Интервю на Д. Вълчев за новия закон за образованието

 Колеги, така и не разбрах мотивите, с които нашият министър защитава като матросовец този нов проектозакон и бъдещ закон. Най- безсмислени ми се струват защитните му тези за това основното образование да е до 7 клас. Това е абсурд. По този начин много неграмотни и необразовани ученици ще придобият основно образование, което им дава някои права- като например взимането на шофьорска книжка. Аз съм твърдо против основното образование да е до 7- ми клас. Също така не стана ясно какво точно ще се постигне с изгонването на ученици от клас, въвеждането на характеристики, което се прави заради самите характеристики. Каквото и да пише там, то няма да е от никакво значение за ученика. Тогава какъв е смисълът на това нововъведение? Неясен е и въпросът за кариерното развитие на учителите. Пълна неразбория са тези 5 учителски длъжности. Можете да споделите вашите мнения относно новия закон. МНОГО МОЛЯ В ОБСЪЖДАНЕТО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ САМО КОЛЕГИ!

Ето го и самото интервю:

Какъв е коментарът ви за десетокласника без книжка, който предизвика в София тежка катастрофа с осем пострадали?

 

Е, тук не е въпрос на някакъв специален коментар. Аз чух вашите встъпителни думи. Бих искал да кажа, че училището, както и повечето социални системи са свързани една с друга и ние според мен дълги години храним илюзията, че е възможно да оправим само училището или само университета, или само движението по пътищата, или, ако щете, само борбата с престъпността. Всичко това е свързано и в крайна сметка, колкото еволюира обществото, толкова по-възможно е да се оправи всяка една от тия системи.

Специално за училището, както виждате, от няколко седмици, може би вече ще стане месец, откакто обявихме на сайта на министерството проекта за нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Има доста полярни, да не кажа, така, известна шизофренност има в коментарите. От една страна, се казва, това, разбира се, че децата трябва много по-строго да се наказват, много по-, така, отговорни и постоянни мерки, натиск едва ли не върху тях и т.н. От друга страна пък, се казва ама това не е начинът, ние се връщаме към практики от 50-те и 60-те години и т.н. И в крайна сметка аз вече съм напълно убеден, че в областта на образованието няма коя... няма тема, по която обществото да бъде способно да се обедини изцяло. Радвам се...

 

Къде е, къде е сега законопроектът за училищното образование...

 

Законопроектът в момента е...

 

...и предучилищното възпитание и подготовка?

 

...на съгласуване и до десетина дена ще бъде в Министерския съвет, което значи, че до две седмици ще е в парламента най-късно.

 

Очаквате ли той да бъде приет до края на мандата на парламента, при положение че предизвиква толкова полярни мнения и респективно би отблъснал избиратели от тези, които ще подкрепят рестриктивни мерки спрямо учениците?

 

Ами всъщност аз не съм сигурен, че толкова полярни мнения има по тоя законопроект. Оставам с впечатление, че има хора, които някак си се хранят от темата за образованието и каквото и да се случи или каквато и инициатива да бъде подета, те са винаги против. Сега, разбира се, в образованието нещата са много сложни, както, разбира се, и в други сфери, и, разбира се, винаги може да има аргумент в една или в друга посока. Но специално основното в тоя законопроект... ако ми разрешите, три неща поне да кажа, според мен които са най-важните.

Първо, ние се опитваме да кодифицираме материята. Може би не напълно, но все пак от... в момента има два паралелно действащи закона, единият свързан с учебния план, степента на образование и т.н, другият е за народната просвета. Този за народната просвета има и правилник за приложение. Дори само тия трите нормативни акта до голяма степен са създавани по различно време, имат вътрешни противоречия, Законът за народната просвета е изменян от 1991 г. досега двайсет... изменян и допълван 21 пъти. И дори само тази цел според мен е достатъчно добра. На второ място, струва ми се, че отдавна трябваше да си дадем сметка, че създаденият през 1991 г. Закон за народната просвета отговаряше на една представа за демокрацията, за свободата, която, ако щете, имаше малко такъв идеалистично-площаден характер. С други думи, ние тогава всички считахме, че колкото по-малко ограничения има пред човека, толкова по-добре. Може би някакви наследени от тия дълги години на много ограничения. Но всъщност, както и вие споменахте, в модерните общества нещата не стоят така. Едно дете от ранна възраст трябва да знае, че има определени ограничения. Да, то може да счита, че са справедливи, несправедливи, както и ние, възрастните, така считаме някой път, но тъй или иначе има някакви правила, има някакви ограничения. И когато човек има поведение, несъответстващо на правилата, той търпи някакви санкции, някакви неблагоприятни последици.

 

Хайде да обсъдим конкретни спорни моменти. Вечерен час.

 

Ами...

 

Вие за или против сте?

 

Аз съм за вечерния час, не се страхувам да го кажа и искам да кажа, че това вече е въведено, въведена мярка в един друг закон. Така че ние само преповтаряме нещо, което вече е налице в българското законодателство. На повечето от нашите сънародници, които са ходили в чужбина, им е направило впечатление, че в една съвременна добре уредена държава нощно време дете човек не може да види въобще...

 

Аз ви, аз разказах...

 

...по улиците.

 

...това и на слушателите, за Майнц...

 

Да.

 

...а преди два месеца в Манчестър...

 

Да.

 

...това ви го казах и преди малко...

 

Така е.

 

...извън ефир, с детето ни след 8 вечерта ни казаха, че ние, независимо че сме родителите му, не можем с него да вечеряме никъде в Манчестър.

 

Ами...

