През 2011 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са били 188,6 млн. лв., като в сравнение с 2010 г. са намалели с нови 3,3 на сто, сочат данни на НСИ, цитирани от всекидневника „Дума“.
Делът на бюджетните разходи за наука и развитие през 2011 г. е 0,28%, което е една трета от стойността на този показател за ЕС-27 (0,76%). По инвестиции във водещия европейски приоритет – науката България е на опашката сред страните от ЕС, където средно за наука се инвестират 2,1% от БВП. У нас този процент е 0,2%.
Преди няколко месеца Евростат отчете, че страните от ЕС-27 са изразходвали през 2011 г. за наука и високи технологии около 256 млрд. евро – средно по 511 евро на глава от населението. В България на всеки един от 7 364 570 души, при 188,6 млн за наука, са се паднали по 25,6 лв, което е около 40 пъти по-малко в сравнение с това в ЕС.
Според националната статистика у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 000 специалисти (от тях 12 хиляди с еквивалент на пълна заетост) и около 5000 души технически и помощен персонал (само половината от този персонал е с еквивалент на пълна заетост).
На глава от населението това е сред най-ниските показатели в ЕС. Делът на иновативните предприятия е 27 на сто, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата, сочи още НСИ.
Към края на 2011 г. у нас е имало регистрирани 1614 национални патента за изобретения, а патентите за полезни модели са били 524 – или общо 2138.
В последния си анализ за науката Евростат отчете, че България е на дъното по инвестиции за наука и е сред 10-те страни с концентрация на иновациите най-вече в столицата. Другите страни, в които науката и технологиите са съсредоточени в столици, са: Дания, Испания, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия, пише още „Дума“.
