Вчера, 28.05.2014 г., на кръглата маса „Наука и бизнес“ представители на водещите компании в България се срещнаха с представители на висшите учебни заведения и работодателските компании, за да обсъдят резултатите от представително проучване на Министерството на образованието и науката на тема: „Изследване и анализ на нивото на подготвеност на представители на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научно-изследователска дейност“.
Проучването е реализирано от Министерството на образованието и науката в изпълнение на проект „Наука и бизнес“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Началото на дискусията бе дадено от г-н Иван Кръстев, Заместник-министър на образованието и науката, с призив за съвместна работа и сътрудничество в полза на бизнеса и науката. „Само с общи усилия можем да посрещнем и решим адекватно и по най-ефективния начин съществуващите в момента проблеми при съвместната работа на науката и бизнеса в страната“, – сподели министър Кръстев. – Държавата ще продължи да подкрепя подобни инициативи. Доказателство за това намерение е, че се предвижда програмата „Наука и бизнес” да бъде продължена и през следващия програмен период”.
Според изследването на Министерството на образованието и науката, над 80% от фирмите заявяват, че не поддържат отношения с научно-изследователски структури. По-големият проблем обаче се оказва, че причината е в липсата на такава потребност – контактът на бизнеса с научните среди е провокиран не от желание за бъдеща експанзия или развитие, а от възникнал проблем. В повечето случаи основата за контактите е личното познанство и неформалните канали.
Други тревожни резултати от проучването сочат, че повечето фирми в България не се занимават с иновативни дейности или правят това в незначителна степен, а пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри, което е една от причините за слабата приложимост на научните им продукти.
Друг основен проблем, констатиран от проучването, е липсата на централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания. Дефицитът от управленска политика по отношение на иновациите и нисък административен капацитет за управление на националната иновационна система налагат ново структуриране на държавната администрация.
