Как се обучават птици в слонско училище
"Как се обучават птици в слонско училище
Често
сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да
виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и
различното. Понякога единственият начин да си върнем тази
чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите
си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.
Имало
едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили
училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят
заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище,
слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество.
Постепенно,
обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече.
Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за
Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се
справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало
много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.
Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета.
Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим.
Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят.
Много
от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от
слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само
през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към
Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече.
След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се
движат на стада и че не могат да летят.
Училището продължавало
да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се
провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само
чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем
вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки,
за да почувстват какво е да си Добро Слонче.
Тук-там се чували
гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма
по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?
Но
Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли
колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни
занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да
летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво
искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.
Можете ли да довършите приказката?
Давате
ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и
когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4
човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите
по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм
едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.
Докога
учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че
децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?
Защо
мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото
поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в
Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако
са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google
или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?
Има
ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на
какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20
години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото
грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на
планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи
аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за
което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не
са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен
свят?"
Образователната ни система не може да отговори на тези
въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги
очаква. Дайте ми избор!
* Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца."
Вие какво мислите?