Учебниците по история учебниците са една от темите в образованието, която винаги е актуална. Казват, че историята се пише от победителите, а кой пише учебниците по същата тази история? Пишат я професори, учители, тоест – университетски и училищни преподаватели.
До тук добре, защото учебниците за средния курс на образование по история трябва да се пишат не само от професори, но и от учители, защото професорите имат друг поглед към историята, но най-вече – към методологията на преподаването й. Едно е да преподаваш на студенти, съвсем друго е, да преподаваш на ученици! И за да не бъдем голословни, трябва да приведем един пример.
До неотдавна студентите в четвърти курс на обучение по история в университетите в България учеха по профила „Най-нова обща история” по учебник по история за 10-ти клас за средното училище. Въпросният учебник беше писан от професор. Ето тук е проблемът, не е нормално учебен материал за студенти да бъде преподаван като съдържание и методология в средното училище!
Учебниците по история обаче са и тръба, по която може да тече чиста идеология. Казват, че за едно историческо събитие е необходимо да минат поне сто години, за да се превърне то в част от науката история. Има обаче една опасност, дори и след този период, който впрочем не се спазва така стриктно, даден исторически феномен да се окаже идеологически подплатен в процеса на преподаването!
Това е и причината, поради която, когато се пише един учебник по история, тя трябва да се прецежда през обективната истина, такава, каквото е, а не каквато бихме искали да е. Това е трудно и именно поради този факт е необходимо учебниците да се пишат от колективи, които да се саморегулират, а едва след това да се минава пред комисия, която да оцени безпристрастно труда под формата на проекто-учебник. Иначе рискуваме да тече един напълно безсмислен труд, който да оправдава усилия, които обаче са ненужни на никого.
Учебникът по история трябва да е справочник, да провокира, а не да модулира, да поставя сравнения, а не да предоставя твърдения. Именно заради това е толкова специфично да се напише учебник по история на период, който дори не е от най-новата епоха, а касае, да речем, Възраждането ни, или пък османското владичество.
Терминологията също е важна, защото децата не бива да бъдат бомбардирани с термини и специфики на научни теории, а трябва да бъдат поставяни в ситуация те сами да вземат решения, като по този начин се вживяват в роли и сами достигат до изводи. Това е процес на стимулиране на мислене, а не – сугестия на готови щампи.
Заради това и мястото на учителя по история е толкова важно, защото, ако при химията, смесването на две вещества води до появата на трето, а в математиката сборът на 2 и 2 обикновено дава в резултат – 4, то в историята, коментарът, оценката и изводът от даден исторически феномен може да са различни, в зависимост от идеологическия профил на учителя, неговия социален бекграунд, морални устои, ценности и дори и религиозни убеждения.