 

Тъй като това е забранено.

 

Ама защото, г-н Вълчев...

 

И нямам представа дали е станало с общинско решение или важи за цяла Великобритания, но в Манчестър не може...

 

Той въпросът...

 

...да ядеш с дете вечер...

 

Той въпросът...

 

...на ресторант.

 

...с какви правни техники става според мен не е толкова важен. У нас ние имаме едно разбиране според мен много неправилно, че редът в обществото, всички правила идват някъде отгоре и някакви много умни или много глупави хора, но все едно, избрани от нас, ще ни наложат някакви правила и животът ще стане по-добър. Всъщност обществото спонтанно изработва някакъв ред. А ония отгоре или както и да ги наречем, те просто улавят или би трябвало да могат да улавят състоянието на обществото и да го възпроизвеждат в правила за поведение. Сега, ние считаме, че, екипът на министерството, че е дошъл моментът, в който действително трябва с общи усилия да се опитаме да въведем в училището малко по-голям ред. Ние съзнаваме, че от това няма да се, как да кажа, изведнъж децата да станат по-добри, тъй като беше ми зададен въпросът преди няколко седмици на един от дебатите, добре, като приемете закона, ще се оправят ли нещата. То няма закон, който, като го приемем, да се оправят нещата. Значи, ние, като изменим Закона за движение по пътищата, само по себе си хората няма изведнъж да почнат да спазват правилата. Но тъй или иначе това е една много важна мярка. И ако разрешите, третото нещо, което исках да кажа. Според мен много е важно ние да се опитаме да включим родителите и да ги признаем като страна в образователния процес. Това в България исторически е съществувало, не знам, мисля, че във вашето предаване веднъж се шегувахме за "Радини вълнения", известната глава от "Под игото", където първенците на селото препитват не само учениците, ами някак си косвено и даскала. Но през годините решихме, че образованието е толкова сложна работа, че само един тесен кръг от хора, които са завършили много курсове по педагогика, само те имат право да се произнасят върху него. Всъщност родителят, ако не му, така, не бъде внушено и не бъде разбрано, не бъде почувствано, че е страна в образователния процес, учителите няма да могат кой знае какво да направят, дори при идеална ситуация в училище. То, детето, излиза в един момент от училище.

 

Трябва ли да има характеристики за поведението, които да стават неотделими от дипломата, както и оценки за поведението? Основно и, да кажем, че в някакъв смисъл възражение е дали тия, дето ще пишат характеристиките, ще са достатъчно компетентни и обективни да го направят. Защото пък подобни документи според Движението на родителите за качествено образование имали голямо значение за образователните заведения в чужбина и един вид един некадърен писач на характеристика с предубеденост може да провали живота на едно способно дете, което, като прочетат на Запад, че е непослушно и лошо, няма да го вземат да учи в техния университет.

 

Разрешете ми да кажа две думи за това, че ние бяхме поканили двете големи родителски организации в работната група по подготовката на законопроекта. И с много от техните препоръки сме се съобразили. Сега, съжалявам, че не сме успели да поканим всички енджиота, които имат претенции да говорят от името на родителите, това не е поради някаква злонамереност, а просто физически това не е възможно, защото те са много. Допускам, че има различни мнения по тия въпроси, но ще кажа за тия два въпроса. Всъщност, ако разрешите, за три... по три въпроса. От една страна, въпросът за наказанията, от друга страна, въпросът за, ние сме ги нарекли мерки, които не са точно наказания, и, от трета страна, въпросът за характеристиката на учениците. Сега...

 

Под мерки разбирате кое?

 

Под мерки разбираме...

 

Тези оценки на поведение.

 

...например отстраняването от час. Това не е...

 

А, за това...

 

Това не е...

 

...да изгонят от час. Ама то сега не може ли да се гони от час? Как е...

 

Ами, вижте, той не е...

 

...по нашия закон сега?

 

...не е уреден този въпрос. И всъщност винаги възникват много... когато, знаете, когато една материя не е уредена, има, първо, най-разнообразна практика, второ, има известно колебание относно правилността на едно такова действие и третото, което според мен ми се вижда най-важно - самите последици не са ясни. Добре, изгонвате детето. Пишете ли му неизвинено отсъствие?

 

А сега вие искате да вкарате и че като го изгониш, ще стои пред вратата, нали, а не да...

 

Едно...

 

...отиде да играе един мач? Сега, изгонили го, какъв късмет.

 

Сега, то ако, ако шеговито трябва да... подчертавам шеговито, да няма някакво недоразумение, че създава се впечатлението, че някакви мрачни разпоредби готви министерството, ако за тия, които са ходили в музея, който е в сградата на Априловската гимназия, знаят може би, че там под подиума, където е стоял даскалът, има нещо като един минизатвор. Непослушният ученик е влизал вътре и е слушал от, от това място...

 

Това все пак да повторим - шеговито е...

 

Това е шеговито, да.

 

...няма да правите килии...

 

Да, да, шеговито, разбира се.

 

...под училищата.

