Мнения Ученици Учители

Училището все повече има нужда от… родителя

Ако децата имат неприемливо поведение, техните интелигентни и успели родители трудно допускат някой педагогически съветник да им подскаже, че има проблем и той тръгва от малка грешка във възпитанието, повторена стотици пъти.

Всеки пети родител не само отказва да бъде съмишленик, а откровено воюва с училището. Според пловдивски психолози вече 10% от учениците във всяка паралелка имат проблемно поведение.

Училището трудно се справя както да учи на социални компетентности децата, така и да управлява себе си, стъпвайки на тях. За да има смисъл за децата, заедно с преподавателя, и родителят трябва да създава правила.

Министърът на образованието Красимир Вълчев често използва един израз: „Във все по-голяма степен училището ще има нужда от…”.

Обикновено довършва с „иновативни учители“. Които да направят ученето интересно и полезно. Ученето! Не запомнянето и механичното възпроизвеждане на факти.

Или добавя новите технологии. Понеже, както пак той обича да казва, след години много от сегашните професии изобщо няма да ги има и каквото и да работи човек, ще му е важно да ги ползва.

Съгласявайки се с тия две неща, бих добавила: все повече училището има нужда от родителя.

Семействата от една голяма общност обаче не вярват, че успехът е да вземеш професия, макар че вече  има възможност още от 11. клас да я учиш на заплата.

По-перспективно от дуалното обучение им се струва доходът да е в евро, макар и по най-ниската ставка в Германия,

за най-нискоквалифициран труд и със социални помощи в добавка.

Друга голяма общност деформира посвоему изконната уж ценност на българина да изучи детето – като превръща образованието в преследване на диплома, непременно от елитно училище. За да има после не толкова удовлетвореност от професията, колкото престиж, висок стандарт и положение в обществото. Малките настоящи отличници и бъдещи лидери от тези семейства ходят в своите елитни училища с джипове, които приличат на луноходи. С чувството за превъзходство, което им дават марковите дрехи и езиковите ваканции в чужбина. Често и с гардове. И ако имат неприемливо поведение, техните интелигентни и успели родители със значими професии и добре устроен живот трудно допускат някой педагогически съветник да им подскаже, че детето може би има проблем и той тръгва от малка грешка във възпитанието, която обаче е повторена стотици пъти. Или от липса на внимание и общуване, заместени със скъпи играчки и таблет или айфон. Но кой изобщо е учителят, за да им казва как да си възпитават детето? И защо майката или таткото трябва да се променят, че нали работа на педагога е да се справи?! Иначе за какво все им увеличават на учителите заплатите…

И за детето учителят вече не е авторитет. И е даже по-малко зачитан, отколкото из столипиновските гета в Дортмунд.

Не че няма отговорни родители, които сътрудничат и участват в школския живот. Напротив. Но колко са те?

Според проучване на Пловдивския университет и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” всеки пети родител не само отказва да бъде съмишленик, а откровено воюва с училището.

Той не е доволен от учителя и от системата въобще и търси грешката само там

Той изключва диалога като начин за справяне, вместо това засипва институциите с жалби и сигнали – десетки хиляди.

Според пловдивски психолози вече 10% от учениците във всяка паралелка имат проблемно поведение. В масовия случай и когато става въпрос за здраво дете, проблемът е именно във възпитателния модел у дома и отказа на родителя да види, да признае и да участва в решаването на възникналите трудности заедно с училището. А само 3 такива деца в един клас стигат, за да се измести фокусът – от това как всички да напредват според възможностите си към това как едните да бъдат опазени от агресията, онлайн тормоза или просто от крясъците на другите.

И ето го сам учителя, от когото се очаква да бъде магьосник –

да е забавен като аниматор, да е факир в технологиите, да е модерен и с младежки дух, между тетрадките с домашни  да отхвърля и административната бумащина, да подготви децата за шестица на матурите и на националните външни оценявания, да възпитава точно същите ценности като в семейството, макар че при средно 25 в клас те са поне 50 различни, никога да не е уморен и никога, ама никога, да не си изпуска нервите…

И ето го учителя с бърнаут – професионално прегряване, което пак според същото изследване засяга 60% от гилдията, като 8 на сто от преподавателите са в критична фаза на пълно изтощение. А всеки втори за капак и системно не си доспива. О, да, трябва и постоянно да учи, защото не може да е с вехти методи, когато в класната стая са вече децата на 21. век.

За да са на една крачка пред тях и да могат да ги водят, през 2019  г. пловдивските учители направиха немалко. Всичките 52 общински училища са въвели облачните технологии. Засега 10-12 го правят активно, а в останалите е още формално, но общността на новаторите се разширява. И даже имаме вече първото референтно на Гугъл училище – ЕГ „Иван Вазов”, в което тетрадките и учебниците са заместени от братовчеда на лаптопа – хромбук, и проектите и домашните се правят във виртуална класна стая или защитен групов чат. В резултат на последователната политика на Общината в момента

образователната система разполага с 620 обучени учители, 104 администратори и 160 сертифицирани преподаватели. 

Всеки десети е минал поне един курс и има базови понятия как да ползва технологиите в образователния процес по полезния и интересен за децата начин.

