Да бъдеш

Здравейте, учители! Казвам се Динко Динев и завършвам предучилищна и начална училищна педагогика във ВТУ - задочно. Сега живея в София. Студентските години не бяха толкова студентски, често оставях образованието на заден план за сметка на ежедневната борба за поминъка. Понякога бях крайно разочарован - от себе си, от образователната система и скучните и представители. Започнал с мотивация и желание да се доближавам до учителската професия, през годините на няколко пъти бях много близо да прекъсна и се оттегля безславно. И все пак - извоювах времената, в които трябваше да разбера какво е да си учител. Текущата и държавна практики ме срещнаха с децата, с реалната ситуация в класната стая, с погледите на всичкоразбиращите малчугани.. Бях доволен от себе си, от това, че можех да направя грешки, които да не допускам занапред. Щастлив бях, че децата оцениха старанието и труда ми така както никой не може. През юни положих успешно държавен изпит, след малко повече от месец ще получа диплома, на която ще се мъдри професионална квалификация “Учител" . Преди две седмици напуснах работата си в един ресторант. Поредното заведение, в което оставях времето и здравето си и се чувствах недоволен. Недоволен от това, което върша, недоволен, че въпреки усилията и старанията, които полагах нямаше кой да ме оцени. Нямаше ги децата. А те не могат да са безучастни. Те или те приемат, или не. Или даваш всичко от себе си, или просто не можеш да излезеш пред тях! Днес пиша на вас, учители, за да ви помоля за съвет, за да поискам помощ, малко подкрепа, а може би и немалко разбиране. Знам, че всеки е имал своето начало - за едни, всичко като че ли е било ясно още от 10 клас, други са се озовали в професията едва ли не "случайно". Липсва ми увереност да бъда учител, тъй като нямам достатъчно практика и методически способности. Затова си мисля, че бих искал първо да помагам и да се уча как се води един клас в ежедневния му допир с науката и битието. Човек трябва да знае какво иска, за да го постигне. А аз искам да се върна в класната стая. За мен е важно вашето мнение - да търся ли работа като учител или да се опитам да започна някъде като помощник-учител. Как оценявате вероятността да започна работа в настоящата ситуация, като имате предвид, че дипломите все още не са готови? Как стоят нещата във вашите училища? Как бихте постъпили вие? Имам ли право да се обезкуража, след като в 90% от обявите изискват опит? Скоро трябва да започна нова работа, за да оцелявам. Но все ми се иска да е вярно, че "не само с хляб ще живее човека" и ще успея да намеря храна и за духа..