Сградата на дома-училище в село Сталево вече е продадена. На това място в момента се отглеждат гъби! Там, където някога детски глъч е озвучавал околността, днес отново има хора, но те отглеждат гъби в стаите, където някога деца са спели, учили са, плакали са, смели са се и са се опитвали да обичат.
В дома в село Сталево не можахме да влезем, защото той вече не е дом за изоставени деца, но изгледът му все още е някак странен. Тези домове са колкото топли, толкова и страшни, истински, не толкова красиви, колкото предимно уютни, с онзи странен уют, който хем е домашен, хем – не е съвсем.
Домовете за изоставени деца…, в тях лятото никога не идва, ако е идвало, вече го няма. А вечното лято…, него никога не го е имало, никъде и за никого. Само преди години, когато обществото ни беше устроено по много по-различен начин, летата задължително трябваше да са вечни и те бяха, само че не бяха истински,…само децата бяха истински…!
