Една от мерките за възобновяване на интереса на младите хора към учителската професия са целеви стипендии, с които абитуриенти с висок успех да бъдат финансирани, ако завършат педагогика и работят по тази специалност, пише „Стандарт“.
Авторите на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри са отчели очевидното, че в педагогическите специалности обикновено се записват зрелостници с най-нисък успех. В последните 20 години тези специалности падат все по-ниско в списъка с желания на кандидат-студентите, а демографската криза обикновено не се отчита от ВУЗ-овете при определяне на бройките нови студенти. Това означава, че на практика почти всеки кандидатствал влиза, дори и не в желаната дисциплина. Голяма част от въпросните попълват именно групите на бъдещите педагози.
Идеята е стипендии да се дават не само от държавата, а и от регионалните власти и общините, ако искат да привлекат млади педагози в по-малките градове и селата.
Освен това общинарите могат да плащат битовите и транспортни разходи на младите педагози. В последните години от обучението си те ще влизат в класните стаи като стажант-учители, като ще работят с наставници. За първи път знанията, които са получили неформално, например чрез интернет курсове, ще им се зачитат при атестирането и определянето на заплащането.
Те ще могат и да стават старши учители по-бързо, без да чакат 10 години. Освен дългосрочните мерки тази година екипът на министър Клисарова увеличи и сумите по разходните стандарти на педагогическите специалности, като коефициентът нарасна от 1 на 1,05.
