Янка Такева заема поста председател на Синдиката на българските учители от 1994 година. Това прави вече 23 години, а в събота тя дори бе преизбрана от делегатите на седмия конгрес на СБУ.
Масовото настроение в гилдията обаче е настроено срещу нея, като се има предвид, че за две десетилетия на този пост за авторитета (и заплащане) на българския учител не е направено много. Няколко правителства са сменени за това време, много просветни министри са общували с госпожа Такева, но при все това, у гилдията остава един горчив вкус на недоволство.
Нещо повече, недоволни са и родителите. През май месец т.г. от родителската организация „Усмихни се с мен” поискаха нейната оставка по повод изказването й, че ще се вдигне стачка, ако се слагат „бръмбари“ по яките на децата в детските градини. Родителите избухнаха с ответна реакция: „Лидер на учителите трябва да бъде модерен и млад човек, а не такъв да си показва луксозните дрехи, прически и почивки пред медиите като Янка Такева. Тя превърна синдиката в организация за усвояване на държавни и евро пари като зеленити. Тя е учителският октопод. Не я е грижа за нашите деца и учители.”
Излиза, че учителите, в своето множество, искат нейната оставка, родителите искат нейната оставка, но въпреки това Такева бива преизбирана…Парадокс? Или сянка от недалечното минало?
Да вземем, например, какви качества трябва да има един председател на учителската гилдия? На първо място да е запознат с множеството проблеми на професията и да знае какво е решението им, да е борбен, но най-вече – да има силен характер. Да може да отстоява правата на учителите, да изисква и дори да се конфронтира, когато е нужно, за да запази авторитета на тази толкова тежка и изстрадала професия у нас.
Защото за да стоиш на един пост близо четвърт век, трябва да си се доказал и заслужил уважението на хората, които представляваш. Дали обаче случаят с госпожа Такева е такъв? Дали нейният пост е до живот и редно ли е един пенсионер да продължава своята дейност, при наличие на толкова млади и кадърни хора? Тези въпроси оставаме на прословутото учителско търпение.
Източник: Автор Веселина Стефанова