 

Не, защо го казвам? Защото всъщност вижте нашите предци какво са търсили. Те са търсили някакво решение, при което детето не отсъства от урока, т.е. то стои, но в същото време не може да пречи на останалите. Освен това има и известен възпитателен ефект. Някак си то стои отдолу, а знаещият, учителят, се разхожда, така, отгоре. Но... символно, ако щете, значение. Но искам да кажа друго. В крайна сметка, когато се взимат такива решения, трябва да се преценява кое е, вероятно няма идеално решение, но кое решение все пак е по-добро от другото или поне по-малко лошо. И ето сега, има едно дете, което постоянно пречи на учениците, съзнателно пречи, тук не става въпрос за някого, който се е отплеснал, това са деца, разбира се, винаги може да се случи такова нещо, винаги може едно дете да сгреши, да е малко по-буйно, но което съзнателно пречи, системно пречи, в крайна сметка по-добре ли е да остане в час, тъй щото въобще да не може да се проведе часът, никой от останалите ученици да не може да участва, учителят да не може да си свърши работата, или е по-добре да го няма? Сега, за мен тоя въпрос е решен.

 

Само че във възражението дали тия, дето ще определят дали детето пречи и поведението му дали е правилно, се поставя под съмнение дали те са компетентни да го направят.

 

Ами, извинявайте, ама...

 

Дали знаещите са знаещи, дето ходят отгоре по подиума на Априловската гимназия.

 

Г-н Вълчев, вижте, аз не възразявам и такъв въпрос да се дискутира. Но ние трябва все пак да сме наясно, че ако отречем някакви елементарни възможности, способности на българския учител, ние практически зачеркваме цялата образователна система. Ако ние кажем, че един учител не е способен да прецени кога детето е, така, с такава степен на буйност или на нетърпимо поведение, че да не може да остане в час, според мен ние сме в голяма беда. Да не говорим, че самите педагогически съвети биха могли да обсъждат тия въпроси, директорите съответно да осъществяват определен контрол, министерството да осъществява определен контрол. И в крайна сметка нещата ще си дойдат на мястото. Това е все едно ние да кажем ние сигурни ли сме, че българският съдия е компетентен. Ами ние, ако не сме сигурни или поне нямаме допускания, че той е компетентен, то що за правосъдна система може да имаме? Значи, ние априорно трябва да приемем, че учителят може да направи такава преценка. Сега, разбира се, допускам, че от сто хиляди учители може би има такива и които не могат да направят такава преценка, както във всяка професия има различни хора, случайно попаднали хора, но някак си изначално да отречем такова нещо ми се струва съвсем несериозно. Ами ние тогава...

 

Друго възражение...

 

...защо ги пращаме децата на училище?

 

Доколко тези характеристики наистина ще са индивидуални?

 

Сега, по отношение на характеристиките...

 

Или да се напишат пет вида, нали, за един добър, един непослушен...

 

Само отгоре с точки, точки място за името.

 

Да, и горе-долу...

 

Да.

 

Аз си спомням по времето на комунизма имаше някакви характеристики и те не бяха много, много различаващи се една от друга.

 

Г-н Вълчев, аз да взема да направя сега едно признание рано сутрин във вашето предаване. Аз си бях видял характеристиката, когато бях в казармата, която ми е изготвена. И много съм се смял на едно изречение, защото бяха написали "по характер е благ".

 

Което сигурно няма да кажат учениците, на които готвите този закон сега.

 

Не, но все пак искам да подчертая, че по характер съм благ. Но като оставим шегата настрана... вижте сега, значи, въпросът за мен е концептуален. Ние искаме ли да променим някак си системата от поощрения и наказания, респективно някакви принудителни мерки, или не искаме? Според мен правилното е да искаме. Тя досега не е добра. Второ, оттук нататък възможно ли е да променим системата, без по някакъв начин по-дълбоко да навлезем в личната сфера на ученика? Според мен не, тъй като това, което в момента ни липсва, е една разгърната система от последствия, които ученикът търпи, ако има недобро поведение. Разбира се, ние може да се задоволим със сегашното положение и да кажем "абе, оставете децата, не ги пипайте" и така. Добре, това също е възможно. Аз допускам, че нещата в училище все едно един ден ще се оправят, когато се стабилизира обществото. Но големият въпрос за мен, съжалявам, че така концептуално говоря, но той е, той е важен според мен - дали ние като общество си даваме сметка, че в българската история е имало периоди, в които училището е дърпало обществото напред, и периоди, със съжаление трябва да го кажа, в които обществото е дърпало училището?

Значи, тук това е големият въпрос. В момента ние се опитваме да създадем условия, не казвам, че това непременно ще се случи, но условия училището да подръпва обществото напред и да бъде нещо... нещо добро, човек да предпочита детето да е в училище, отколкото да е на улицата или еди-къде си. И това между другото се случва, защото все повече родители поставят въпроса не може ли целодневна организация да има, т.е. все пак те имат едно базово доверие в училището, което според мен е добър знак.

 

Защо да има задължителни униформи, а сте избрали формулата за облекло, което да съответства на положението на ученик или учител и на добрите нрави, което вече беше определено като толкова разтегливо, че да породи проблеми с ученици, които подчертават индивидуалността си с атрактивни прически и облекла? Тук пак цитирам това сдружение на родителите.

 

Нека да изясним и този въпрос. Този въпрос не е пряко свързан с униформите. Всъщност има една друга разпоредба, която казва така: извън, цитирам по памет, разбира се, извън правата и респективно задълженията, които учениците имат по този закон, в училището може да има правилник или трябва да има правилник, който би могъл да поставя и други изисквания към тях.

 

Тоест вие оставяте на училищата да решат дали да имат униформи...  

 

Дали да имат униформи, така е.

 

...и когато те решат, че ще имат, те ще бъдат задължителни по силата на закона, който им дава това право.

 

Точно така. Точно така и ние сме предвидили още нещо - че когато детето постъпва в училището, неговите родители трябва да се запознаят с правилника на училището и съответно, малко чиновнически може да изглежда, но и да се подпишат за това, че познават правилника на училището и се съгласяват с това детето да го спазва. Ако не, нека да търсят друго училище.

