относно медийното ограмотяване на децата в ПУВ
Normal
0
MicrosoftInternetExplorer4
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";}
През октомври
2003г, Kaiser Family Foundation публикува интересно изследване относно медийното “потребление” през
ранното детство. Проучването, базирано на телефонни интервюта с над хиляда
родители разкрива
факта, че, децата в предучилищна възраст отделят почти толкова време за медийното “потребление” (118
минути), колкото и за игра навън (121 минути). Това проучване естествено събуди
вълна от недоволство сред тези които виждат в медийното “потребление”
единствено и само социален проблем.
Позицията на повечето съвременни родители спрямо медийното “потребление” е
защитна и понякога дори
преминава в тотално отричане и загърбване на въпроса, респективно изключване на
телевизора, компютъра и т.н.. Априори е възприета позицията, че не е възможен
конструктивен диалог между детското възпитаване и медийната култура и поради
този факт ние трябва единствено да се стремим към минимизиране на нанесените
щети.
Проучването разкрива също, че 90 % от родителите имат правила относно това КАКВО се гледа, а 69 % са
създали правила относно КОЛКО ДЪЛГО може да се гледа. Това е едно нелошо
начало, но повечето родители спират дотук. За медийно грамотното дете подобни
правила най-вероятно ще са излишни. За щастие голяма част от днешните родители,
особено тези между 20 и 30 годишна възраст, са от поколението на активните уеб
потребители и имат инстинктивно усещане относно това за което трябва да
подготвят децата си, а именно – новата медийна среда, в която те ще търсят своя
път в живот.
Ние не очакваме
от децата в предучилищна възраст да вникват в нюансите на творчеството на
Шекспир, още по-малко да пишат есета “върху” него. Нашите очаквания са
съсредоточени върху разбирането, че ако днес започнем с нещо малко и просто, техните
умения ще се усъвършенстват с времето. И така, ние ги запознаваме с азбуката,
четем на глас любимите им книги, даваме им моливи. Сама по себе си нито една от
тези стъпки не би им позволила да направят анализ на “Макбет”, или да напишат
сонет, но би създала основата за бъдещото им усъвършенстване.
Какво бихме могли
да направим за децата в предучилищна възраст, ако искаме те да да “плуват”
свободно в медийното пространство? Съществува ли “АБВ” на медийното
ограмотяване?
Normal
0
MicrosoftInternetExplorer4
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";}
Очаквам вашите обосновани позиции относно медийното ограмотяване на децата в ПУВ и най-вече примери от практиката или технологии на въвеждане/използване на мултимедиите в ДГ.
