Българите над 25 годишна възраст не проявяват желание да се преквалифицират и да получават допълнителни знания след завършване на висшето си образование. Данните бяха изнесени на конференцията „Стратегии и политики за учене през целия живот“.
По този показател сме на последно място в Европа, въпреки натиска който кризата и нарастващата безработица оказват на пазара на труда у нас.
По данните на Евростат едва 1,4 на сто от българите между 25 и 64 години са се включили в програми за усъвършенстване през последните години.Това е близо седем пъти по-ниско от средното за Европа ниво и 18 пъти по-малко от първенеца Дания, където всеки трети продължава да се развива с курсове за обучение и след университета, пише „Труд“.
„Телеграф“ добавя, че в съвременния свят образованието, което сме добили, завършвайки университет или училище, е недостатъчно, за да можем да работим в една сфера по-дълго време. Причината е, че технологиите много бързо се развиват и човек трябва непрекъснато да повишава квалификацията си, обясняват икономисти.
Повече от половината (56,2%) от хората у нас са със средно образование. Висшистите са 23,2 на сто, а гражданите с основно и по-ниско образование са 20,6%.
По въпроса се мисли сериозно от отговорните фактори в държавата. Подготвя се пакет от мерки, които да стимулират и да приложат реално стратегията за учене през целия живот. Малка стъпка в положителното развитие, която на практика обаче се явява огромна крачка в цялата схема е по-бързото признаване на квалификационните курсове.
Преди дни стана ясно, че вече ще можем да взимаме сертификати и при самостоятелно, дистанционно обучение.
Друга тревожна тенденция е, че към момнента едва 10% от общините у нас реално осъзнават нуждата от постоянно учене, за да се справят с безработицата.
Още по темата
