Уменията на завършилите висше и професионално образование и обучение не отговарят на нуждите на пазара на труда. Включването на възрастните в образователни програми остава много ниско.
Това е записано за България в годишния обзор на Европейската комисия за образованието и обучението, публикуван в сряда.
В документа се казва, че гражданското образование е основният акцент на тазгодишния доклад, който отразява ролята на образованието за засилването на ангажираността и приобщаването, и за разбирането на правата на гражданите.
Чрез редица примери обзорът показва, че държавите членки полагат усилия, за да осигурят условия младите хора да научат как работят нашите демокрации и институции и какви ценности са в основата на изграждането на Европейския съюз. За България пише, че се прилагат реформи във всички нива на обучение като това е политически приоритет. Макар че посочените мерки не съвпадат с размерите на предизвикателствата, набляга се върху редуциране броя на преждевременно напускащите училище, повишение на заплатите на преподавателите, въвеждане на дуално обучение, подобряване на дигиталните умения и засилване на приобщаващото образование.
Последното издание на обзора показва също така, че държавите членки са постигнали допълнителен напредък за постигане на целите за реформиране и модернизиране на образователните системи, които ЕС си поставя за 2020 г., като са постигнали или са се доближили много до някои от тях.
Според авторите на анализа обаче, в България обикновено се инвестира малко в предучилищното и основното образование – области, които са ключови за равен старт в живота и за предпазване от бъдещи неравенства по-нататък. Моделът за финансиране бе преработен, за да се отделят допълнителни ресурси за училищата в неравностойно положение.
В акцентите за нашата страна се казва, че гражданското образование на българските ученици се е подобрило, като последните мерки целят да разширят възможността за предоставяне на гражданското образование. Предизвикателството за включването на ромите успешно в образователната система все още остава значително.
Изданието за 2018 г. на обзора за образованието и обучението показва, че държавите членки отново са отбелязали напредък към постигането на основните си цели. Все пак, разликите между държавите и вътре в тях продължават да съществуват, което показва нуждата от допълнителни реформи. Това се отнася най-вече за основните умения, където са необходими по-големи усилия, за да се гарантира, че младите хора усвояват добре четене, писане и математика, което е предпоставка, за да станат те активни и отговорни граждани.
Делът на учениците, които преждевременно са напуснали училище без диплома през 2017 г. спадна до 10,6 %, което е много близко до целта от по-малко от 10 % до 2020 г. Това обаче все още означава, че повече от един на всеки десет ученици са изправени пред тежки перспективи за допълнително образование или за солидно навлизане на пазара на труда, включително поради по-малкото възможности за учене за възрастни.
За България този дял е по-висок от средния за ЕС.
Процентът на лицата, завършващи висше образование в ЕС, се увеличи до 39.9 %, като почти достигна целта от 40%, договорена за 2020. А 95.5 % от децата на възраст четири и повече години са взели участие в образованието и грижите в ранна детска възраст, което е малко над целта от поне 95 %.
Обзорът на образованието и обучението показва и какви средства изразходват държавите членки за образование, което е важна инвестиция в икономическото и социалното развитие. През 2016 г. публичното финансиране за образование се увеличи с 0.5 % в реално изражение в сравнение с предходната година. Много държави членки обаче все още инвестират в образованието по-малко в сравнение с периода преди икономическата криза и тринадесет държави членки действително изразходват по-малко средства за него.
