Благодаря за чистия въздух, Краси!!!

   За важното - сериозно и с чувство за хумур! Въпрос на интелигентност!

   Път към истината с думи прости. Нищо по-добро от това /включително скенера на четвъртата власт/!

   Няма да откривам топлата вода, но мъдростта се отличава с простота. За да я разбират всички, ако има желание за това /в случая също става въпрос за избор/. Всеки от нас го прави за себе си, но заедно можем повече.

[kr_bozhinov] 9:13 am: Hmm
[] 9:13 am: Studies show that 99%25 of people spell Hmm with 2 M's.
[kr_bozhinov] 9:13 am: When I Will die ?
[] 9:13 am: Life is full of surprises.
Може би вече разбрахте от блога, че тази седмица ме е обхванала „манията" по изкуствения интелект...

Горния диалог е „тестване"   на A.L.I.C.E...

Интересен диалог а???!!!

Е малко е „кофти"  моя английски ама това са възможностите ми за този момент от развитието ми, това се вижда от всички не го крия от никой.
Всичко е въпрос на избор.

Машините все още нямат тази привилегия.....
Споделям тази хипотеза:
"Зад възможността за избор като сянка следва безпокойството. Сега всичко трябва да се избира, всичко коства осъзнато усилие. И за това отговаряш само ти. Ако не успееш, ти си отговорен, ако преуспееш, също ти си отговорен. И всеки избор, в определен смисъл, е окончателен. Не можеш нито да го поправиш, нито да го забравиш, нито да се върнеш назад. Твоят избор става твоя съдба. Той остава с теб като твоя неразделна част, не можеш да го отречеш. Но изборът ти винаги е игра, той се прави слепешката, затова нищо не е ясно."

Лично аз съм за това да се прави избор и то съзнателен.

"Ето защо човек страда от безпокойство, което прониква до самите му корени. Преди всичко го терзаят въпросите: да бъда или да не бъда? Да правя или да не правя? Да правя това или онова? Да не се избира е невъзможно. Ако не избираш, правиш избор в полза на отказа от избор, а това също е избор. Ти през цялото време си принуден да избираш, не си свободен от избор. Отказът от избор има същите последици, както всеки друг избор. Само вие сте отговорни за собствената си еволюция. Обикновено, човек се стреми да избяга от отговорността за еволюцията си, от отговорността за свободния избор. Хората много се боят от свободата. Робът не носи отговорност за живота си, за него отговаря някой друг. Затова робството, по своему, е много удобно. Няма никакво бреме. В този смисъл, робството е свобода - свобода от осъзнат избор.
Щом получиш пълна свобода, налага ти се да правиш избор. Вече никой не те принуждава да правиш нещо, пред теб стоят много възможности. И започваш борба с ума. Затова всички се боят от свободата. Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб.
Раждането по природа не е човешко явление, а животинско, защото не зависи от теб. Човекът се появява, когато се появи изборът.
Не можеш на никого да стовариш отговорността за собствената си еволюция
Всяко човешко същество трябва да реализира своята индивидуалност и носи отговорност за това.
Ако си способен да живееш с факта, че си отговорен за всичко, което ти се случва, автоматично придобиваш дисциплина. Носейки отговорността за себе си, не можеш да не си дисциплиниран. Но тази дисциплина не е наложена отвън. Тя идва отвътре. Когато носиш пълната отговорност за себе си, обмисляш всяка крачка.
Тогава няма да си в състояние да направиш дори една безотговорна постъпка, защото ще чувстваш отговорност не само за себе си, а и за другите.
Свободата е право да избираш! Ако ти е разрешено да избираш само рая, това не е избор, не е свобода. Рай без право да избереш ада, става ад. Изборът винаги означава или-или. Това не значи, че си длъжен да избереш само хубавото. Тогава няма да има свобода.
Ако не си избрал вярно, свободата става проклятие, но ако си направил правилния избор, тя става блаженство. От теб зависи дали превръщаш свободата си в проклятие или в блаженство. Ти напълно отговаряш за този избор.
Какво е отношението ми спрямо българската журналистика?

 Е  ще се осмеля да предположа, че то е предимно отрицателно - заради журналисти, които си измислят цитати или цитират неточно, които превръщат незначителни случки в скандали; а същевременно често не успяват да разкрият истинските скандали; заради вестници, които могат да бъдат купени или дори са купени от определени финансови или политически групи. С други думи, в огромната си част медиите, с които вие сте се сблъсквали, са корумпирани и се държат като играчи на политическата сцена - играчи, от които трябва да се страхуваш или които заслужават презрение, и по този начин са или несигурни съюзници, или жестоки противници.
Това обаче не е цялата картина. И по мое мнение с течение на времето нещата ще се променят. Някои издания вече предвождат тази промяна. А ако погледна студентите по журналистика,  виждам много причини да вярвам в бъдещето.

