Идеалното училище е жълто и в него преподават учителки, които носят рокли, но могат и да играят футбол.
То е на един етаж. Или на три. Учителките се усмихват. В час ни карат да пишем и ние ги слушаме. В междучасието играем с тях на бяганица и на футбол. Госпожите знаят и играта „Кобра“. Но самите те не са кобри. А на какво учат? Да смятаме, да четем. Да сме добри с буквите и с хората, обобщават първолачетата от ОУ „Яне Сандански“. Същата мозъчна атака, но сред майките им, в началото на учебната година добави още: „Мечтаното училище е това, в което децата имат комфорт, създадена е хармония между тях и учителите. И има радост. Там се играе и учи. Научава се как детето да се справя с отношенията между хората. Това е дори по-важно от буквите, защото отличниците в клас не са винаги отличници в живота“.
Цялата образователна система от години се опитва да създаде този образ и да му вдъхне живот – чертае, трие, изписва наново, поправя в крачка щрихи. И закони. В крайна сметка в някои училища се получава небрежна скица, другаде действат по шаблон. Или пък с размах на хора, видели и по-добри практики по света. В какво (не) успяхме в Пловдив?
Школото не е униформа
От тази учебна година в Пловдив стартира първата Монтесори паралелка първолачета в общинско учебно заведение в цялата страна. В 10 училища под тепетата второкласници програмират с устройството микробит. Другаде в трети образуват думи с един и същи корен на лаптопа и си проверяват за грешки, сканирайки кюар код с таблет. В прогимназията си имаме клас без хартия, а по-горните класове разглеждат музеи с 3D очила. Даже хан Аспарух се качи в облака заедно с иновативните учебни заведения, които използват модерните технологии. В 7 професионални гимназии пък учат на заплата по дуалната форма.
В този все по-широк спектър още на входа на системата родителят може да избира между смарт и горска класна стая на двора, между „училище в облака“ и „екоучилище на щастието“. Или да предпочете някое не толкова популярно, което обаче е постигнало баланс между двете. Така привидно има избор да се спре не на добро по принцип, а на това, което е добро точно за неговото дете. Каква полза обаче, щом накрая всъщност избира електронната система за прием, като не отчита търсеното качество, а класира с тежестта на местоживеенето? Ефектът е само един – всеки десети първолак мами за адреса.
Остава поляризацията
Това, че Лора от Френската гимназия стана втора в света по китайски, не променя факта, че в училища с деца от малцинствата осмокласници едва четат. Даяна от Карлово издържа три матури с пълни шестици и пое към университет на Острова. Но много повече тръгнаха към българските гета в Дортмунд, без да са доучили. Нашето училище още не може да предложи общ стандарт. Нито да гарантира, че където и да учи, детето ще излезе с базовите знания и социални компетенции, както е в по-добрите системи.
Вузът буксува в усилие да учи на професия и мислене
Ако на 69 г. дядо Митко Граматиков стана абсолвент и взе магистърска диплома от ПУ с 5,73, отличници от елитните гимназии криво разбраха кое гарантира успех. Наизустиха три учебника по биология, после възроптаха, че от Медицинския университет са ги провалили с дребни промени в изпитния тест. Както обикновено, докато двама се карат, трети спечели – бизнесът с частните уроци и паралелното образование, което започва още в 4. клас за малките матури и продължава до зрелостните изпити даже в езиковите училища.
Промяната – проект, а проектът – мръсна дума
През 2018-а държавата отпусна повече пари за малките училища и там, където българският език не е майчин, а родителите са нискообразовани и неграмотни. Дотук – добре, особено по отношение на синдрома „мъртви души“. Още стотици хиляди от европрограми се изляха в системата. С тях едни правиха политики – за две години и половина по проект „Растем заедно“ деца от „Столипиново“ понаучиха български. Семействата им пък – че на центъра, освен заведение за бързо хранене с детско меню, има театър и опера. Утре шансовете да не отпаднат още в първи клас ще са по-големи, даже и без прилагането на механизма за обхват и задържане в училище.
Други в това време правиха пари. Учители, ограмотявали „първолаци с мустаци“ си надписаха по 5000 лв. по проект „Нов шанс за успех“, който заложи рекордни ставки от 17 лв. на час. Евростолицата на културата разчете включването на малцинствата като няколко часа рисуване на чужденка доброволка с едно семейство от махалата и архитектурна инсталация „Кабината“. Така било европейско и се изграждал капацитет. Добре, че бързо се поправи с начинанието „пАРТньорство“ и деца, които не са излизали от гетото, имаха първа „среща“ с Цанко Лавренов и Стария град.
Пак по европейски Пловдив бе домакин на Национални дни на ученето през целия живот. Участниците отседнаха в най-скъпите хотели в центъра и изхарчиха десетки хиляди левове за форума с конференция, изложение, награди и концерт със звезди в Цар-Симеоновата градина. Дано са изградили капацитета!
Друг проект приключи, след като отброи трите си години – за Кариерен център. Да е станало по-ефективно ориентирането на децата не личи, но се намери нова локация за звеното, което си демонтира дори климатиците от помещенията в базата на ОУ „Алеко Константинов“. А директорът после трябваше да ремонтира от нула стаите за първолаците – на вересия, понеже бюджетът не стига.
Таман се зарадваха колегите му, че ще има пари за шкафчета, и се оказа, че за да са прилични, трябва да дадат поне още толкова от делегираните бюджети. Задължително! Нали МОН трябва да отчете, че са олекнали раниците, след като не сработи идеята при учебник с над 288 стр. да се издава в два тома? Така, където трябват и не трябват, където има пари и където няма дори деца в клас -всички купиха гардероби. Събраха им поредните справки. Да не забравим и плана за справяне с терористи. И не ги чуха, когато искаха: по-малко бумаги и дори отпадане на медицинските бележки, за да се сложи точка на фалшивите и родителите да се ангажират повече.
Успехи – голям праз!
Още се вдигна летвата за учителите – от тях се очаква да са с много добра базова подготовка, но и факири в технологиите. Да спазват приличие, но и да са като извадени от мола, за да имат респект пред тийнейджърите. Системата за атестации уж разписа засичане на нивото на всеки 4 г. и учене през целия живот. Целта е – който полага усилия, да има по-добър хоризонт, да расте до старши и главен учител, заедно с това и заплатата му. Каква полза обаче от справедлив регламент, като той бе опроверган още преди влизането му в сила с директорските конкурси – и този път се направи опит шефските столове в 29 училища да се разпределят в партийните централи и да се договарят на четири очи, не толкова според моженето на кандидатите.
Ще строим МГ, ама друг път
Ако имаше матура за местни управници, пловдивските щяха да ги скъсат два пъти. Първо избраната компрометирана вече пазарджишка фирма се провали с ремонта на Английската гимназия, остави я недовършена в навечерието на учебната година, а ръководството – пред абсурда да купува радиатори при осигурени над 1 млн. лева за сграда с по-добри условия. Намери се друга фирма. Не се намери отговор на въпроса кой ще понесе отговорността и ще плати неустойки. Какво е обаче някакъв си 1 милион пред 10-те, които искахме за нова Математическа гимназия и които в хода на лобирането станаха 20? Че междувременно заделените 34 дка са преобразувани в тревна площ вероятно е дребна подробност на фона на големия икономически растеж на Пловдив и Образователно-индустриалния борд, който ей сега ще му осигури нужните кадри.
Е, ако има нещо общо между политиците и учениците, то е, че могат да си поправят двойките. Скоро започва вторият срок. Да видим!
