Педагогическо безсилие

Публикувана на: 23.02.2008, от zaec
Кoментари:18

Колеги, изпадали ли сте някога в педагогическо безсилие? Пред ученици, пред родители, пред колеги, пред шефове, ..........? Човек се учи докато е жив! Споделете вашите проблеми! Никой не е застрахован от такава ситуация, колкото и стаж и опит да има!

Коментари 18

06.09.2008 mea

Profile

Колеги, аз си мисля, че образованието е едно и също за всички, но по друг начин стои въпросът кой как ще го възприема и до колко ще се адаптира в дадена професионална среда !

Поздрави от Меа !

05.09.2008 margomalinova

Profile

 Японците се водят от принципа "Първо възпитай възпитателите!"

За да излезе човек от неприятна ситуация или трябва да има опит или трябва да знае за такъв.

Дали нашите педагогически вузове подготвят добре бъдещите учители ? 

04.09.2008 ahinora66

Profile

Струва ми се,че няма колега,който не е изпадал в трудна ситуация, особено в първите години от стажа си. А и сега, в годините, в които ученици и родители разбират демокрацията като анархия и хаос, слободия. И който твърди нещо друго, или е извънземен, или просто лъже сам себе си и се изживява като велик педагог. Такива колеги има колкото си искате.За съжаление те съвсем вече не прикриват злорадството си към колегата, изпаднал в затруднение и това е най-грозното в нашите взаимоотношения. И аз  все повече се убеждавам колко е погрешно и глупаво  да си позволи човек да споделя пред колеги и директори  подобни проблеми. А с родители- още по-малко. Сами трябва да излизаме от тези ситуации, само тогава няма да се чувстваме безсилни. А грешки ще допускаме, докато сме живи, докато сме хора и учители.

04.03.2008 tsenkova

Profile

 

Съгласна съм с теб, anilenas. Трудностите каляват, но който е позитивно настроен и търси красотата, той и носи, и дарява много от нея.. В тоя дух - екипът в колегията е нещо много важно, а като прибавим чудесните неподправени детски постъпки, има на какво да се зарадваме!..

Във всеки има и нещо хубаво.

"Изворът на доброто е вътре в тебе самия, той няма да престане да шурти, докато ти го разкопаваш"... не помня автора, извинения Confused 

04.03.2008 anilenas

Profile

   Поздравления, vessi! Справила си се чудесно и то по възможно най-добрия начин!Wilted Flower

   Никъде няма лесно, особено в трудни времена. Хлябът има и кора, и меко. Съжалявам за това, че е трябвало да изпиташ горчилката от равнодушието на колегите си, но това пък те е направило по-борбена. Не живей с мисълта, че всички са такива. Индивидуалните качества са от изключителна вожност, но успешната работа в училище е екипна. Пожелавам ти повече удовлетворение в ежедневието. Това зарежда като "акумулатор". Още веднъж те поздравявам!

02.03.2008 vessi

Profile

О,да .Справих се .Това беше отдавна,преди няколко години.Търсих отговорите "пипнешком".Печелившата карта за мен се оказа откровеността и чесността с децата,погалване по рамото,разговор насаме и не на последно място шегите.За съжаление не случайно съм си сложила картинка със замръзнала роза/май не се вижда много добре/Да бъда учител беше моятя детска мечта.Е, сбъднах я,но...Много огорчения,много помия от обществото към нас,и мно-о-о-го малко пари.А в днешно време те все пак са средство за живот.

02.03.2008 Anikolova

Profile

user: zaec

А всичко това не е ли предизвикателство за теб? Да се докажеш, да победиш безсилието, да излезеш от ситуацията като победител? Не се страхувайте, милички! Не превръщайте професията ни в горчилка... Не трябва, а и не е ...... В името на децата!!! Ние така сме свикнали! Приемаме, борим се и отминаваме...! Дерзайте! Трябва да се докажем!

 

Ооо, да се предавам изобщо не е в характера ми. Никога няма да спра да се боря, но мисълта, че обективните причини, външни фактори и откровената некомпетентност и безхаберие на някои хора, са на власт в тая държава, ме изпълва с гняв. Децата не са виновни, вината винаги е във възрастните. А още не съм намерила начин да се преборя с повсеместната простотия /извинете ме за думата, ама стига вече евфемизми/ Angryоколо мен. Задържа ме обичта към децата и професията. Докога, честно казано, не знам...

02.03.2008 zaec

Profile

user: vessi

Но защо си мисля,че България я няма,или поне не е тази ,в която аз бих искала да живея.Sad

Не така, мила Веси! Това не е начинът! България винаги е съществувала и ще я има!!! Зависи от теб, от мен, от всички нас! Не се предавай! Почти всеки от нас е минал по твоя път и е опитал горчилките на професията. Премисли нещата и се бори! Сигурна съм, че вече си се справила с проблема! Направи така, че  да привлечеш вниманието  на "трудния" ученик. Децата обичат младите учители! Успех!!!Yes

02.03.2008 vessi

Profile

Здравейте колеги!Не пиша често ,но редовно чета написаното от вас.Темата ме провокира и реших да споделя една случка.

Като млад учител ,/с 2- годишен стаж тогава/ , реших на един съвет да споделя проблем с един "труден" ученик.Всички "стари и опитни" колеги си мълчаха,сякаш проблема беше само в моя час,а това със сигурност не беше така.Тогава новата ни директорка ме обвини в педагогическо безсилие,но не ми помогна,нито ми даде съвет,как да се справя с проблема.Чувствах се ужасно в продължение на няколко дни,но после като размислих стигнах до извода,че проблемът не е само в мен,защото той съществува/ше/ и при много други колеги,само че те не си го признават.Това някякси ми даде сили да продължа.Мисля ,че безсилието идва от липсата на правила,и по-точно от липсата на адекватни санкции /да не казвам наказания/ при нарушаване на правилата.Това важи за всички сфери на живота в България.Утре е 3 март-паметна дата.Но защо си мисля,че България я няма,или поне не е тази ,в която аз бих искала да живея.Sad

02.03.2008 zaec

Profile

user: anilenas

Само в позитивизма има смисъл.

WinkYes Все пак сме УЧИТЕЛИ!!!