 

Какво правим обаче с индивидуалистите, с атрактивните прически и облекла?

 

Да, с въпроса за външния вид. Много мислихме по този въпрос, имахме дискусии в работната група няколко пъти. Според мен нещата стоят така... от всичко, което чух, и от мнението, което аз съм си формирал. Според мен в по-, как да кажа, солидните институции в една държава трябва да има някакъв дрескод, някакъв начин, ако щете, на обличане и на държане, който не е задължително да бъде юридическо оформен, но той по-скоро съществува. Например, давам един пример, никой не ходи, не се явява в съдебната зала по джапанки. Защо?

 

А, лятото имаше спорове... в България дали може по джапанки.

 

Имаше, ама, извинете... да, обаче в едно стабилно общество такива спорове въобще няма, това е един абсурден спор. В съда не може да се влезе по начин, който да нарушава авторитета на тази институция. Разбира се, аналогията с училището може би не е много пряка, но според мен тя е допустима. Училището е една институция. В него ние твърдим по 24 май, че е храм на знанието, кълнем се, плачем и т.н., но всъщност училището има всекидневна работа. Когато човек отива в училището, той трябва да съзнава, че има определено качество, определена социална роля - ученик, учител, родител, какъвто и да е, и в този смисъл някак си трябва да бъде в рамките на тази социална роля. Считам, че това беше най-мекият текст, който ние между другото предложихме...

 

А то точно това поражда пък критиките кой ще решава кой е прилично облечен.

 

Ами, ето сега вие сте юрист, не знам дали да занимаваме с това аудиторията, но който решава какво означава член 52 от Закона за задълженията и договорите, за да определя за неимуществени вреди обезщетения по справедливост. Какво са това неимуществени вреди и какво е това справедливост. Ами правоприлагащият орган го решава и има, както знаете, доста трайна съдебна практика. Същото ще има и в училище. В крайна сметка нека учителите и родителите, педагогическият съвет и директорът, и всички, които са заинтересовани, да се съберат и да решат какво това значи. В едно смолянско село добрите нрави може да изглеждат по един начин, в центъра на София да изглеждат по друг начин. Това са различни общности и нищо страшно няма в това и според мен това е профанизиране на въпроса. Ами, добре, нека тогава да няма никакви правила. Човек може ли да отиде само увит в чаршаф на училище например? Защо да не може? Той може да иска да изрази своята индивидуалност.

 

Може по банки да иде.

 

Най-различни неща може. Значи, всъщност граница и сега има, само че тази граница твърди се, че някак си учителите я налагат самоволно. Не, не е самоволно. Ето, ние предлагаме да има един такъв критерий и, да подчертая, този критерий се отнася и за учителите. В крайна сметка аз за съжаление съм бил, слава богу, един-единствен път ми се е случило, да се срещна с човек, облечен по особен начин, да се изразя...

 

Учител?

 

...да, много меко.   

 

Как беше облечен? Какво значи...

 

Не искам да давам...

 

Не, за да разберем критерия за прилично...

 

...да давам примери. Ами, във всеки случай аз се зачудих дали по-скоро съм в училище или в нещо като лятна дискотека след 02.00 часа. Значи, извинявайте, обаче това са социални функции, социални роли, които си имат някакъв... как да кажа, обществени измерители и няма нужда ние да напишем всичко в закона, нали, имаш право с такова, с такъв шев, с такива обувки и т.н., няма нужда от това нещо. Училищата сами ще си приемат съответните правилници. Ако има някакви спорове, ще се съберат, ще го изяснят този въпрос, но трябва да бъде ясно, че такова правило има.

 

Ще важат ли забраните за разговори по мобилни телефони и за учителите?

 

Да, изрично сме забранили разговори по мобилни телефони и въобще с каквито и да е комуникационни средства по време на час. За учителите - да, а за учениците без изричното разрешение на учителя, тъй като в някои случаи може да има и съответен урок в този смисъл, да речем, по информационни технологии и т.н.

 

Тоест тогава ще говорят?

 

Е, ако учат какво представлява мобилният телефон...

 

Как се говори по GSM.

 

Как се говори по GSM не знам дали е предмет на специално обучение, но така или иначе какво представляват телефонът и телефонията и т.н. би могло да бъде, разбира се, или в някакъв особен случай. Сега, ние не може да изброим всички житейски хипотези в закона, но това е правилното. А що се отнася до учителия, само последно изречение, тук не е въпрос да се въвеждат някакви самоцелни забрани, но на мен ми се струва правилно. Значи, когато... аз също съм забранил в моето министерство, когато има заседание при мен, да звънят мобилни телефони и самият аз никога не говоря по телефона в този случай. Искам да кажа, че когато човек изисква от другите да спазват някакви правила, редно е той самият да покаже, че това правило важи и за него. Това е смисълът.

 

По-принципната критика срещу вашия законопроект, идваща от родителски организация или по-скоро от тази една родителска организация, е, че се слага акцентът върху дисциплинарните мерки, а не върху учебните планове и учебниците, а всъщност заради тях се губела мотивацията както на учениците, така и на преподавателите, а сегашният закон не предлагал нищо в тази посока.

