Синдикат „Образование“ заявява, че политиката по обхват и задържане на ученици в България за последните 30 години е неефективна и формална.
Инструментите за въздействие на МОН са слаби, без достатъчна тежест и обществена подкрепа и неглижирани пренебрежително от политическата класа. Политиката за осигуряване на достъп до образование задължително се определя и реализира на ниво държава. В родната образователна система, по необясними причини, тази дейност и отговорност за неприбраните деца и ученици е прехвърлeна и вменeна на учители и директори, като всички правителства елегантно и високомерно са се освобождавали от нея и своята вина.
Ние от Синдиката сме убедени, че, ако искаме да видим всички подлежащи в образователната система обхванати от нея, трябва да събудим и задължим държавата да поеме своите фунции и осигури равен шанс за всички подлежащи на образование, да въведе безапелационно задължителна подготвителна възраст при навършване на три години на децата, като държавата финансира изцяло предучилищния етап. Сега един ученик се приема в първи клас безусловно, дори и ако е пропуснал подготвителните групи.
Фактите показват, че българското семейно възпитание е много неравностойно, а българските институции са порочно толерантни към някои социални групи и затова ние считаме, че е важно децата да бъдат подготвени за училище в съответните образователни институции. В противен случай ще продължи практиката да се губи време и много усилия, за да успеят учителите да наваксат дефицитите и постигнат приемливо ниво на поведение и социализация при учениците в началния етап на образованието. Наложително е, в тази връзка, държавата и правителството, приемайки образованието за приоритет, да поемат отговорността и осигурят работещи механизми за обхват на децата още в подготвителните за училище групи, за да бъде постигната положителна промяна в образователните резултати.
Няма на света образователна система, в която учителят да осигурява и гарантира достъпа и обхвата на ученика в училище, тъй че и сегашната наша политика ще бъде обречена, ако не се предприемат адекватни и ефективни действия и промени. Действителността показва остра необходимост в този процес да се намесят активно и компетентно социалните служби и полицията, за да се осъществи желания обхват и да има положителен резултат цялото това усилие. Наложително е бързо да се създадат законови лостове, с които длъжностните лица да бъдат ефективни в дейностите по обхват и да се окаже реална подкрепа на образователните институции за прибиране и задържане на подлежащите в училище. Практика във Великобритания е да се завеждат дела от училищните власти към родители, които не осигуряват присъствие на децата си в клас или са нарушили училищните правила. Практика в България е да се завеждат дела от амбициозни родители, които не могат да приемат слабите оценки и наложени наказания за поведение на своите деца, винаги приемат, че вината за това е на учителите и директора. Дори само този индикатор категорично демонстрира съществуващата негативна поляризация с европейските политики за работа с родители.
Синдикат “Образование” категорично заявява, че тази затруднена комуникация с част от родителите и лавинообразно повишаващата се бумащина са пороците в нашата образователна система, които най-много отблъскват кандидатите да започнат педагогическа кариера. Това, разбира се, е процес с десетилетни корени, който за съжаление се задълбочава и с недостига на учители по информационни технологии, физика, чужди езици и предмети с малка годишна норма. Образователните институции трудно намират квалифицирани преподаватели.
Анализът на професията у нас показва много висока средна възраст на педагогическия състав, голяма брой специалисти в пенсионна възраст и хиляди работещи пенсионери, които се налага да запушват пробойните от липсващи кадри. Налице е и един нов феномен – вливане в образователната система на правоспособни учители, които обаче от 15-20 години не са упражнявали професията. За тях е наложително да се положат допълнителни методически грижи и помощ, да се опреснят знанията, уменията и методите им на работа, за да могат да се справят адекватно и да се задържат в системата.
Ръстът на повишение на учителските заплати бележи засилен интерес от страна на педагози на възраст от 50 + години, но все още не е достатъчно условие за мотивация на завършилите педагогически специалности млади хора. По същата причина се наблюдава и недостиг на експерти в регионалните управления по образование, където работните заплати са по-ниски от тези на заместник- директор и директор в училище.
Синдикат „Образование“ направи десетки предложения по повод на нарастващата бумащина в образованието, но ПРОБЛЕМЪТ расте и все още не е намерил своето решение. Синдикатът ще работи в сформирана от МОН група за преодоляване на административната тежест, ако тя покаже и докаже на практика, че ще направи конкретни и работещи промени. В противен случай, членовете на КТ „Подкрепа“ ще напуснат тази работна група и ще набележат синдикални действия за преодоляване на непосилната бумащина.
