Тодор Попов, Николай Маринов и Кирил Борисов са категорични, че в оригиналния си вид произведението е непонятно за връстниците им. Езикът е архаичен и в много моменти е трудно да се схване смисъла на разказа.
Идеята им е да сменят старите български думи и турцизмите с такива, които се ползват в наши дни. Момчетата от девети и десети клас не претендират за изчерпателност и за готови да предадат варианта си в ръцете на професионален редактор, който да изглади евентуалните им пропуски.
Тодор, Николай и Кирил са наясно, че животът ни е свързан с приемането на прекалено много информация посредством компютрите и изобщо съвремените методи за разпространението й. Затова, за да се завърне интересът към класическите български автори, те трябва да станат по-разбираеми за младите хора.
