Един от големите проблеми на Рейтинговата система е, че в базата не се обновяват достатъчно бързо данните, информира „Стандарт“.
Например акредитационните оценки от НАОА. Срещу името на ВУЗФ, което пожела да излезе от рейтингите, все още стои оценка 7,50, а новата всъщност е 9,04.
Стари данни стоят и за Академията на МВР. Ако бъде вписана новата й акредитационна оценка, тя вероятно ще изпревари УАСГ в архитектурата.
Редом с измеримите критерии – като например индекс на цитируемост на вуза, участие в практики и стажове, има и такива като удовлетвореност от социално-битовата среда или административното обслужване, които могат да бъдат разглеждани доста субективно.
В същото време критерият за стартовата заплата е леко спорен, защото тя се базира на данните от НОИ. Младежите, които по някакви причини се „пласират“ в сивата икономика, не са отчетени там.
Зъболекарите пък се оказват с много нисък стартов доход – просто защото те се осигуряват на минималния праг за професията си. Не са отчетени и младите хора, които заминават да работят в чужбина, което неведнъж е посочвал ректорът на СУ проф. Иван Илчев.
Ако неговите най-добри възпитаници се реализират извън страната, на практика те не дават никакъв принос за рейтинга на университета.
Рейтинговата система не е дело на МОН, а на консорциум в който участват институт „Отворено общество“ и социологическа агенция. Тя не е точно копие на нито един от съществуващите по света модели. Индикаторите са разделени в 6 групи, които се срещат в различни рейтинги по света, но никъде не са комбинирани точно в този вид. Тя се обновява с всяко ново свое издание, като променя част от параметрите си и всъщност дава много полезна информация и възможност за сравняване на университетите по конкретни критерии.