Синдикат „Образование“ заявява, че политиката по обхват и задържане на ученици в България за последните 30 години е неефективна и формална. Инструментите за въздействие на МОН са слаби, без достатъчна тежест и обществена подкрепа и неглижирани пренебрежително от политическата класа. Политиката за осигуряване на достъп до образование задължително се определя и реализира на ниво държава. В родната образователна система, по необясними причини, тази дейност и отговорност за неприбраните деца и ученици е прехвърлeна и вменeна на учители и директори, като всички правителства елегантно и високомерно са се освобождавали от нея и своята вина.
Ние от Синдиката сме убедени, че, ако искаме да видим всички подлежащи в образователната система обхванати от нея, трябва да събудим и задължим държавата да поеме своите фунции и осигури равен шанс за всички подлежащи на образование, да въведе безапелационно задължителна подготвителна възраст при навършване на три години на децата, като държавата финансира изцяло предучилищния етап. Сега един ученик се приема в първи клас безусловно, дори и ако е пропуснал подготвителните групи.
Фактите показват, че българското семейно възпитание е много неравностойно, а българските институции са порочно толерантни към някои социални групи и затова ние считаме, че е важно децата да бъдат подготвени за училище в съответните образователни институции. В противен случай ще продължи практиката да се губи време и много усилия, за да успеят учителите да наваксат дефицитите и постигнат приемливо ниво на поведение и социализация при учениците в началния етап на образованието. Наложително е, в тази връзка, държавата и правителството, приемайки образованието за приоритет, да поемат отговорността и осигурят работещи механизми за обхват на децата още в подготвителните за училище групи, за да бъде постигната положителна промяна в образователните резултати.
Няма на света образователна система, в която учителят да осигурява и гарантира достъпа и обхвата на ученика в училище, тъй че и сегашната наша политика ще бъде обречена, ако не се предприемат адекватни и ефективни действия и промени. Действителността показва остра необходимост в този процес да се намесят активно и компетентно социалните служби и полицията, за да се осъществи желания обхват и да има положителен резултат цялото това усилие. Наложително е бързо да се създадат законови лостове, с които длъжностните лица да бъдат ефективни в дейностите по обхват и да се окаже реална подкрепа на образователните институции за прибиране и задържане на подлежащите в училище. Практика във Великобритания е да се завеждат дела от училищните власти към родители, които не осигуряват присъствие на децата си в клас или са нарушили училищните правила. Практика в България е да се завеждат дела от амбициозни родители, които не могат да приемат слабите оценки и наложени наказания за поведение на своите деца, винаги приемат, че вината за това е на учителите и директора. Дори само този индикатор категорично демонстрира съществуващата негативна поляризация с европейските политики за работа с родители.
Синдикат “Образование” категорично заявява, че тази затруднена комуникация с част от родителите и лавинообразно повишаващата се бумащина са пороците в нашата образователна система, които най-много отблъскват кандидатите да започнат педагогическа кариера. Това, разбира се, е процес с десетилетни корени, който за съжаление се задълбочава и с недостига на учители по информационни технологии, физика, чужди езици и предмети с малка годишна норма. Образователните институции трудно намират квалифицирани преподаватели.
Анализът на професията у нас показва много висока средна възраст на педагогическия състав, голяма брой специалисти в пенсионна възраст и хиляди работещи пенсионери, които се налага да запушват пробойните от липсващи кадри. Налице е и един нов феномен – вливане в образователната система на правоспособни учители, които обаче от 15-20 години не са упражнявали професията. За тях е наложително да се положат допълнителни методически грижи и помощ, да се опреснят знанията, уменията и методите им на работа, за да могат да се справят адекватно и да се задържат в системата.
Ръстът на повишение на учителските заплати бележи засилен интерес от страна на педагози на възраст от 50 + години, но все още не е достатъчно условие за мотивация на завършилите педагогически специалности млади хора. По същата причина се наблюдава и недостиг на експерти в регионалните управления по образование, където работните заплати са по-ниски от тези на заместник- директор и директор в училище.
Синдикат „Образование“ направи десетки предложения по повод на нарастващата бумащина в образованието, но ПРОБЛЕМЪТ расте и все още не е намерил своето решение. Синдикатът ще работи в сформирана от МОН група за преодоляване на административната тежест, ако тя покаже и докаже на практика, че ще направи конкретни и работещи промени. В противен случай, членовете на КТ „Подкрепа“ ще напуснат тази работна група и ще набележат синдикални действия за преодоляване на непосилната бумащина.
