Читателската аудитория в България намалява! Това е констатацията от представително проучване на ББСС „Галъп Интернешънъл“. Около 70% от пълнолетните българи посочват, че не купуват нито една книга годишно.
Жанрът няма значение, уточняват авторите на изследването. С около 3% са намаляли четящите в последните две години. От „Галъп“ правят сравнение между сегашното проучаване и това през април 2010 г.
Книги четат по-малко от една трета от българите. Това основно тези с висше образование, по-често пътуващите, говорещите чужди езици и тези със среден или висок социален статус.
57% от населението заявява, че понастоящем не чете никаква книга, дял с 3 процентни пункта по-висок от измереното преди две години, цитира всекидневникът „Класа“.
Най-активни читатели са висшистите -20% от тях заявяват, че са прочели последната си книга в последните няколко дни, а други 19% са прочели книга преди една-две седмици. Подобни са и навиците на българите с доходи и социален статус над средния – близо половината от тях са чели книга преди по-малко от 2 седмици.
Над 60% от висшистите и от българите с висок социален статус заявяват, че понастоящем четат книга.
Хората над 55 години, жителите на селата, безработните и хората с основно и по-ниско образование четат най-малко, става ясно от проучването.
44% от запитаните заявяват, че не четат нито една книга в рамките на период от една година. Други 36% пък заявяват, че четат между една и пет книги за една година. Над 6 книги годишно прелистват едва една пета от българите.
45% от високообразованите, взели участие в проучването споделят, че четат по над шест книги годишно.
Най-младите българи са по-редовни в посещенията си в книжарниците от средното за страната – 39% от българите в 18-25-годишна възраст купуват между 1 и 5 книги годишно, а 8% купуват дори повече от 5 книги годишно. Дори и младите да посещават книжарниците по необходимост (за образование и друг вид квалификация), всяка купена (и съответно прочетена) книга е в плюс за развитието на читателски навици за в бъдеще, пише още „Класа“.
В изследването са взели участие 1003 пълнолетни българи.
