На този ден се навършват 105 години от обявяване на Независимостта на България. Младата ни държава мечтае за 22 септември 1908 г. цели три десетилетия от момента, когато през 1878 г. Берлинският договор урежда статута на Княжество България и Източна Румелия.
Дългите години на зависимост от Великите сили и Османската империя спират развитието на България и оставят усещането за недовършеност на делото на хилядите, дали живота си за Освобождението. Съединението през 1885 г. (признато на следващата година с подписването на Топханенския акт) дава старт на необратими процеси, които приключват с „Манифест към българския народ“ на 22 септември 1908 г., провъзгласен в старопрестолния град Търново от Фердинанд I и членовете на правителството на Александър Малинов.
Конкретните действия са продиктувани от благоприятните обстоятелства и политическата обстановка в настоящия момент. Великите сили се вълнуват от френско-германския спор в Мароко, Австро-Унгария се готви да присъедини Босна и Херцеговина, а в на югоизток от нас младотурците извършват преврат.
По железопътната линия Одрин-Белово избухва стачка, което е повод на кабинета на Малинов да я конфискува и на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново с манифест да обяви тъй дълго жадуваната Независимост.
Империята разбира се не е доволна и веднага заплашва с война. България обаче мобилизира всички налични военни части. Ситуацията е сложна, тъй като Берлинският договор е нарушен, но Големите не са готови за нови военни действия. Това да възможност назряващият конфликт да се реши с дипломатически действия.
Русия се намесва решитено в ситуацията и през 1909 г. се подписват три протокола – по един между България, Турция и Русия. България остава без задължения към Турция, Турция към Русия, а младата независима държава се задължава да плати на Русия 82 млн. франка до 75 г.
Независимостта на България е призната през април 1909 г. Страната ни става царство, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.
