Пореден гаф на МОН изправи на нокти родители и ученици, които и без това изпадат в стрес от едно рутинно образователно събитие – кандидатстването за гимназиите след VІІ клас. В сайта на министерството завчера бе обявено първото класиране, после то се оказа сгрешено, заличиха го и обещаха да се поправят. Министърът нарече случката „техническа грешка“, а шефката на столичното регионално управление на МОН Ваня Кастрева съобщи, че има „бъг“, който объркал балообразуването.
„Бъг“ означава софтуерна грешка в програмата, с която се прави електронното класиране. А всъщност работата не е ни в „бъг“-а, ни в „техническата грешка“. А е в една поредна безумна наредба 10 на МОН, която въведе в училищата стандарта за организация на дейностите в училищното образование. Този стандарт пък заедно с още 18 подобни е постановен с новия училищен закон на ГЕРБ (ЗПУО), но бе оставен да го изработи по-късно МОН. Законът бе приет силово от мнозинството в НС и действа от август 2016 г., въпреки всички протести на левицата, че не може да се приема толкова важен закон без стандартите, които всъщност определят основното му съдържание. МОН хукна спешно да обнародва недоработените стандарти, след това трябваше да ги променя – въпросната Наредба 10 бе изменена на два пъти през 2017 г. И започнаха да гърмят бомбите в средното образование, които и досега не са обезвредени.
В резултат на промените стройната образователна национална система бе разградена и „децентрализирана“ – т.е. властта я извади от държавата и я разпръсна по общини и по конкретните училища така, че в момента никой не може да му хване края къде какво се прави. С промените в стандарта, утвърден с Наредба 10 например, всяка гимназия бе оставена да образува както си иска бала, с който приема ученици. Системата бе така раздробена, че дори две паралелки с еднакъв профил в едно и също училище може да формират бала си с оценки по различни предмети от свидетелството за завършено основно образование (по новия закон основното образование завършва със VІІ клас). Разбира се, че кашата стана пълна.
Та, според наредбата балът за прием се образува от броя точки от т.нар. външно оценяване след VІІ клас по български език и литература (БЕЛ) и математика плюс оценките от свидетелството за основно образование (преобърнати в точки) по два предмета, които се определят от педагогическите съвети на училищата. Това не стига, ами наредбата предложи 7 варианта на съчетаване на точките от изпитите от външното оценяване, от които педагогическите съвети може да избират. Вариантите са: удвояване на точките от БЕЛ и математика на външното оценяване; удвояване на единия предмет и отчитане само веднъж на втория; утрояване на единия и отчитане веднъж на втория; удвояване на БЕЛ или математика плюс включване веднъж на точките от друг предмет от външното оценяване и т.н. Шефката на РУО Ваня Кастрева призна, че става дума общо за 78 комбинации. Всяка гимназия трябваше да съобщи до 15 януари в съответното регионално управление на МОН какво балообразуване е избрало. Сиреч, тази година въпросната нова „система“ за класиране в гимназиите е в сила за първи път.
Според Кастрева „бъгът“ идвал от това, че в системата оценката по математика за някои професионални гимназии не била умножена по три и така учениците получили много по-нисък бал от реалния. Първо, не е ясно защо „системата“ умножава или не по три, две или колкото си искате пъти точките от даден предмет, след като вариантът на балообразуване се избира от всеки педагогически съвет, не от компютъра. И второ, кой знае защо въпросният „бъг“ е ударил със 150 точки надолу резултатите на учениците само в няколко училища и не другаде, а например в елитното Техническо училище „Електронни системи“ (ТУЕС) към Техническия университет в София, което тази година води война с МОН, за да се опази от закриване – понеже в закона такава гимназия – в състава на вуз, не била предвидена като вид училище. Просто е изпусната. След започналите протести от родители, ученици и випускници на ТУЕС министър Красимир Вълчев обеща до месец юни да се подготвят промени в Закона за висшето образование, където да намерят място подобни гимназии. А както разбрахме пак завчера от една дискусия за ЗВО в парламента, промени в този закон не светят в близко време, а за спешно уреждане на професионалните гимназии в състава на висши училища дори не се споменава.
Още през март т.г. стана ясен и друг проблем при балоообразуването за прием в гимназиите. В Наредба 10 изрично се казва, че освен точките от изпитите във външното оценяване, в бала участват и оценките от два предмета от свидетелството за основно образование. Това свидетелство включва оценките по предмети от V, VІ и VІІ клас. Логично е, казват учителите, че трябва да се вземе средната оценка от трите класа на основното образование. Учениците, завършили VІІ клас тази година обаче, това не са го знаели, понеже са учили V клас по учебния план и програми от стария Закон за народната просвета, когато са били в VІ клас пък още е нямало Наредба 10, а сега им сервират нов начин на прием за гимназиите едва в VІІ клас. Училищните директори, учителите и родителите се хванаха за главата, а МОН по спешност даде заден – не, няма да се включват трите години от основното образование, а в бала ще участват само оценките от VІІ клас, рекоха от министерството.
Другите оценки – тези от V и VІ клас просто щели да фигурират в свидетелството за завършване на основното образование като информация. Да се смее ли човек или да плаче. Защото това противоречи пък на стандарта за оценяването (Наредба 11), според който трябва да има оценка за всеки завършен образователен етап, а не само за отделни класове от него. Пък и какво излиза – че оценките в V и VІ клас са „за информация“ и нямат абсолютно никакво значение за бъдещото развитие на детето нагоре в образователната система. Т.е. ученикът спокойно може да спи две години, а после да наблегне единствено на материала от VІІ клас, който му трябва за влизане в гимназията.
При създадената пълна каша в българското училищно образование нямаше как да не се случи гафът с „бъга“. След сгрешената задача в теста по БЕЛ след VІІ клас тази година, за която никой не понесе никаква отговорност, а просто МОН великодушно писа една точка за нея на всички ученици, всъщност гръмна поредната бомба, заложена в новия училищен закон и в новите образователни стандарти на МОН. А като капак на всичко промените в структурата на образованието, в етапите на образование, в учебните планове, програми и учебници влизат в сила не започвайки от І клас нагоре, както е нормално при мащабна промяна, а поетапно за различните класове в различни години. В резултат на което българското училище в момента е разджуркано като манджа с грозде, превърнато е в действащ хаос и няма сила, която да го изведе от него.
Автор: Велиана Христова
Източник: duma.bg
