Кога сме способни да усетим родината си по-добре, когато живеем тук или когато сме далеч от нея? Днес прочетох тези стихове за пръв път. Прочетете ги и вие. 

Из цикъла "България"

Йонка Христова


Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам
освен неистовата ми обич
към тази шепа България -
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
Сънищата си ще ти дам, сине,
да те спохождат през нощите:
Кръстова гора и връх Вола,
Батак и кървавото кладенче.
Какъв завет да ти оставя, сине?
Не вярвай , като ти казват,
че ти си по европеец,
ако се отречеш от буквите,
от корена си и от вярата.
Не вярвай, че "Аз съм българче"
ще те препъне по пътя ти,
защото било началото
на някакъв национализъм.
Но най-вече не вярвай, сине,
почнат ли да ти разправят
за нечие чуждо присъствие.
Защото съм те заклела -
не знам за добро ли, за зло ли -
на Самуил в слепите войни,
в бесилото на Апостола,
в първата пушка в Копривщица
и в името на Княгинята.
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да ходиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове.

"Изворът на белоногата" - кой каквото иска да казва, нашият език има душа. Само да знаеш как да стигнеш до нея ...

Следващата препратка е мелодия качена от мен в youtube.com, а песента е изпята от група "Аврора" от наши ученици. Макар за кратко време, колегата по музика успя да извлече от тези млади гласове най-доброто и да представи училището ни на високо ниво в национален конкурс за хорово пеене.

Последният еднорог

Асоциациите могат да бъдат различни, Ив! Звукът на водата и първите кадри ми припомниха следното:

"Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание:...."

Кое стихотворение бихте искали да прочетете като слушате тази мелодия и виждате тези снимки?

http://www.youtube.com/watch?v=7316cVNvyO0

Пропуснах - ето адреса на блога:

http://razmisli.wordpress.com/ 

а темите са Частни vs. държавни училища в САЩ и България, 1 и 2. Същите теми ги има и в блога ми в teacher.bg.

Доскоро! :)

Е.

Здравейте,

Първо исках да благодаря на Ив за милия предишен отговор... Съгласна съм с всичко отбелязано. Ще се постарая да пиша повече за училището. :)

Иво, с удоволствие бих продължила дискусията, ако има интерес и мога да бъда полезна с информация или опит. Благодаря за отговора - а между другото, той ме наведе на някои други мисли, които исках да допълня (не като мой отговор, а като размишления).

Нещо важно: "доста от сънародниците ни реагират твърде болезнено, когато някой категорично им възрази" - много е вярно и го споменавам, защото причината до голяма степен се корени в подхода на образованието. Когато от училище са свикнали да има само един правилен отговор, а информацията да се запаметява и възпроизвежда, да няма дискусии и възможност за повече мнения, хората се научават на нетолерантност към чуждите такива и възражението приемат като лична обида и подкопаване на собствената им репутация. Дори и ако учителите се опитват да излязат от тези рамки в преподаването си, в края на седми клас или при завършването учениците ги очакват изпити, на които се очаква точно включване на дадени точки при "разработване" на дадена "тема". Така че волю-неволю се съобразяват с това. За съжаление, много сте прав и знам, че тези неща скоро няма да се променят сами.

Друго: "европейско отношение към Америка и клишетата й, ... тази позиция е доста снизходителна" - наистина, а освен това сама по себе си е клише :)

Много сте прав, че такова училище като описаното на сина ми е преди всичко въпрос на инвестиции. Не всички училища в САЩ имат тези ресурси и програми (всъщност, както писах и в блога си аз, няма американска система на образование, а голямо разнообразие от подходи). Ако искате (и други колеги), погледнете темите в блога, които писах по въпроса за американското образование и може да дискутираме останалото. (Освен това във форума имаше въпрос за международното образование, където също бяха дадени тези линкове).

