Изследване на учени от университетите на Пенсилвания и Калифорния, публикувано в списанието SLEEP Oxford academic, доказва, че децата, които спят следобед са по-спокойни, в по-добро настроение и показват по-добри резултати в учението.
Проучването, проведено между почти 3 000 деца от четвърти, пети и шести клас на възраст 10-12 години, разкрива връзка между следобедния сън и по-добро настроение, самоконтрол, по-малко поведенчески проблеми и по-високо IQ, последното особено при шестокласниците. Най-високите резултати са свързани с постижения в училище, споделя неврокриминологът Ейдриън Рейн (Adrian Raine) от Университета в Пенсилвания, съавтор на изследването.
„Деца, които спят през деня три или повече пъти през седмицата показват 7,6% по-добро представяне в шести клас“, разказва той. „Колко ученици не биха искали да повишат резултатите си с почти 8%?“
Недостатъчният сън и дневната сънливост са изненадващо широко разпространени, като сънливостта засяга до 20% от децата, съобщава водещият автор на изследването Дзянхун Лиу, професор от Университета на Пенсилвания. Още повече, негативните поведенчески, емоционални и физически ефекти на недоспиването отдавна са известни, но повечето предишни изследвания се фокусират върху предучилищната и още по-ранна възраст.
Това е донякъде и защото на много места, както в САЩ, следобедният сън не се практикува, когато децата пораснат малко. В Китай обаче практиката на дневния сън е част от ежедневието в началното и средното училище, а дори и при възрастните. Така че Лиу и Рейн, заедно с биостатистика Жуей Фън и експерта по съня Сара Медник, се обръщат към китайските си колеги от организацията Jintan Cohort Study, създадена през 2004г., за да изследва развитието на децата през юношеството.
За всяко от 2 928-те деца, учените събират данни за честотата и продължителността на дневния сън в периода между 4-ти и 6-ти клас, както и психологически показатели като издръжливост и щастие, и физически като индекс на телесната маса и нива на кръвна захар, когато достигат 6-ти клас. За всяко дете, изследователите събират и оценки на поведението и успех в училище, направени от учителите. След това се изследва връзката между резултатите и съня, според пола, възрастта, местоположението на училището, нивото на образованост на родителите и часовете нощен сън.
Медник споделя, че това е първото подобно сравнително изследване. „Много лабораторни проучвания сред всички възрастови групи доказват, че дневният сън може да помогне със същата сила, както пълноценният нощен сън, що се отнася до дискретните познавателни задачи. Тук имахме възможност да зададем въпроси на истински ученици в юношеска възраст в широк спектър поведенчески, академични, социални и физиологични критерии.“
Очаквано, тя добавя „колкото повече спят учениците през деня, толкова по-добре това се отразява на много от тези критерии.“
Въпреки че тези резултати са корелационни, учените смятат, че могат да предложат алтернатива на протеста на педиатрите и специалистите по обществено здраве за късното време, в което започват часовете. „Следобедният сън може лесно да се въведе и не струва нищо“, смята Лиу, особено ако е придружен с по-лека програма в края на деня, за да не се губи от времето за обучение.
„Не само това ще помогне на децата, но ще отнеме и от времето, което те прекарват пред екраните, което е свързано с редица разнопосочни резултати.“
Бъдещите насоки на изследване може да разглеждат въпроси като например, защо децата на по-образовани родители спят повече или защо, изучавайки влиянието на културата и личността, моментите на следобеден сън може да бъдат общо подобрени. В най-добрия случай, рандомизирано контролирано проучване би отговорило, например, защо дневния сън води до по-добри академични резултати и дали те са свързани по друг начин.
За момента учените се надяват, че резултатите от това изследване ще подпомогнат бъдеща работа, насочена към младежката сънливост.
