С мрежата на учителите новатори teacher.bg се свърза студентът по педагогика Денис Кьосев, който пожела да сподели с читателите своя проект, озаглавен „С любов към книгите“. Ето какво ни разказа той:
Казвам се Денис Кьосев. На 22 години от с. Елховец, Смолян. Завършил съм педагогика на обучението по български език и литература и английски език в ПУ “Паисий Хилендарски” – филиала гр. Смолян. В момента не работа по специалността. Но това не ми пречи да се занимавам с нещата, които ме влекат и искам да осъществявам.
Новият ми проект представлява професионална фотосесия, в която главен герой е книгата, а статисти са ученици от пет училища от областта и малчугани от една детска градина. Проектът е озаглавен „С любов към книгите“. Подходът ми е малко по-нестандартен – внушението, че не е срамно да се отвори книга, е постигнато с артистични фотографии.
В момента работя над издаването на първата си книга с детски приказки. С повечето от тях съм участвал в европейски проекти, когато бях студент, и съм печелил отличия. Същевременно планирам „С любов към книгите“ да бъде издаден и под формата на брошура, съдържаща вдъхновяващите фотографии на четящи млади хора, като подарък.
Бях инспириран от работата на моя приятел с псевдоним Norton Andreev, който до момента има няколко реализирани фотосесии на музикална тематика. Реших и аз да не пробвам като заменя музиката с книги. След като всичко вече бях планирал в съзнанието си, се свързах с единадесетокласничката Ренета Братованова, която облече моите идеи в прекрасни, вдъхновяващи фотографии. Това е първата й такава професионална фотосесия и се справи чудесно, за което й благодаря.
Леко препятствие беше организирането на учениците. Страховете ми бяха свързани с това, че няма да успея да постигна баланс между броя на момичетата и момчетата, което може да се разтълкува като скрито внушение, че само единият пол е четящ. Опасенията ми обаче се оказаха напразни. Голямо съдействие за набирането на ученици получих от фотографа и Микаела Хаджиева, на която преподавах по време на Държавната си практика в СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Смолян. В снимките участие взеха деца от предучилищна група от ЦДГ „Дъга“ – с. Елховец, както и ученици в различна възраст от СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Рудозем, I-во СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Смолян, ГПЧЕ „Иван Вазов“ – гр. Смолян, II-ро ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Смолян, ОУ „Христо Ботев“ – с. Елховец. Фотосесията бе реализирана на 17 и 18 октомври, които по щастливо стечение на обстоятелствата се оказаха и последните слънчеви и топли дни този месец. Предстоят да бъдат направени още няколко фотоса, а следващата локация е една от библиотеките в общината.
Благодаря за проявения професионализъм на всички участници, за търпението и разбирането по време на работния процес. Бях избрал интересни локации- площадката пред Новата спортна зала в град Рудозем и местността, където беше „Младежкият дом“. Съвестно ми е, че по време на работния процес учениците трябваше да прекосят целия град, носейки 100-те книги, които бяхме избрали за проекта. За мен беше огромно удоволствие да работя с тях по тази моя нова мечта, която превърнах в реалност. Те са прекрасни млади хора, които знаят какво искат и как да постигнат целите си. Родителите трябва да бъдат сигурно, че са отгледали прекрасни ученици, които вече се изявяват като личности и са готови да покоряват върхове, които са си поставили като цели. През цялото време, прекарано заедно, ние се забавлявахме по интелигентен начин, за което още веднъж им благодаря. Думите, които отправиха някои от тях много ме трогнаха. Като че ли бяха първата оценка за това мое ново начинание: „Добре, че има хора като теб, които се занимават в този малък град са такава дейност. За нас е чест, че бяхме част от този проект“.
Нормално е в този глобален свят, в това ежедневие заливащо ни с всякакъв вид техника четенето да остава на страна. Но това не трябва да е пречката, която прекъсва пътя към четенето. Винаги може да отделиш половин час на ден за да прочетеш няколко реда и да обогатиш интелекта си и да нахраниш здравословно душата си.
Не целя да привличам внимание към себе си, да се оцени проекта ми. Моята цел е чрез него да вдъхновя повече деца да отворят книга. Не крия, че имам огромното желание да работя по специалността си, да бъда учител по БЕЛ. И нищо, че в момента съм безработен, реших да опитам да популяризирам четенето сред младите по този начин- чрез тази фотосесия. Иска ми се да им внуша, че четенето е важно- както за духовното, така и за интелектуалното развитие на човека. Вярно, че реализацията ми коства немалко усилия и средства. Но може би го приемам като мисия и затова не съм жалил усилия. Още повече, че споделяйки идеите си, намирам съмишленици. Получавам подкрепа и от бивши преподаватели, което също е сигнал, че работя в правилна посока.
С децата също беше едно приключение. След като им раздадохме книги за нужните фотоси и приключихме работа с тях, някои от децата ме попитаха: “Нали книжките остават за нас?”, а аз им отговорих, че тези книги ще ги събера и когато стане готова моята първа книга ще ги посетя и ще са първите получили я. В този момент отново ме докосна топло това, защото аз виждах, че малко или много възпитавам по този начин децата да посягат към страниците пълни с думи, каквато е и целта на проекта.
Какъв трябва да бъде съвременният учител по БЕЛ според мен?
По време на моята кратка практика до момента стигнах до извода, че децата искат динамика, статиката отблъсква вниманието им. А единствено преподавателят може да мотивира детето да чете и при мен точно така се получи. Затова аз съм за различния подход, за осъществяването на една жива среда по време на обучението. Освен това, аз мисля, че и родителите играят ключова и много важна роля за това.
Те трябва по-често да осъществяват контакт с тях, да се интересуват от техните амбиции, да ги подкрепят и съветват. Те също са движещ модел, които трябва да бъде пример за тях. Нека не обясняват само колко е трудно, колко нередност и несправедливост има – така е, не го отричам – но и да им покажат светлината в цялата тази мрачна нощ. Да ги стимулират към четенето, да им създават представа, че то не е важно, а безкрайни важно, че рано или късно те ще берат плодовете, свежи и едри, от този процес. Нека се замислят повече над това.
