Отбелязва се за първи път на 11 май 1851 г в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Шест години по-късно вече се празнува и в други градове – Цариград, Шумен и Лом. Датата 11 май е избрана от Геров заради факта, че това е общият църковен празник на двамата светии.
Кирил и Методий се почитат като светци от края на девети век, а 11 май като техен общ празник се отбелязва от 12-ти век. Официалното му признаване от Светият Всеруский Синод е станало в средата на 19-ти век.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век делото на светите братя се превръща в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си българският революционер, поет и журналист Христо Ботев.
След Освобождението у нас се отбелязва като училищен празник, но в Македония и Одринско дълги години е символ на дълголетната борба против турското управление и гръцката и сръбска пропаганда.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Музиката създава осем години по-късно Панайот Пипков.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.
Годината е 1969-та и след нея се провежда секуляризация – отделяне на църковния от светския календар. Така Кирил и Методий се честват църковно на 11 май, а на 24-ти отбелязваме святото им дело.
Денят е национален птазник от 30 март 1990 година с решение на Деветото Народно събрание.