Сега, преди да се впусна в анализ на връзката между журналистите и хората като нас (учителите), нека първо кажа какво журналистиката - или поне тази в добрите западни издания, по подразбиране изисква.
По същество журналистиката е - или трябва да бъде - процесът на търсенето на истината и предаването и възможно най-пълно.
С каква цел?
Ами основно с цел да се помогне на членовете на едно общество да правят  информиран избор - политически, финансов и пр.

Журналистите са наблюдатели...

Хора - без политическа или финансова обвързаност, които в известен смисъл стоят на периферията на обществото, взират се вътре и после предават онова, което са видели.
Това е теорията. В реалността, разбира се, нещата са много по-сложни. На първо място стои спорният въпрос за ОБЕКТИВНОСТТА(не става въпрос само за стачката през миналата есен!?!?).

Резултатът е все по-малко добра журналистика и все по-голяма печалба! Феноменът на тази простащина, на опростяването на медиите не е български феномен, той е световен.

Не е световен проблем „случайността" на пребиваване на някои хора в училище...

.........Тя е завършила  езикова гимназия, а после и филология.....

Все нещо я влечело към изтънчеността и фриволността на чужденците...
"Преподаването не ме удовлетворяваше. Нямаше достатъчно възможности за изява."...........

 .....За своя изненада ги открила не в учителстването, а в продуктовите фантазии.

Показателно е, че филолози стават продавачки в „Плод и зеленчук" например...

Къде е държаватa!?!? Питам аз...

Другия вариант е по-трагичен да направиш „избор" да продаваш вместо да учителствуваш

Сещам се за един виц:

Блондинка-продавачка в магазин за хранителни стоки. Влиза мъж и казва:
-Добър ден,може ли един хляб?
-Какво да може един хляб?

Мдаа, всичко е въпрос на информиран избор - политически, финансов и пр ....А и на наблюдение....

Лек, доходен и на вас ден.....

ПС. Не се огорчавайте спомнете си началото на темата.....мнението на vesela_andreeva . Те журналистите толкова си могат. Ние имаме обаче избор и ще го отстояваме

Сега, като си чета пространния отговор по-горе, дето толкова се хареса на някои колеги/благодарности:-)/, ми е малко смешно: явно стачните бесове още не са ме напуснали, което в комбинация с някои даскалски навици дава тези интересни ефекти.....
Както и да е - сега ще се опитам да кажа нещо разведряващо.

Първо - страшно съжалявам за лошите ви взаимоотношения в училище. Тази ситуация много по-добре обяснява позицията Ви за стачките, отколкото мъдруванията за "правото на непрекъснато образование"! За съжаление, колегиалността, толерантността  и просто доброто възпитание не са задължителен белег  на работещите в системата...Който факт май трябва да се преглътне, за да не пречи горчилката на по-важните неща.

Разбирате, че в нашето училище нещата бяха по-различни.Всъщност, най-добрият ми приятел там взе решение да не участва в стачката.Ежедневните майтапи между нас, " синдикалните ястреби" и "тях", " стачкоизменниците" и до днес са един от най-приятните спомени от събитието. Нещата стват още по-комични, като Ви кажа, че всъщност по стачката с моя приятел мислехме и мислим практически еднакво - и двамата бяхме сигурни, че с тази идиотска "платформа" начинанието е осъдено на неуспех, че въжеиграчите от "синдикатите" са дребни мафиоти, които за пореден път ще ни излъжат в услуга на правителството, смеехме  се на глупостите, които ръсеше Крумов, на тунингованата версия на ЯнкаТ, на цирковете на зам-лидера на Подкрепа, на неспособността на тези некадърници дори едно свястно озвучаване на площада да организират, камо ли по-сериозните неща...

Обаче аз реших и участвах - не можех да си представя, че ще изоставя колегите си, макар и очевидно излъгани. "Синдромът на Марко" явно сработи

Моят приятел не успя да пореодолее отвращението си от синдикалните кретени и остана пас. Подобна позиция мога само да уважавам! Както и той напълно приема и уважава моето решение. Най-показателното е, че днес и двамата сме сигурни -  в нова стачка, организаирана от "приятелите и бащиците на учителите" - казионните синдикати, не бихме участвали! С тях - дотук!

