Серия от статии, съдържащи полезни идеи за провеждането на интерактивни учебни часове по чужд език
"Мълчанието в подходящия момент е по-красноречиво от говоренето." Martin Fraquhar Tupper
В практиката ми на обучител, който подготвя учители по езици, един
от вечните проблеми се състои в понятието “време за говорене на
учителя” - тоест колко думи излизат от устата на учителя; съотношението
между времето, в което говори учителят, спрямо времето, в което говорят
учениците; както и какви са начините да променим това съотношение в
максимална полза за ученика.
Дали си струва да се борим за тази промяна е съвсем отделен въпрос.
Нека за момента да приемем за даденост, че е по-добре учителят да
говори по-малко, и да преминем направо към списъка:
Не повтаряйте като папагал. Ето един често-срещан сценарий от класната стая: (П - преподавател; У - ученик)
П: И така, дайте идеи къде да отидем.
У1: В Боливия.
П: Боливия, да, чудесно, можем да отидем в Боливия. Къде другаде?
У2: На Маршалските острови.
П: Брей, на Маршалските острови, да, ще сложим и Маршалските острови в списъка, добре...
Въпреки че урокът до известна степен е интерактивен, учениците нямат
причина да се слушат един друг – учителят повтаря всичко, което трябва
да бъде чуто.
- Но те може да не се чуват! – ще кажете. Ами тогава ще ги помолите
да говорят по-високо. Или което е още по-добре, ако някоя ученичка не
чува, тя би могла сама да помоли другите да говорят по-високо.
- Но как да работя с целия клас, ако не мога да говоря?
Ето как. При горния сценарий, достатъчно е учителят да произнесе
точно 4 думи. Първо учителят пише на дъската: "Идеи за пътуване".
Учителят държи маркер в ръка и стои до дъската, готов да записва
идеите. Чака. Ако не се появят идеи, учителят пита класа: "Къде можем
да отидем?" - и изчаква отговорите, които учениците ще дадат.
-
Изчаквайте. Учениците имат нужда от време, за да
чуят и обработят казаното от вас – и вие не им помагате, ако
продължавате да говорите. Да замълчите и да изчакате – ето какво им
помага.
- И така, къде можем да отидем? (пауза от секунда и половина) Да
направим списък, ще запишем идеите тук, какво ще кажете за това? (пауза
от секунда и половина) Какво ще кажете за Тиера дел Фуего, това хубаво
място ли е, да го запиша ли? Да, добре...
Единственият начин гласовете на учениците да влязат в стаята е
учителят да отвори място за тях. След като зададете въпрос, изчакайте.
Изчакайте дълго, ако трябва.
Не отговаряйте веднага. Напълно вероятно е даден ученик да знае отговора – при условие че учителят си замълчи. Сравнете двете ситуации:
У1: Защо се казва така?
П: А, да, вижте – нали тук имаме спомагателен глагол, и затова дрън-дрън...
---
У1: Защо се казва така?
П: Хммм. (Учителят прави пауза, оглежда въпросително учениците, изчаква)
У2: Мисля че защото... въпрос...
П: (мълчи подканващо, използва езика на тялото, изчаква)
У3: Да, така защото въпрос, както в урока вчера.
Тук не само учениците говорят и учителят мълчи, но като премия
получаваме мислещи ученици, които показват, че са усвоили материала!
Шестица от тотото!
-
Работата по групи е за предпочитане – винаги.
Понеже учениците си работят по групички, вие нямате възможност да
говорите. Не че е невъзможно – но се опитвайте да устоявате на
изкушението да прекъсвате работата по групи "само за момент" за да "обясним още едно нещо"…
-
Задавайте отворени въпроси. Те изискват повече от учениците и съответно – по-малко говорене на учителя. Сравнете:
П: Това момче или момиче е?
У-ци: Момиче.
П: Да, момиче е. Как мислите, това момиче щастливо ли е?
У-ци: Да.
П: Да, разбира се. Щастлива е. Може би е получила висока оценка на контролното, нали така?
У-ци: Да.
---
П: Погледнете. Какво е това? (мълчи)
У1: Момиче.
П: (продължава да мълчи)
У2: Тя е ученичка.
У3: Тя отива на училище, има чанта за учебници.
У4: Не, отива вкъщи, щастлива е. (смях в стаята)
Използвайте писмените материали. Ако в учебника
има инструкции за упражнението, защо трябва да губите ценно време от
часа, за да обяснявате надълго и широко как се попълват празните места?
Това беше. Е добре – не станаха 15, така че можете да ме осъдите.
_________________
Изготвен през юни 2008 година от Томас Топхъм
Томас Топхъм е обучител на учители в София, България: The Modern Institute