Сериозна подготовка са минали и над 130 педагози, за да усвоят метода на Мария Монтесори и да дадат възможност на 1234 деца от Пловдив да учат по нейните правила. Да от​стъпят от назиданията и да им позволят те да водят, подтиквани от заложеното у всеки мъник любопитство, ползвайки специални материали в подготвена среда и следвайки свое темпо на развитие. Да им предоставят свобода, но при определени граници и отговорности. Да градят заедно дух на разбирателство, спокойствие, уважение. Да създават общност.

Да обучават заради самото знание, без да разчитат на награди и наказания

Да се доближат до естествената природа на децата, вместо да изискват от тях да стоят мирни на чина, да се подчиняват и да не грешат. След реализираните вече 39 Монтесори групи в детските градини, 2 яслени и 3 в начален курс разпространяването на метода се разширява – за да имат алтернатива и родителите, и учителите.

Професионалното образование също се променя, за да не тъпче главите на порастващите вече деца с теория, а да ги подготви за реалностите в бизнеса. Миналата година Пловдивска област стана национален първенец по дуални паралелки – 26. Първият випуск в Механото вече има оферти за работа още преди абитуриентския бал. Професионалните паралелки вече са повече от профилираните, увеличава се делът на STEМ профила, от който ще има нужда в бъдеще. И в следващия план-прием тези тенденции ще се запазят.

Направи се и първа крачка за преминаване изцяло на едносменен режим, което трябва да е  факт след 9 г. за всички училища – с общински план за плавно свиване на приема, като се търсят пари и за нови сгради. Това ще подобри средата и качеството на обучение, въпреки съпротивата, с която бе посрещнато.

Още повече свобода бе обещана на педагозите,

за да постигнат това по-високо качество. Даже не е задължително да следват учебника. Важното е да постигнат крайния резултат, а как ​- всеки сам може да решава. Като превърне теста по български в състезание подобно на „Стани богат”, както го прави една учителка от СУ „Св. св. Кирил и Методий”. Като организира пижамено парти, за да стимулира четенето, както пробваха в СУ „Христо Г. Данов”. Като направи „бягаща диктовка”, в която Ран Босилек среща физкултурата, и обратно ​- като в Дълго поле. Или като прати буен ученик на театър, вместо да го накаже ​- като в Механото. Като петима учители обединят 8 учебни дисциплини, за да погледнат децата по интересен и различен начин към Леонардо – както стана в Граф Игнатиево. И по още много начини, които предстои преподавателите да открият.

Направили са важни стъпки, но остава  далеч голямата цел

училището не толкова да дава знания, колкото да подготвя децата да прилагат наученото,

да свързват фактите, да анализират,  да разбират какво стои зад тях. Показаха го резултатите от матурите, които се оказаха по-ниски по всички предмети и удариха дъното по български език за последните 10 г. в цялата страна, като за Пловдивска област успехът бе 4,25, а на поправката – 3,01.

Още по-категорично го потвърдиха резултатите от международното стандартизирано изследване PISA, според които българчетата се справят с практическото прилагане на знанията все по-лошо и по-зле от повечето си връстници в Европа. 47% са под критичния минимум по функционална грамотност. Лоши са резултатите и по математика и природни науки. Голяма е пропастта между качеството в различните училища и семействата с различен социален статус, а дори и децата от елита вече са с по-ниски резултати спрямо предишното изследване. 3,5 г. учене делят най-добрите от най-слабите в българското училище.

То още трудно се справя както да учи на социални компетентности децата, така и да управлява себе си, стъпвайки на тях. Така годината мина под знака на скандалите в ДГ „Мир” и ОУ „Пенчо Славейков”. Свари гилдията напълно неподготвена с новината, че едно момче е било вербувано от ИДИЛ. А друго смени 20 училища, защото никъде не се намери начин поведението му да бъде овладяно, за да не хвърля телефони, да не рита мебели и да не заплашва учителката си, за да му пише тройка за годината. Причината да не се получи връща в началото на този текст –  училището не умее да управлява кризи, а семейството – да сътрудничи в решаването на проблем.

А взаимно си прехвърлят отговорността

Още по-големи ще са очакванията занапред, особено след поредното увеличение на учителските заплати.

За да има смисъл за децата обаче, заедно с преподавателя, и родителят трябва да създава правила. Освен в училище, и у дома едно дете трябва да учи как да уважава личността на другия, как  да се пази от онлайн тормоз и секстинг, но и колко неприемливо е то самото да унижава. Заедно с класната, но и редом с майката и бащата, трябва да усвои умението да прави избор на какво да вярва – като проверява информация и сравнява източници. Като първо се информира, после си съставя мнение, не обратно.

Ако го  правеха поне възрастните, щеше да се спести истерията около Стратегията за детето с фалшивите лозунги за опазване на семейните и християнските ценности. Ако порасналите хора имаха критично мислене и не бяха така наивни в привидната си зрялост, а склонни  да четат, и още нещо, освен постове във Фейсбук групи, нямаше да се противят на сексуалното образование в училище. Ако поне възрастните умееха да съберат 2 и 2 от различни и достоверни източници и да получат 4, а не норвежки заговор за отнемане на хлапета от родителите им или призиви за смърт за НПО-тата, може би и децата нямаше да са толкова объркани и изгубени.

Затова, за да им помогне да намерят себе си, училището все повече има нужда от родителя.

Автор: Елица Кандева

Източник: marica.bg