Мнения

Училищната документация през очите на блогъра Любов Даскалова

Не зная някога дали експертите от МОН ще влязат в класната стая, а дано и в учителската, но аз съм готова да заработя в министерството ни, обаче като чистачка. Иска ми се да отговарям за една метла, един парцал с дървена дръжка, да стана байка и поне година да не видя правилник, план, учебна програма, разпределение и заглавна страница! А предстоят дневници, здравни картони, декларации от родители, входни нива… и знаете, че половината поне спестих, а има още толкова, които и вие не ги знаете, но ги пише в някоя от наредбите, на които им се правят корекции на случаен принцип. И за голямо удобство това се случва главно през учебно време. Миналата седмица влизам в класната стая и установявам, че Васка, чистачката, която е с повръщане (вероятно е пипнала тежко отвращение и натравяне от служебни ангажименти) и разстройство (има видове разстройства, знам), е забравила един прозорец отворен. Вода се е ляла като от Ниагарския водопад и е сътворила воден басейн, достоен да поеме средно голямо хорце на родолюбиви българи в народни носии. И е достатъчно високо, на четвъртия етаж се намирам. Добре, че балатумът е приютил водните запаси в средата на стаята, та лесно успявам да изгреба шестнадесет кофи с вода и да ги лисна за „на добър час за здрава и успешна учебна година!“ в тоалетната.

Тъкмо изливам последната и в стаята влита заместник-директорката. Подът е влажен, тя взема с четвърт лупинг завоя на отворената врата и прави троен аксел с двоен тулуп преди да седне на влажния балатум от самосебе си, подпомогната от високите токчета и липсата на други възможности за самоконтрол. Нали написах двоен тулуп? Трябва да си призная, че тази жена все седнала съм я виждала, ама на стол. За първи път я виждам да седи като тригодишната ми племеница в пясъчника на детската площадка. Аз се опитвам да не се смея (много) и за една бройка да й благодаря, че е избърсала влагата по пода. Помагам да се изправи, не че тя ми е помагала да си подготвя годишния план за часа на класа, нито да си раздам закуските по график, а и на осем проверки ми е влизала.

Търсила ме, за да направя преглед на документацията преди съвета във вторник. Аз за съвет нищо не знам, но се успокоявам, плюейки в пазва, че от документация поне не се плаша. Тъкмо ще си разпиша новата химикалка, та да пробвам дали ми ляга добре на ръката, че имам да попълвам дневник.

Слизам до канцеларията и заместничката, г-жа „Мокра поличка“, ми връчва два класьора, чиито корици са се разперили като турникети. Питам я дали ми дава само да преброя меките папки в тези класьори, щото това ще ми отнеме поне половин ден, а г-жа „седнала-е-Тодора-в-малка-локва“ ми се присмива от сърце. Трябва да прегледам цялото съдържание, да направя списък и да следя за архаични думи, некореспондиращи на ЗПУО като „народна просвета“, „помощник-директор“, „ДОИ“ и наредби с дати, по-стари от 2015 година.  Тъкмо да й кажа, че нещо от падането й е повлияло и на мисловните й процеси и то в неправилната посока, когато директорът нахлува в стаята ядосан (както винаги) и аз успявам по терлици да се шмугна в коридора и да се затичам дори. Отивам си в стаята и се успокоявам, че до вторник има много време, както се казва, една цяла ноемврийска ваканция е до тогава, така че не трябва да се преуморявам или изнервям.

Плахо отварям първия класьор с преливащи шарени папки и се зачитам в „Правилник за дейността на училището“, седемдесет и пет страници. Там е описано, че училището си има кръгъл печат, разказва се, че има различни форми на обучение, описано е как се получава диплома, за колко дни се издава служебна бележка от директора на училището, по какъв начин се разпределят часовете. Ако някой не е разбрал в цялото ни училище, вътре са описани дори органите на управление. За всеки случай са упоменати задълженията на директора, на заместник-директорките, дори на Васка, чистачката, която се моля само чешмата в тоалетната на етажа да не забрави отворена някой ден. В тази христоматия на училището е записано всичко. Липсват само няколко имена и може спокойно да го представяме за летописната книга. Чета само до тридесет и осма страница, защото започват да ме обливат вълни на спомени, на едно дежа вю, което предстои да заработи от следващата седмица за цели двеста и осемдесет дни.

Отварям „Годишен план на училището“, където се зачитам в мисия, визия, приоритети… три пъти прехвърлям челната страница, за да се убедя, че не чета Стратегията, а Плана. Ма то едно и също пише, бе! Много умно! После в едни таблици гледам, че е предречена цялата учебна година, която измина. Автор не е леля Ванга, Бог да я прости, а някой, дето се е правил на нея! Ама може ли да сложиш дати на състезания по тенис на маса през март месец, бе? Или ще разгадаеш кога ще бъде конкурса „Любовта в нас“, та да го опишеш през месец април? Записвам си в тефтера, че тази работа противоречи на християнските ценности и направо като дойде попът в понеделник, ще му бутна пет лева в расото, да вземе да анатемоса този план, амин!