Всъщност не бих казала, че в САЩ се поставя ударение върху тясната специализация - дори по-скоро е точно обратното. Много популярна университетска програма е от типа на т.нар. liberal arts, където студентите учат различни фундаментални дисциплини без да се специализират в никоя, като целта е да се научат да мислят критически, да анализират различни видове явления от различни сфери на знанието и да се ориентират в него. Ако не цялата програма да е така разнообразна, поне първите две години са така. Студентите са длъжни да избират курсове в определен минимум направления - да кажем, един-два по литература, един по математика, по история, изкуство, природна наука - дори и ако са избрали специалност биология например, а после да искат да ставят лекари. Дисциплините, изиксвани за специалност са относително малко на брой да кажем, около 15 - влиза се в дълбочина, като разбира се неизбежно остават недокоснати теми, но в замяна на това се научава способността да се подхожда творчески към новите материи и да се продължава да се квалифицира, вместо да се покрие от всичко по малко, но без увереност в осмислянето на практика. И самият работен стаж се счита за продължаване на учението. При намиране на работа после такава универсалност не е проблем, дори и при продължаване на образованието. Например право тук се учи след висшето образование, като за това могат да кандидатстват студенти, завършили всякакви специалности - от инженерство до история, като се смята, че по-нестандартната гледна точка носи повече предимство. В резултат хората са по-смели в живота си да започнат нещо различно и да се захванат с нова кариера след време - имат самочувствието, че ще могат да се ориентират в новото, да пресрещнат някой нов проблем и дори предходният им опит ще им влезе в работа, макар и твърде различен. Често хора сменят професии или започват да учат нещо съвсем различно, а хуманитарните специалности никак не са онеправдани при започване на работа в корпоративния свят - просто се смята, че човекът има желание да се квалифицира по-нататък в новата професия, като хуманитарното знание ще му даде едно по-универсално разбиране за света, което може го направи лидер, а не специализиран в дадена задача изпълнител.

За учителите важи нещо подобно. Тези различни подходи в преподаването на литературата, за които говорих, съвсем не значат, че има такива университетски специализации. Програмата се разработва в училището, разбира се, обсъжда се в департамента по литература, канят се специалисти, организират се семинари и ателиета за учителите, четат се статии и специализирана литература, дискутират се "добри практики", има сътрудничество и обмяна на идеи между колеги. Развиват се подходи. Всичко зависи от желанието на самите учители да се усъвършенстват, но разбира се, и от осигурените възможности за това от страна на администрацията, пълната тяхна подкрепа и предоставяне на ресурси. 

 
Това е всичко, за което се сещам засега - ще продължим да обсъждаме :) Поздрав!

Здравейте, г-жо  Иванова,

Радостно е, че  сте от хората, които приемат мненията  различни от своите  съвсем спокойно - знаете, че доста от сънародниците ни реагират твърде болезнено, когато някой категорично им възрази.

Наистина е безпредметно да спорим за рапа - и в това няма никаква трагедия, понеже всеки е свободен сам да избира методите си на преподаване.Аз просто изразих своята позиция и нищо повече.

Що се отнася до клишираността на културите - разговорът е много дълъг и не му е тук мястото.Аз просто цитирах стандартното европейско отношение към Америка и клишетата й, нищо не може да Ви задължи да се съгласявате с него.Още повече, като се има предвид, че тази позиция е доста снизходителна.

Веднага, обаче, трябва да разсея едно впечатление, което без да искам съм породил - по никакъв начин  не съм се опитвал да давам оценки за училището на сина Ви. Говорих общо и без да се правя на специалист по неща, които очевидно не бих могъл да познавам!Щом сте разбрали позицията ми така - веднага си взимам думите назад и Ви се извинявам!

Сега няколко думи по съгласията си , защото,  както вече казах - те са повече от несъгласията.

Впечатляващото описание на практиката в училището на Вашето дете демонстрира много добре най-големия плюс на американската ОС: тя е насочена към разкриването и развитието на естествения потенциал на децата, като се опитва да направи това във всеки индивидуален случай. Накратко казано - КПД за разкриване на дарования в масовото училище в САЩ е потресаващо висок и е в пълен синхрон с изградения модел на отношение към талантливите хора въобще в Америка! От Вашия разказ добре проличава и една от причините за този успех - индивидуализираната работа с децата, огромната палитра на възможности за реализация в многобройните училищни дейности, абсолютния прагматизъм на обучението - в часовете по писане не се обяснява толкова теорията, а децата овладяват правилата пишейки в реална ситуация.И това е във всички дисциплини - американците дават шанс на всички за всичко и това им позволява да отсеят и култивират ярките таланти в естествената им среда - работната.

В същото време, тази методика има и няколко проблемни точки.

На първо място - цената. Да се поддържа материално и кадрово подобна система е много скъпо.Дори за богатите в Стара Европа, за нас да не говорим.

Учители  по няколко профила за една дициплина, ателиета за музика и театър, научни лаборатории, спортна база, занаятчийски работилници и пр., и пр. - това никъде и никога не може да струва евтино! Американците дават тези пари. Това е израз на една основна ценност в обществото им, според която  - от децата не може да се пести! Живеейки в САЩ, не може да не знаете, че възлов елемент в програмата на всеки местен политик е именно планът му за образование: няма начин да спечелиш местни избори, без да дадеш компетентни гаранции, че с училището всичко ще е наред! Отношението към децата си Америка демонстрира не чрез многословни теоретични и неизпълними програми/които са ресурсно боси, както е у нас/,  а чрез тотален обществен натиск върху администрацията за масирано и ефективно финансиране и организация на сектора!