 

Сега, с извинение, но това е едно голямо неразбиране, тъй като в закона не могат подробно да бъдат уредени учебните програми и учебните планове, нито съдържанието на учебниците. Това става с едни други актове. Но въпросът тук не е в това. Ние може да търсим най-различни оправдания за това защо не бива да има повече ред в системата и най-различни аргументи и допускам, че част от тях звучат приемливо. Цялата работа е, че подобни призиви обикновено завършват със следното: защо учителят не прави интерактивни уроци по начин, че ученикът да не е обект, а субект и т.н., и едни такива, общо взето, с извинение малко високопарни, но не неверни твърдения. Въпросът обаче според мен е в друго. Добре, ние с такива пожелания какво точно променяме. Това трябва да стане, съгласен съм, но нима има професия, в която всички по еднакво добър начин да си вършат работата, нима в журналистиката има такава, нима в правото, нима сред инженерите, нима сред лекарите? Ние не може да гарантираме, че сто процента от учителите ще бъдат личности, които, като влязат в клас, и ще озарят класната стая. То дори... един човек дори да има тези качества, той не може всеки ден да го прави по 5 часа. Следователно редът в училището според мен няма нищо общо с това дали на децата ще им е интересно, т.е. той има общо, но редът трябва да съществува и там, когато на децата не им е интересно. Не може на всяко дете ние да твърдим, че ще му бъде интересно през всичките 12 години във всеки един час. Допускам, че и на вас не ви е било интересно. Аз мога да призная, на мен имало е много часове, които не са ми били интересни, имало е цели предмети, които не са ми били интересни.

 

Кой предмет не ви беше интересен?

 

Сега не мога да се сетя. Шегувам се. Между другото физиката не ми беше интересна, а трябва да призная, че днес съм почти влюбен във физиката и с големи, как да кажа, усилия се ограничавам да не чета, макар и, разбира се, популярни четива в тази област.

 

Вие затова така давате примери с GSM-ите как ще се изучават различни физични явления. Те тогава ще може да се ползват.

 

Е, те нещата там се промениха. Последно изречение, исках да кажа, че ние от призиви в един закон според мен нямаме много нужда. Да, ние може би пишем една декларативна норма, в смисъл, че учителят трябва да задържа вниманието на учениците с все по-интересни и така, така, така, така, но от това само по себе си не знам дали нещо ще се промени. Ние правим друго в тази област и съжалявам, че то не е било достатъчно добре видяно. Няколко години поред във всяка област, а след това и на национално равнище правим едни големи форуми за добри педагогически практики, т.е. всеки учител, който нещо интересно е направил и иска да го сподели с колегите си, даваме такава възможност. Съответно после издаваме едни сборници, напечатваме ги навсякъде, във всяко училище има такива и всеки, който би искал нещо такова да направи, било видяно от друг, споделено с друг или пък самият той да сподели своя практика, би могъл да го направи.

 

А ще има ли регламенти в този закон, които да се занимават точно с учителите, тяхната квалификация, проверяването им?

 

Разбира се, разбира се.

 

Дали наистина са знаещи.

 

Един от големите въпроси, който е уреден, е правата и задълженията на учителя, съответно допълнителните задължения на класния ръководител, нещо, което ми се струва необходимо да бъде уредено, кариерното развитие на учителите, 5-те различни учителски длъжности, как се заема всяка, какви квалификации са необходими, колко стаж и т.н. Мисля, че и тук един достатъчно добър ред ще се въведе. Ние между другото това ще го въведем независимо от закона, оказа се, че има юридическо основание и сега със синдикатите и с организациите на директорите сме в доста напреднала фаза...

 

С какво, с колективен трудов договор?

 

Не, по-скоро с подзаконов акт, защото се оказа, че има една такава възможност.

 

Понеже споменахте синдикатите. Кога ще се започва и завършва училище? Защо са нужни промени и в тези въпроси? Защо да стане задължителна предучилищната подготовка?

 

Ами, аз се учудвам, че този въпрос се повдига, защото предучилищната година и сега е задължителна. Тук целият въпрос е, че както много често за съжаление през последните десетилетия, България създаде норма без санкция, т.е. задължителна е предучилищната подготовка, но ако човек не си прати детето в детската градина, няма никаква санкция нито за...

 

А имате ли статистики каква част от децата... наистина се случва това, че въпреки че са длъжни да ходят на предучилищна, те не ходят?

 

Да, разбира се, разбира се. В момента ми е трудно да цитирам, тъй като не подготвен за това, но има...

 

Порядъците какви са, голяма част ли от децата не ходят на предучилищна в България?

 

Ами, да кажем, значителна, но въпросът, г-н Вълчев, е малко по- според мен комплексен. Значи, когато ние въвеждаме, ето, сега ще ви кажа защо според мен, когато искаме да решим един въпрос, не е въпрос само да го декларираме и да приемем някакъв закон, който след това да се окаже, че на 3 или 4 основания няма как да действа. В момента е задължителна предучилищната година, но първо има в определени райони проблем с местата, т.е. невинаги човек може да си прати детето в училището и респективно в детска градина, където и в двете може да има такава предучилищна група, където той иска, просто поради липса на места. Да речем, във вашия квартал няма, та вие трябва да го водите еди-къде си и т.н. Второто нещо, вие може да искате да го заведете в частна детска градина. Например, давам... това не е масов случай, но например. Като прибавим към това, че няма и последица от това, ако не го дадете въобще, човек сега се пита дали тази разпоредба наистина действа. Сега, това, което ние сме опитали да направим, е следното. Първо, да предвидим не само че е задължителна тази предучилищна година, но същевременно, че ако детето... че ще стимулираме и даваме на родителите не само за тази година, но и за преди това ваучери, ако няма места в държавните детски градини, да могат да покриват определена част от таксата...

 

Тоест държавата ще плаща и за частните.

