Водещи научни групи да организират кръжоци за студенти, които обаче не следват в изследователски университети. Такава мярка, насочена към засилване на връзката между науката и образованието, е заложена в „Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България“ за периода 2017-2030 година. Документът предвижда още популяризиране на науката сред учениците, създаване на система на партньорство между научните организации и висшите училища и др. Стратегията представя и мерки, насочени към информираността на обществото за науката, включващи както популяризиране на учени с Нобелова награда, така и борба с лъженауката.
В документа са резюмирани и добре познатите проблеми в научната област в страната, сред които са изтичането на мозъци, ниският социален статус и заплащане на учените, намаляване на броя на научните школи, липсата на национални критерии за заемане на академични длъжности, слабите връзки на бизнеса с научните организации, изолацията на науката в България, застаряване на кадрите, демографската криза и др.
12 732 е общият брой на учените в България, според данни на НСИ от 2015 година, става ясно още от стратегията. Приблизително всеки пети изследовател – 21%, е на възраст под 34 години. Най-висок пък е делът на учените между 35 и 44 години – 27%. Средно всеки четвърти изследовател пък е на възраст между 55-64 години. В държавните научни организации и във висшите училиша работят и учени над 65 години, които са 5% от общия им брой.
„Тези данни показват, че по отношение на възрастовото разпределение не се очаква срив, ако успеем да запазим както младите, така и опитните учени в България. Но ако България иска да постигне средното европейско ниво за брой учени, е наложително да се положат значителни усилия към научна кариера да се привлекат талантливи млади хора към научна кариера“, става ясно от стратегията. Относно разделението по полове, то е почти равномерно. Дамите в областта на науката у нас са 53%, а мъжете – 47%.
Като важен фактор за запазване на научния капацитет в страната през последното десетилетие и за наличие на научни постижения през последните години е посочено съхраняването на БАН и Селскостопанската академия.
Източник: monitor.bg
