Мнения

Фокусираме се върху стимулирането на изследванията и иновациите

Средствата от европейските фондове, които ще се инвестират в наука, изследвания и иновации, ще бъдат управлявани от структури, които създават секторната  политика – съответните министерства, каза на среща с експерти от страни членки на Европейския съюз г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател на Р България.

Той акцентира на специализираната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която ще се управлява директно от Министерството на образованието и науката.

На срещата  г-жа Румяна Бъчварова, заместник министър-председател на Р България и министър на вътрешните работи, говори за стъпките, които се предприемат на високо правителствено равнище за оптимизиране координацията между ресорните ведомства и изградените междуведомствени структури.

Проф. Люк Соте, ректор на университета в Маастрих и председател на експертен панел Peer Review of the Bulgarian Research and Innovation System, който се проведе в началото на тридневната визита, изрази удовлетворение, че Европейската комисия е поела предизвикателството да започне с България. И тази инициатива се осъществява в рамките на Хоризонт 2020. Проф. Соте обърна внимание, че учените трябва да се насочат към възможностите, които предоставя международният бизнес.

Представителят на Европейската комисия Роман Архона, ръководител на отдел „Анализи и мониторинг на националните политики в изследванията“,  в експозето си каза, че идеята е „да съберем в панел отлични и на високо равнище хора в областта на науката и иновациите от страните членки. Петима души са независими експерти от академични институции и други организации и петима души са национални експерти.“  Г-н Архона представи гостуващите експерти и изрази задоволство от присъствието на български участници от министерства и  организации. Според него за науката са нужни не само публични инвестиции, но и добър климат за развитието на икономиката. Важно е да се подсилят иновациите, българската икономика да се ориентира към външни инвеститори, като особено перспективни са high tech технологиите.

Проф. Костадин Костадинов, заместник-министър на образованието и науката, обясни защо България има интерес от експертна подкрепа с оглед подобряване на националната система за наука и иновации. Въпросите, по които се работи, са: как да се подобри финансирането на изследванията, така че те да бъдат насочени в полза на обществото, за развитието на индустрията, намаляването на младите учени, изтичането на мозъци, как да се подобрят връзките между науката и бизнеса, така че да се достига до трансфер на технологии, на знания, засилване на иновациите. Въпреки недофинансирането на сектора на научните изследвания, паричните средства от частния сектор, инвестирани в наука през последния отчетен период за 2013 г., са се удвоили. Като пример за най-интензивно развиващия се сектор от българската икономика с оглед на големи инвестиции проф. Костадинов посочи бранша на информационните и комуникационни технологии и спомена конкретни български или базирани в страната ни мощни чуждестранни фирми, които работят с големи инвестиции.

Заместник-министър Костадинов изрази удовлетворение, че България е във фокуса на Европейската комисия чрез Policy Support Facility механизма на Хоризонт2020  за подкрепа на националната политика в областта на научните изследвания и иновации.

Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Даниела Везиева, заместник-министър на икономиката, и Павел Гуджеров – заместник-министър на екологията и водите, представиха приоритетите на ведомствата, свързани с изследванията и иновациите.

В работата на панела взеха участие и полковник Стоян Балабанов, директор на Института за отбрана към Министерството на отбраната, Григор Порожанов, директор на дирекция „Международни икономически отношения“ в Министерството на външните работи, Карина Ангелиева – първи секретар за образование и наука към постоянното присъствие на България в Брюксел, Бояна Георгиева и Мария Бабукчиева – от Работната група за европейско партньорство за иновации в областта на водата, експерти от Министерството на образованието и науката и др.

На среща с представители от Съвета за наука, технологии и иновации и от Съвета за бизнес към Столичната община г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на София, поздрави гостуващите експерти с „Добре дошли“. Тя изтъкна, че „Столичната община е отворена към всички организации, които работят в областта на науката и иновациите, като прави успешни стъпки за подобряване връзката на науката с бизнес организациите за решаване проблемите на столицата.“

По време на дискусията проф. Люк Соте изрази убеденост, че малките и средните предприятия, които са в развитие, трябва да използват high tech потенциала. Към тези области в икономиката е добре да се прилагат по-различни инструменти. Въпросът е как с малък бюджет да се привлекат повече средства и това е проблем не само за България, изтъкна проф. Соте.

В хода на осъществените срещи бе акцентирано и върху възможностите, които се предоставят чрез създаването на хай тек паркове, какъвто се изгражда в София, както и центрове за върхови постижения.

Инструментът Support Facility (инструмент за подкрепа на политиките) e нов инструмент на политиката на сближаване на Европейския съюз в рамките на програмата Хоризонт 2020. Инструментът ще се прилага първо за България през тази година от март до края на юли и цели да допринесе за подобряване на цялостната нормативната среда по отношение на повишаване ефективността на научните изследвания, мониторинг и оценка на системата за научни изследвания и иновации, развитие на човешките ресурси в областта на науката и изграждане и подобряване на политиките за трансфер на знания и технологии. Експертният панел включва независими експерти от няколко европейски страни – Холандия, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Португалия, Австрия, Словения, с компетенции в областта на формирането на политиките за научни изследвания и иновации, човешките ресурси в науката и по отношение на оценката на научните изследвания и иновации.

В бюджета на Европейския съюз за периода 2014—2020 г. се наблюдава решителен преход към научни изследвания и иновации (НИИ) и други области, които стимулират растежа, посредством увеличение с 30% в реално изражение на бюджета за Хоризонт 2020.Тези допълнителни инвестиции от бюджета на EС обаче трябва да допълват, а не да заместват инвестициите на държавите членки както от публични, така и от частни източници.

За да се постигне допълнителен напредък към целта на стратегията Европа 2020 за инвестиране на 3% от БВП в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), правителствата в цяла Европа трябва да продължат да инвестират в научни изследвания и иновации, като гарантират тяхната ефективност и стимулиращ ефект върху частните инвестиции.

Освен това следва да се подобрят рамковите условия за улесняване на този процес. В контекста на продължаващите бюджетни затруднения е изключително важно да се увеличи в максимална степен въздействието на публичните разходи чрез подобряване на тяхното качество. Поради това публичните инвестиции трябва да се придружават от всеобхватни реформи на системите за научни изследвания и иновации. Опитът показва, че осъществяването на реформи по начин, който способства за повишаване на качеството на разходите и гарантира икономически и социални въздействия, е непрекъснат процес и дългосрочно предизвикателство за всички държави

Реформите в областта на НИИ трябва да бъдат съобразени с конкретните условия във всяка държава членка. Поради това всички държави членки са изправени пред предизвикателството да определят, разработят и осъществят необходимите реформи, за да подобрят качеството на инвестициите си в НИИ.

Идентифицирани са три оси на реформи, които са от значение за всички държави членки:

I. Подобряване качеството при разработването на стратегии и процеса на създаване на политики

II. Подобряване качеството на програмите, насочване на ресурсите и механизмите за финансиране

III. Оптимизиране качеството на публичните институции, които осъществяват научни изследвания и иновации