 

Да го кажем така, определена част от таксата, която да бъде платена от държавата, ако детето е и в частно...

 

Колко ще е тази част?

 

Това, разбира се, подлежи да бъде дискутирано.

 

Защото, ако е голяма, те всички ще искат на частно да ходят.

 

Ами не съм много сигурен да ви кажа. То, ако помните, и в средата на 90-те години имаше един такъв плам, че всички едва ли не щели да отидат в частни училища. Както виждате, това не става. Така че нека да има състезателност между различни форми.

 

А каква ще е санкцията, за която говорите?

 

Ето сега, това е второто. Когато детето завършва предучилищната година, то излиза с един документ за училищна годност. Защо е важен този документ? Защото децата между първи и четвърти клас, поне такива са наблюденията на специалистите, ако не успеят, как да кажа, да влязат в крак с темпото на образованието, ако нямат достатъчна езикова комуникативност, ако нямат базови познания за нещата, които се учат през тези години, след това те най-често отпадат от образователната система много рано. Затова ние сме предвидили, че документът за училищна годност ще дава знак на учителите, на директора на детето, когато то дойде в първи клас, дали на него трябва да му се обърне специално внимание, и от миналата година вече има програма всяко училище, което желае да се занимават учителите допълнително с децата извън учебно време, които изостават по една или друга причина или пък показват особени заложби в някаква област, да може допълнително да го прави. И вие знаете вероятно, и вашите слушатели, че в много държави има малко по-индивидуализиран подход, особено с малките. Едно дете по най-различни причини може малко по-трудно да върви по математика или по български, ако в семейството не се говори български език, или по някакъв друг предмет, и въпросът не е както досега "такива са му резултатите", завъртим му няколко пъти двойката и го оставим още една година във втори клас. Извинявайте, ама това не е решение на въпроса. Ние сме забранили в новия закон до четвърти клас децата да повтарят. Задържаме ги през ваканциите, ако трябва, цялата лятна ваканция стои с учителите в училище, но не може да повтаря, как ще повтаря на 8-годишна възраст.

 

А защо трябва да сменя класът, в който се завършва основно образование и вместо след осми, както досега, да става след седми?

 

Е, ами това е на...

 

Сега, демек, защо да учат една година по-малко, за да се водят, че са с основно.

 

Е, това не е нещо, което е непознато. Има различни системи. Повечето между другото нямат осем...

 

Какъв е аргументът...

 

Ще го кажа, ще го кажа, но искам да кажа, че това не е масова практика, за да се твърди, че ние сме някакво изключение. По-скоро ние с осемте години сме по-скоро изключение, но това също, разбира се, не може да бъде аргумент. Големият аргумент е в следното. В момента... един технически и един принципен. Техническият аргумент е, че  когато в края на 90-те години се направи промяната и от 11 години се мина на 12-годишно обучение в онези училища, които имат интензивен езиков клас, бившите езикови гимназии да ги кажа, те бяха 12 и преди това, и останаха на 12. В момента има едно голямо разминаване в програмата на тези училища и останалите училища именно поради тази езикова година. И всъщност системата е практически непроходима - осми и девети клас, за тези деца. Тоест те са, как да кажа, завършват класа някъде по средата на годината, тъй като те трябва да вземат година и половина сгъстено за една. Не знам дали стана ясно, но така или иначе непроходима е системата.

 

Тоест го правите заради езиковите...

 

Не, не. Напротив. Исках да кажа второто обаче голямо... с много дебати, това е нещо, което е залегнало в националната програма, тя е гласувана от Народното събрание още преди две години и нещо, така че това е, така да се каже, решен въпрос, просто не е придобил законодателни измерения, което сега предлагаме. Но основното е, че моделът на езиковите гимназии се оказа доста добър с една година, която навремето се наричаше подготвителен клас. И всъщност се оказва, че тази година е преломна във възможността на децата да усвоят чужд език. Ние искаме да направим това за всички училища. Всъщност всички училища след седми клас, всички осмокласници по-скоро, всички осмокласници след седми клас да имат една такава езикова година, а в някои случаи не само езикова, но и компютърна или пък професионална в трети случаи, но като цяло езикова година, в която децата, така, преломно да придобият познания по поне един чужд език. Ако разрешите само последно изречение да кажа? Едно от нещата, което мен лично много ме смущава, е, че всъщност нашите деца не говорят чужди езици. Ние имаме, като... формално имаме много голям брой часове по чужди езици или поне съизмерими с други европейски държави. Същевременно децата не просто нямат практика да говорят, те, честно казано, и не знаят. И ние се опитваме в момента да въведем едни много ясни критерии във връзка и с европейската езикова рамка, защото в България всеки издава някакви сертификати да е ясно, че ти знаеш езика на ниво Б1 или А2, или каквото е, за да си съизмерим с другите. В България за съжаление въпреки многото часове... може да си направите един експеримент, дори и децата, които вече влизат в университета и някои продължават да учат език, продължават да са в много...

 

А каква...

 

...скромни познания.

 

Каква система за оценка ще въведете? Казвате европейска...

 

В какъв смисъл?

 

...езикова рамка...  А, Б.

 

Ами, тук става въпрос, става въпрос...

 

Те не са различни...