Но ако успеем да изградим нова, истинска съсловна организация, която да дефинира истински  цели, успее да убеди обществото в смислеността им - тогава сме на линия!

Такива работи...

Още веднъж да се извиня, че бях назидателен над мярката и, разбира се, извинения и на Вашата приятелка Петя - говорейки за продавачките, естествено нямах предвид хора като нея, а онази странна порода дами, характеризиращи се предимно с неунищожимото си лошо настроение, комбинирано с мераците да дават намусено акъл на всички и за всичко.

Що се отнася до фолкканалите  - не съм разбирач или фен, но това са едни места, в които атмосферата е много мммммм.....специална. За да не обидя някой почитател на чалгата, ще се въздържа от коментар, а Вас съветвам просто да прещракате каналите за да добиете лични впечатления - гарантирам Ви пълно втрещаване

Лек ден!

акс се замислят-дори само пред себе си да са откровени-никой почтен човек над средния интелект не би приел стачка в някои сферилпо простата причина,че няма право да решава съдбата на толкова много хора-учители,лекари,транспорт-но май има доста хора,които не суещат как се поддават на манимулаци в стадото

дано има повече колеги,които помнят периода 1984-6г и обсъждането на планове,програми и приетите варианти-мисля ,че това бяха оптималните за развитието на децатално едва ли в следващите 100г ще се стигне до тях-наистина има световен интерес на богатите,които не искат много умни хора-просто интелегитентен човек трудно се поддава на манипулация

аз съм работила в няколко сфери,и имам повече от 20г учителски стаж-и то на много добра-това не само по оценка на проверяващи,на колеги и когато съм била на някаква управлянска позиция-това като обеснение защо съм категорична против стачките и ги считам за неадекватни в тези сфери.

наистина тези ,които са преди всичко от мателиален интерес в сферата на образонаието най-много претенции имат-ужасяващи са-а моралът е определящ за добрия учител*доста съм размишлява кое е по-добро високоинтелгитентен и неморален или на добро ниво интелект и с висок морал-определено мисля ,че второто е добро,защото знания може да потърсиш,но самовъзпхитанието е труден процес-изключвам нискоинтелигентните и неморалните-те нямант изобщо място в системата на образованието*а е най-трудно тях да прогониш

и така млади колеги-дано имате сили и желание да работите всеотдайно,както го правехме ние-от предходните поколения

Подкрепям всяка твоя дума по темата Margo. Уважавам мнението на колегите, но според мен да се организираме за нова стачка, би означавало, че пак не сме се научили на дипломация. 

                                      Присъединявам се твърдо към добре аргументираните мнения на Zdravkop и Ivo Мисля, че голяма част от колегите са напълно съгласни със становищата им,но не могат така ясно, като тях, да ги изразят.

Правото на учителите да стачкуват: за или против

От всички изказани мнения се вижда , че едва ли има колега ,който да е против правото на учителите да стачкуват.

Мисля ,че това право не могат да ни го отнемат докато не ни направят държавни служители или не съм права?

  //Лошото е , че дългата стачка ,в която участвахме - нямаше смислени и изпълними цели или поне не ги казахме така ,че да ги чуе обществото.. Поведението ни на националния митинг , трябва да си признаем не показа истинските проблеми на образованието, а показа личната ни обида , но не по най-добрия начин. Затова , обществото не ни разбра и подкрепи .

Ако някои колеги не са се изразили правилно или търсят други форми на протест, не мисля, че това дава право на други да правят менторски / наставнически/ анализ .

Ако иска някой да помогне на колегата си  , не е този начина .

   Не за първи път съм очарована от точната ти и ясна мисъл, Иво, както и от умението ти да бъдеш аналитичен. Кратко искам само да потвърдя, че стоя зад правото на колегията да стачкува, когато трябва да отстоява разрешаване на проблеми в образованието. С тази форма на протест се защитават интересите на децата, на учителите и на обществото като цяло, защото няма напредък без знание.

   Винаги ме е изумявало твърдението за наличие на много свободно време. На мене то никога не ми е било достатъчно. Ние работим постоянно - с ума и сърцето. Самообразованието, без което не може, е един непрекъснат процес, който спира само по време на сън и това се разбира добре от хората на духа.

Браво, Иво!

Много хубаво казана истина!

Сега вече би трябвало всичко да е ясно на госпожата.

Аз подозирам, че тя не е учител.