Второ - въпросната технология наистина много бързо разкрива младите таланти, но в процеса на обучение , поради технологическата му насоченост, се губи универсализмът.....В САЩ това не е проблем - хората предпочитат да са тесни специлисти, а не енциклопедисти  и системата работи коректно.В Европа, обаче, нещата стоят различно - векът на Енциклопедията все още не е забравен и това поражда проблеми пред опитите за пряко заимстване на американския модел.

......................

Каквито и забележки да имаме към щатския опит, обаче, едно нещо е сигурно - той е много поучителен и преди да го оценяваме, не е зле да се запознаем отблизо с него. Бих Ви предложил, колега, да открием отделна тема за американската ОС.Възможността да ползваме Вас, като човек интегриран в средата и имащ непосредствени впечатления, е много примамлива!

Разбира се - ако сте в състояние да отделите повечко време и имате доброто желание!

Лек ден 

Госпожо Иванова, това, което пишете е много интересно и с голяма част от тезите Ви бих се съгласил.

Има неща в поста Ви , обаче, които не мога да приема по никакъв начин.

Горният цитат съдържа основанията за едно от моите несъгласия.Не бих се спирал на грубата грешка, която допускате пишейки за "българската поетическа класика, от която лириката е малка част" - мога само да съжалявам, че не сте имали време да редактирате поста си.

Основният проблем, според мен, е в това, че Вие едновременно признавате очеизваждащия факт, че рапът е преди всичко начин на мислене, идеологизирана форма на едно много тясно и проблемно битие, а в същото време спокойно допускате , че националната ни поезия не би била в конфликт с този тип музициране, понеже.......принципът, залегнал във въпросния стил отговарял на поетичските принципи на ритмическо построение....Подобен възглед за нещата не мога да подкрепя по никакъв начин, понеже, преди да влезе в музикалните енциклопедии чрез разни определения с евфемистичен характер, рапът в продължения на десетилетия се осъществява преди всичко чрез идеята си за света.Той е идеология.И когато подхождат към него, децата се основават не на музиколожки цитати за рапа от Уикипедията, а на много точните си представи и усещания за този вид музика!И в тези представи сърдитото негърско навикване е символ на насилие, бясно недоволство, наркотици, животински секс, неустоим нагон към декаданса в най-примитивните му форми....

Предлагате да наслоим българската поетична класика върху такава подложка? Няма да стане.

Преподавам на ученици в една от най-добрите български гимназии и, ако бих имал малоумната идея да предложа рапирането на Далчев или Н.Кънчев, учениците ми биха се отказали публично от мен, понеже в представите им за поезия няма място за дрогирани негри, прекарващи живота си в целодневно клатене на някой ъгъл в беден квартал....

Така че - моите уважения към почитателите на този вид музика, но не е зле тя да си остане там, където е естественото й място - гетото, социалното и, уви, мисловно гето! Високата поезия има друга музикална компания, с рапа - на един квартал разстояние и - няма проблем!

............................

Още едно нещо в поста Ви ме озадачи силно:

Рабира се - успешният опит на американските ни колеги в развитието на иновативното мислене е нещо, което европейската практика  проучва !За мен е удивително, обаче, че един европеец толкова лековерно е налапал въдицата на твърдението за "изгонените клишета".....По простата причина, че няма как да не знаете, че по-клиширан език от английския няма, по-клиширана култура от американската - също, а най-голямото клише в нея е именно въпросното твърдение за клишетата....Затова, ще си позволя да отбележа, че американската система наистина е забележителна в стимулирането на иновативното мислене, но за онези, които така или иначе, не могат да го прояват, се предлага най-обемната палитра от клиширани техники - от езиковите, до мисловните и чисто житейски практики .

Америка е опакована в клишета, с две думи.Ето защо, към този опит Европа подхожда мммммммм.....твърде внимателно.И никой не е склонен да вика "Ура!" по повод на клишетата там

Интересни неща разказваш Ellie. Аз също смятам, че литературата е много важен фактор в създаването на умения да се разсъждава самостоятелно, както и да се тълкуват чужди думи. Скучният въпрос "Какво е искал да каже авторът?" според мен означава "как този човек вижда света във времето в което е живял". Друг начин да се опознае света е чрез приказките. Всички вече сме изживели поне една "приказка" и знаем, че те не са измислица. Тайнствеността, която те носят е поради нашето непознаване на света. Всичко, което решиш да споделиш, според мен ще бъде не само интересно, но и полезно.