 

Ще ви дам един пример. Ако вие сте работодател, както аз съм в момента, когато ние правим конкурси в Министерството на образованието, преди... още в началото когато станах министър, ми направи впечатление следното. Имаме изисквания за някаква длъжност да се знае примерно един чужд език или английски език, или каквото е там. И единият човек идва с диплома от английска филология, другият идва с диплома от езиковата английска гимназия, третият идва с диплома от "Бритиш кенсъл", четвъртият идва от не знам си кой  "Интермидия" ли... не знам каква по "Хедуей", завършил еди-къде си, петият идва,  едноличният търговец Петрова във Видин му издала сертификат и така. Всъщност тук няма никаква съизмеримост. Европейската езикова рамка е едно... да кажа, рамка наистина, тоест някакви етажи, подредени етажи на знанието на езика, на всеки език между другото, тя е универсална. И те са шест такива етажа. И ние трябва да кажем - в единадесети клас или в седми клас, или в еди-кой си клас детето ни към кое ниво се стремим. И тогава вече няма ние да се самооценяваме. Има по френски език, да речем, за Б2 има стандартизирани тестове. Знаете за Б2, ами, дайте да видим колко знаете за Б2. Иначе ние се изпитваме един друг някак си, така, по балкански "абе, ти нищо не знаеш, ама, айде, ще те пусна, защото сега какво толкова". Много важно дали знаеш немски. Ами, важно е, как да не е важно.

 

Защо оставяте гимназиите сами да решават дали да признават в ход, без допълнителни изпити, общите изпити за външно оценяване след седми клас, което, пак според родителски организации...

 

А, не е вярно това.

 

...щяло да доведе до хаос?

 

Това е едно... това е, първо, едно невярно твърдение.

 

Някои гимназии щели да ги признават за вход, а други - не, коментира г-жа Ставрова. Каква е г-жа Ставрова, сега ще проверим.

 

Ами, не е вярно това. Ами не я знам коя е, но не е в това...

 

От някаква родителска организация.

 

Да е жива и здрава. Не е въпросът в това. Тук има едно неразбиране...

 

Движението на родители, да кажа.

 

Съгласен. Но тук има едно неразбиране. Разбира се, че изпитът след седми клас ще бъде универсален за приемане във всички гимназии. Но и сега, повтарям, това е стара разпоредба, не се познава сегашният закон за народната просвета, но и сега има няколко изключения, които са изрично посочени в закона, в които се изискват допълнителни, допълнителни...

 

Кои са тези изключения?

 

...характеристики. Ами, аз сега ще се затрудня да ви кажа, но обикновено това са по-специфични училища. Мисля, че в... Ако, не...

 

Е, моето училище, Класическата гимназия, има допълнителен изпит.

 

Едно, другото...

 

Ако искаш да влезеш...

 

Опитах се поне три да ви кажа...

 

...се държи по обща култура.

 

Да. И другото, което мога да дам, това е Националната природоматематическа гимназия, които имат също допълнителни изисквания. Но това са училища, които се броят на пръсти. И то и сега имат такова нещо, такова право по закона. Аз не мисля, че това е лошо. Това са уникални училища. И в този смисъл... разбира се, може да го обсъдим този въпрос дали да има такова нещо, но аз не мисля, че това е нещо страшно, още повече че това е и сегашното положение. Не съм забелязал някакъв хаос да има в момента.

 

Защо учениците ще трябва да се съобразяват с изборите, а не изборите с учениците? Защо матурите ще са през май, записването щяло да стартира още този месец. Ако са ни толкова важни децата, не са ли по-важни те от политиците? И като сме казали, че ще се правят матури през юни...

 

Не...

 

...не трябва ли да бъде, както сега политиците, след малко тук от БСП, те ще казват "а като се е казало пък, че изборите ще трябва да са след 25 юни, затова няма да сменяме". Е защо пък сега сменяте вие матурите?

 

Г-н Вълчев, приемам шегата, но тук... не знам, мисля, че една моя фраза беше изключително превратно изтълкувана онзи ден. Всъщност аз обясних следното. Решението държавните зрелостни изпити да са преди 24 май, аз исках да бъде взето още миналата година и затова има много аргументи. Все пак 24 май е краят на учебната година, децата започват да празнуват, абитуриентски балове и така. Не ми се вижда естествено човек първо да... тържествено да завърши годината, а след това да се раздели с учители, приятели и т.н., след това да отиде на абитуриентски бал и след това да се явява на изпити. Много по-правилно, според мен редно е той да си свърши работата, а след това да празнува.

 

Тоест вие ще искате, включително закон да се промени това и да си стане...

 

Не, то няма нужда от никакъв закон. Това е правомощие на министъра.

 

А тоест това става с ваша заповед.

 

Правомощие на министъра.

   

Тоест вие ще се опитате да установите практика за май месец.

 

Да, миналата... да, миналата година не го направихме, защото знаете...

 

Да, за да има повече време.

 

Да, да има малко повече време и знаете, че пак подобни организации до последната минута твърдяха как матурите ще съсипят всички, как не сме били подготвени или пък "да, ние сме за матури, ама, не тези матури, ами, онези матури" и т.н. Сега, това, което тази година с, наложи, е... наистина ние малко съкратихме ваканцията на дванадесети клас, пролетната, и се получи възможно да бъдат на тези по-ранни дати, което мисля, че приемат и учителите, и учениците, и родителите. И това е правилното. Това, което се опитах да кажа, последно изречение само - че матурите по желание, т.е. извън тези двете, които са задължителни, човек може да положи и трета, и четвърта, и седма матура, ако желае. На тези задължителните обаче се явяват през юни, тъй като те са десетина дни и няма как да ги включим вътре преди 24 май. И затова казах, че сме се опитали да ги направим така, щото... знаете, че има решение на Европейския съюз по отношение на датата на изборите за европейски парламент, да не пречим все пак на това нещо. Защото това не е нещо, което не може един ден по-рано или по-късно и така сме го направили. А не че сме изтеглили изборите, т.е. матурите, прощавайте, заради изборите. Нищо подобно няма с това. Правилно е те да бъдат преди 24 май. И аз бих призовал и следния... следващия министър на образованието и науката, който и да е той, да продължи тази практика. Няма никакъв смисъл сега да отидат на абитуриентски вечери и след това да се явяват на матури. Правилното е обратното.

