Онлайн тормозът представлява използването на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Това явление активно се изучава от учени и психолози, които се опитват да спрат неговото разпространение.
Но някои митове около тормоза в интернет правят разбирането на проблема трудно не само за учените, но и за самите деца и тийнейджъри, сред които той е най-разпространен. Ново изследване, публикувано от американската Национална академия за наука, инженерство и медицина, разглежда начините, по които онлайн тормозът може да се ограничи и митовете около него да бъдат опровергани.
Ето и въпросните митове, за които става дума:
1. Онлайн тормозът се случва многократно. Според традиционните дефиниции на тормоза трябва да има повтарящи се действия като устни нападки, физическо насилие, разпространение на клюки. Това обаче не е валидно за онлайн тормоза. Когато някой качи в интернет обидна снимка на друг потребител, действието е еднократно, но всяко виждане, споделяне или коментар от други потребители създават у потърпевшия усещане за повтарящо се действие.
2. Тормозеният и тормозещият не могат да си сменят ролите. Това не е задължително при онлайн варианта – потърпевшият може да си отмъсти по същия начин.
3. Тормозещите винаги са популярните деца в училище. Макар това да е било така в миналото, появата на интернет даде възможност на всички, които не са толкова популярни сред връстниците си, да тормозят по-популярните от тях.
4. Някой може да участва в тормоза без да го иска. Това може да се случи дори когато съдържанието е споделено с цел да се изрази неодобрение.
При случай на онлайн тормоз сред деца или тийнейджъри най-добре е да се докладва на администраторите на сайта, да се сподели с доверен възрастен или да се докладва на Центъра за безопасен интернет.
Пълния текст на изследването прочетете тук.
Източник: www.mashable.com