Идва ред на „Правилник за вътрешния трудов ред“, чета си ей така, колкото да разлиствам нещо между десет прочетени думи. И пред очите ми отново за правата и задълженията на директора и заместник-директора, а в главата ми звучат техните гласове, все едно ми пилят нещо. Леле, това същото го четох преди малко и в Правилника за дейността на училището! Нищо, повторението е майка на знанието, а принтерът е като брат на корояда за дърветата, които ще бъдат отсечени, за производство на тази хартия, чието съдържание ще бъде изпъстрено с безумни повторения през папка, през две. И ще мултиплицираме тези тонове хартия, за да може вашата любима Любов да ви ги чете сега и на вас, драги даскалици! Мъжете да не се сърдят, че не ги споменавам, щото на фейсбук страницата ми се броите като приятели само на пръстите на лявата ръка и десния крак. Правилника за вътрешния трудов ред и Правилника за дейността на училището ги откривам като едни сиамски близнаци. Представа си нямам, ако се наложи на някого да цитира един и същи текст, как няма да се обърка да кръстоса член и точка от единия правилник с член и точка от другия. Вярвам, че това е в компетенциите само на адвокатски кантори, изпълнени с изявени и медийно популярни мастити юрисконсулти и адвокати. На попа ще му кажа да изрече едно „амин!“ и за тази анатема.

Затварям с лека боязливост този правилник и разгръщам „План за действия при бедствия, аварии, катастрофи и пожари“. И тук едно „амин!“ отлита в ефира. Зачитам с интерес къде ни е разположен градът, какъв ни е климатът (въпреки, че географията още не е въвела понятие за „замърсен градски климат“, все още си говорим за умереноконтинентален, което, всички знаем, отдавна не е така). Идва ред да се описва постройката на сградата и съм убедена, че това дори учител в строителен техникум би се озорил да го разпише. Тук отново четем за дневното разписание на учебния ден, което се среща за по-сигурно и в гореизброените правилници и планове. Достатъчно е да кажеш на един ученик, че е закъснял за час и можеш да цитираш първия правилник или план, който ти дойде на ум. И е сигурно, че ще объркаш по кой член и точка ще му се накараш, но важното е, че наименованието няма да е грешно.

Зачитам се в разясненията какво е пожар и как може да се случи. Става ми ясно, че детската изобретателност никой не я е взел предвид. Разбирам, че се прави евакуация, обаче после се връща някой от персонала да прибере документацията и ценностите, после се проверява личния състав и започваме да ги търсим из сградата. Евакуираме се покрай стените, а ако има огън по коридорите, се евакуираме през прозорците. Важното е да се знае, че напоследък докторите са спасявали такива, дето са се евакуирали по различни поводи, от 4-и, 6-и, дори и от 10-и етаж. Което дава надежда, че ако персоналът е изнесъл документацията и ценностите, следва спокойна евакуация от места по избор.

Чета, че наводнението е временно заливане от вода на част от сушата. И с притворени очи си представям първия учебен ден, „Клас, стани! Клас, мирно! Добре дошли на част от сушата!“, след което им разказвам за заливането на вода и изпадам в дилема, дали да продължа разказа за шестнадесетте кофи и за онзи фин, копринен виолетов плат, който избърса последната влага днес. Чета, че за да се обяви наводнение, всъщност се „подава донесение“. А как го разбирате това „подава донесение“? Бутилка малцово уиски и белгийски бонбони от скъпите в Лидл ли? Е, как няма да си мълча за наводнението днес в моята стая?! Да не съм луда и да подавам донесения, щото ще трябва да започна от шефа и да продължа наред по институциите.

Оказва се, че в училището ни се помещавал щаб за защита при бедствия, аварии, катастрофи и пожари. Освен това има и групи за наблюдение и оповестяване, санитарни постове, група за получаване и раздаване на нещо, група за поддържане на същото нещо и група за противопожарна защита. Алоу, а тези хора по тези групи знаят ли, че някой нещо ги е споменал в тези документи? Щото при един пожар всеки ще гледа да спасява собствената си кожа, а не да се сети, че на седемнадесета страница в синята папка в червения класьор от миналата година му фигурира името. За нещо, за което той дори не подозира! Най-важното в този план, че някъде, пак в редовете можете да откриете и един малък телефонен указател с имена и телефони на хора, които при една радиационна авария, познайте дали ще намерите по работните им места. Да, да, телефоните са стационарни, разбира се. Затварям с удоволствие тази смехория. Ако подхвърля този план в Сатиричния театър да направят постановка по него, бъдете сигурни, че голям смях ще пада на всяко представление.

Разгръщам План за контролната дейност на директора. Естествено, същото е разписано и в Годишния план на училището, както и в Правилника за дейността на училището, но без да е по месеци. Цялата информация грижливо е пренасяна от документ в документ, в едно състезание, чиято цел е била да се измислят колкото се може повече училищни документи, стига заглавията им да не се повтарят. Участвали са думите „план, правилник, учебен“ с право на добавяне на до две различни думи от тези. Съдържанието, разбира се, може да си остане едно и също, важното е, че когато и както цитираш документ, дори и да се опиташ да сбъркаш, да не успееш!

Хайде, пожелавам ви да е здрава и засмяна новата учебна година!

Пак ще оцелеем, ще видите!

Източник: lubovdaskalova.wordpress.com/