 

Още няколко въпроса, моля за кратки отговори.

 

Ама, моля, разбира се.

 

"168 часа" цитира съмнение в обективността на оценяването на матурите. Оценката е средно аритметична. Един учител пишел тройка, другият петица, никой не проверявал откъде идва разликата, а пък цялото оценяване ставало при огромно натоварване на учителите. Били проверявали по 90 работи на ден и затова се получавали тези дисбаланси.

 

Ами, аз нямам впечатление, че това...

 

Ама, някой проверява ли наистина да види? Имаше някога правила, или аз лошо си спомням, че като...

 

Има такива.

 

...има разлика там повече от 0.5...

 

Аз мога да...

 

...трябва да чете трети.

 

Да, мога да вляза в детайли, г-н Вълчев, но не мисля, че в момента трябва да...

 

Тоест не е вярно това, което пише в "168 часа".

 

Не е вярно. Мисля, че много сериозна е организацията. Сега, разбира се, може би са прави в едно - че винаги когато има няколко хиляди оценявани и няколко десетки хиляди оценки, не мога да гарантирам, че всяка е сто процента обективна. Всички са хора, има и умора. Но при един тест, имайте предвид, че това е много малко възможно, това е възможно само в текстовата част. При теста има вярно, невярно. И ние имаме електронна система, която проверява това, което човекът е направил. В този смисъл няма как да има кой знае какви разминавания.

 

Заради преписвачите на матурите ли се слагат камерите в училищата, както пак предполага "168 часа"... 

 

Да, донякъде...

 

...или за наркопласьорите, както предполагат други вестници?

 

Е, сега, наркопласьори в сградата...

 

Впрочем "Стандарт" пише, че абитуриенти се въоръжавали като Джеймс Бонд. За сто лева взимаш  слушалки за GSM, наречени по името на невидимите самолети "Стелт", и може да си преписваш даже пред камери. Тоест да ти диктуват.

 

Ами, сега, то не знам какво да кажа. То всякакви чудесии могат да бъдат разказвани. Допускам, че може да има и някакви елементи на истина, но тук важното, то имаше навремето един съветски филм, ако помните, "Операция И", дето един си беше бинтовал главата и един микрофон му говореше и като теглеше въпрос казваше "31-и въпрос - приемам". Но искам да кажа друго. Ние се опитваме да създадем обективни условия за провеждане на държавните зрелостни изпити. Камерите... не бива да се гледа на тях като на някакво кой знае какво средство за натиск. Но считам, че е правилно в тези стаи, които се провеждат изпити  - и за матури, и за след седми клас, и т.н., да има възможност все пак за външно наблюдение.

 

А подкрепяте ли това видеонаблюдение да стане доказателство в съда?

 

Е, това вече е съвсем отделен въпрос, но тук става въпрос за видеонаблюдение не в класните стаи, а извън училищата или в училищните фоайета. Това е, което, струва ми се, министър Миков и кметът Борисов са обсъждали. Това е въпрос на, знаете, на Наказателнопроцесуалния кодекс. И сега аз не се чувствам достатъчно подготвен по този въпрос да казвам...

 

Последен въпрос, за университетите. Ще разрешите ли повече места за прием в университетите, които на практика ще изравнят тези места с броя на завършващите училище?

 

Ами, да.

 

И всеки ще става студент.

 

Така поставен въпросът, изглежда малко странно. Но още по-странно изглежда въпросът, поставен по друг начин. Много трудно в България се ставаше, по наше време, ако помните, вие сте по-млад, разбира се, от мен, но се ставаше дълги години студент, но много лесно се завършваше след като станеш студент. В цял свят нещата са обратни. Няма пречка да се запишеш за студент, но проблемът е да завършиш. Следователно ние просто вървим към това, което е характерно за цял свят.

   

Тоест ще дадете на Софийския университет нови 700 места, както иска.

 

Разбира се, с най-голямо удоволствие.

   

По държавна поръчка.

 

Разбира се, с най-голямо удоволствие, стига да могат да ги запълнят.

 

Щото те не ги били запълнили миналата година, а пък сега...

 

Точно така. Дори Софийският университет не запълни всички места. Разбира се, при него имаше само по някои специалности. Така че университетите просто трябва да се конкурират за привличане на студенти. И дай боже всеки човек да учи по няколко години в университет, в това няма нищо лошо. Целият въпрос е друг. Целият въпрос е друг - че не бива държавата да ограничава приема в големите, сериозните висши училища, които имат капацитет и академична традиция, и преподаватели, и всичко, за да може да прелеят, така да се каже, да не бъдат приети тези студенти там и да отидат в далеч не толкова престижни, а пък в някои случаи и в незаконни висши училища. Това също. И ако разрешите, само последно да ви кажа. Продължават натиска за най-различни откриване на висши училища и някои дори си позволяват да правят реклама. Та в една такава реклама имаше чудесната специалност правораздаване... правосъдие, прощавайте, правосъдие и комуникационни застраховки. Това предлагат на децата да учат. Да го повторя, защото не е лесно да е запомни - правосъдие и комуникационни застраховки, това е специалността.