си педагозите, ако не да ги научат на отговорност – в собствения си живот и обществото.

При кооперативното учене еднакво важни са както крайния резултат, така и качеството на работа вътре в групата.

За по-лесно управление и ефективна работа на малката група, децата могат да изпълняват различни роли.Педагогът подпомага децата при избора на роля,съобразявайки се с техните индивидуални възможности, потребности и интереси. както и със социалните им умения.

Възможен вариант са следните роли в екипа :

·         „Умна глава” – това е т.нар. генератор на идеи.Децата с лидерски позиции в общуването много често избират тази роля.Другите също им я преотстъпват, защото такива деца знаят къде, какво и как трябва да се намери, направи, използва, за да се постигне общия замисъл.

·         „Свързочник”:Другите не са ни съперници, а помощници.Първо търси помощ от тях, а след това от учителя.

·         „Измерващ времето”:Следи за скоростта на работа и напомня на групата колко време остава.

·         „Показващ посоката” – показва стъпките, технологията на изпълнението, обяснява как да се започне, с какво да се продължи и т.н.

·         „Говорител” – следи развитието на процеса, правилността на действията и докладва за цялостното изпълнение на задачата.

Кооперативното учене е процес ориентиран към детето.Учителят влиза в ролята на помощник, сътрудник, участник в този процес, „учещ се учител”.Дейностите предлагат гъвкавост на заниманията, т.е. те не са ограничени във времето, не се подчиняват на строги методически изисквания, работи се индивидуално и групово, а не фронтално.В хода на дейността се генерират знания, има мултидисциплинарност, а не диференциране на отделни ядра и учебни предмети.

В заключение бих искала да кажа, че занималнята, в която учителят стимулира децата да разбират света, да не се притесняват, че не винаги всичко им е ясно, да търсят отговорите на своите въпроси, е занималня, която зачита уникалността и ценността на всяко дете.., независимо от неговия произход, социална принадлежност, стил на учене и т.н.

Превръщане на групата в общност и изграждането на работещи екипи изисква време, внимание и търпение и най-вече,зачитане на възможностите на всяко дете, на неговите уникални характеристики и качества.

_{ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:}

_{1. АЛЕКСИЕВА,М., Учителят за малкия ученик,К, „ИРИТА ПРИНТ”,2007}

_{2. БУЗОВ,Е.,Ефективното училище,С,2004}

_{3. ФОНДАЦИЯ „ПРОГРАМА СТЪПКА ПО СТЪПКА”,”програма за деца от ПУВ и техните семейства”,С,2000}

_{4. МАТРА,”РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РОМСКИТЕ ДЕЦА ДО КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ”,Индивидуализация,С,2008}

20.03.2010 lex0707

ЗДРАВЕЙ МАРИАНЧЕ, ЕТО ОЩЕ ЕДНО МЯСТО ЗА СРЕЩА. ТАЙНО СЕ НАДЯВАХ ТОВА ДА Е НЯКОИ ОТ НОВИТЕ КОЛЕГИ, НО ИЗПИТАНИТЕ БОЙЦИ СА НАЛИЦЕ.

 

20.03.2010 marsi

Скъпа Еми, това съм аз, Мариана, а това е презентацията  от втората конференция на Матра в Търново.Ще се видим скоро, нали?!Поздрави и прегръдки от мен за теб!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

19.03.2010 lex0707

Здравейте колега,

Радвам се да видя вашета публикация.

Предполагам, че сте участник в проект МАТРА. Поздравявам ви за идеята да споделите опит придобит в проектка.

С поздрави Е. Лещарова - съавтор на модул "Индивидуализация"