Мнения

Седемте принципа на Финландия за добро средно образование

За образованието във Финландия у нас се говори с респект и дори страхопочитание. И няма как да не е така, след като учениците в северната страна са редовните отличници във всякакъв вид класации, неизменно сред лидерите на PISA и др.

Те са и най-четящите деца в света, втори са в естествените науки и пети – по математика. В същото време децата във Финландия прекарват най-малко време в учене спрямо връстниците си другаде по света, а държавата отделя умерени средства за безплатното образование.

Как се постига това, разказва рускоезичното списание terve, което популяризира финландския начин на живот и култура сред потенциалните руски туристи и бизнесмени.

Онлайн изданието Dnevnik.bg превежда материала.

Средното общообразователно задължително обучение във Финландия включва две степени

– начален курс  (alakoulu) от 1-ви до 6-ти клас и
– горен курс (yläkoulu) от 7-ми до 9-ти клас.

Допълнителният 10-ти клас е за подобряване на успеха. След това децата се насочват към професионален колеж или продължават образованието си в лицей (lukio), които съответстват на 11-ти и 12-ти клас у нас.

Финландците смятат, че децата трябва да бъдат натоварвани постепенно, а най-много да учат само онези, които искат да продължат към висшето образование, т.е.  действително много искат и са способни да учат.

Седемте принципа на Финландия за добро средно образование

1. Равенство.

На училищата
Тук няма нито елитни, нито непрестижни училища. В най-голямото учениците са 960, в най-малкото – 11, но оборудването е напълно еднакво, а финансирането – пропорционално. Почти всички училища са държавни, макар че има и десетина частно-държавни, където родителите доплащат за това изискванията към децата им да са по-високи.

Доскоро е било забранено родителите да избират училището и са били длъжни да записват детето в най-близкото. Сега забрана няма, но хората продължават да го правят, защото всички училища са еднакво добри и така е много по-удобно.  

На учебните дисциплини
Финландия не насърчава задълбоченото изучаване на определен предмет за сметка на останалите. Не се приема, че математиката е по-важна от изкуството, например. Единственото изключение е формирането на паралелки с особено надарени деца по рисуване, музика или спорт.

На родителите
Учителят обикновено не се интересува какво работят родителите. Забранено е да се събират такива сведения от децата.

На учениците
Във Финландия няма добри и лоши ученици, а сравняването на децата едно с друго е забранено. Както гениалните деца, така и тези с ограничени умствени способности, са смятани за „различни“ и учат заедно с всички останали, същото важи и за децата в инвалидни колички. За деца с увредено зрение или слух могат да бъдат организирани паралелки, но в рамките на традиционното училище. Разликата между слабия и силния ученик е най-малката в света, вярват финландците.  

На учителите
Във Финландия не съществува нито понятието „любим учител“, нито „гадняр“. Не е прието и самите учители да се привързват към водения от тях клас, да показват предпочитанията си или неодобрението си към определени деца. Всяко отклонение от хамоничните отношения води до прекратяване на трудовия договор.  От учителя се изисква да бъде просто наставник, но всеки – и учителят по математика, и по трудово обучение, знае, че е еднакво важен.  

На правата
Още в първи клас децата научават какви са правата им, между които и това – да се оплачат от възрастните пред социалния работник. Така и родителите знаят, че детето е личност, която не може да бъде обиждана нито с дума, нито с жест.

Трудовото законодателство в страната забранява на учителя да унижава ученика. Трудовите договори са едногодишни с възможност за удължаване, но заплатата е висока – от 2500 евро за помощник – учител и до 5000 евро за титуляр.

2. Образованието е безплатно

Освен учебните занятия безплатни са също обедите, екскурзиите, музеите, извънкласната дейност, транспортът – ако училището е на разстояние над 2 км от дома, учебниците, канцеларските материали и дори ноутбуците. Събирането на каквито и да било средства от родителите е забранено.

3. Индивидуалност

За всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Той включва различни учебници и помагала, различен брой и различна продължителност на занятията в клас и у дома, дори и различен обем на учебния материал.  От един ученик се изискват повече подробности, а от друг – да знае основното.  Така в един и същи клас децата правят различни по сложност упражнения, а оценките им съответстват на личното им ниво. Ако детето изпълни своята „лесна“ задача, получава отличен. Утре задачата му ще е по-трудна, но ако не се справи, няма нищо страшно, ще се върне към „лесните“.

Допълнително се провежда поддържащо обучение – това, за което в България разчитаме на частните уроци, както и коригиращо обучение – за децата с устойчиви проблеми – например при слаби познанията по фински език, при трудности със запомнянето или при асоциално поведение. В този случай занятията са индивидуални или в малки групи.

4. Практичност

Финландците избират да готвят децата си за живота, а не за полагане на изпити. Затова и няма изпити. Контролните или тестовете се провеждат по преценка на учителя.

Съществува само един задължителен стандартен тест в края на средното образование като учителите не се интересуват от резултата, не се отчитат за него пред никого и не подготвят целево децата за него – каквото си постигнал, добре.   

Преподава се само това, което може да послужи в живота. Логаритмите или устройството на доменната пещ няма да потрябват, затова и не се изучават. Затова пък тукашните деца от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта, могат да пресметнат данък наследство, да си направят сайт, да пресметнат цената на стоката след няколко различни отстъпки и да се ориентират по карта.

5. Доверие

Тук властва доверието към училищния персонал и учителите  – няма проверки, инспекторат, методисти. Учебната програма е всеобща, но дава само насоката, а всеки педагог може да прилага онзи метод, който смята за най-подходящ.

Доверието към децата също е изведено в култ. В час имаш право да се занимаваш със свои си неща. Например, ако на урока по литература се прожектира филм, но на ученика не му е интересно, може да отвори книга. Смята се, че ученикът е способен сам да избере кое е по-полезното за него.  

С този принцип са свързани още два:

6. Доброволност

Учи този, който иска да учи. Педагозите се стараят да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма никакъв интерес или способности да учи, ще бъде насочен към практически полезна в бъдеще и не особено сложна професия, вместо да получава двойка след двойка.

Това също е една от задачите на средното училище – да изясни дали си струва да продължиш да учиш в лицей или ще ти е по-полезно да получиш професия. Важно е да се отбележи, че и двете възможности са еднакво престижни.

И въпреки че режимът в училище е мек и деликатен, „бягствата“ са невъзможни – контролът е строг и всеки изгубен час задължително трябва да бъде отучен. Например шестокласник може да се наложи да си вземе часа докато учителят му преподава на второкласници. Длъжен е да седи с тях, да скучае, ако иска, но да си отработи изпуснатото. Ако пречи или не работи – часът няма да му се зачете. Никой не вика родителите, не се кара, не те упреква за мързела ти. А ако родителите също не се интересуват, ученикът просто ще повтори класа.  Това обаче не е срамно – особено в големите класове. Човек трябва да се готви за живота на възрастните сериозно и отговорно, затова е предвиден и един допълнителен, но не задължителен 10-ти клас. 

7. Самостоятелност

Финландците вярват, че главното, за което училището трябва да се подготви подрастващите, е самостоятелният и успешен бъдещ живот.

Затова тук децата се учат да размишляват и да получават знания сами. Учителят не преподава новия урок – има си книги за това. Важни са не наизустените формули, а уменията да ползваш справочници, да работиш с текст, да си служиш с калкулатор и да сърфираш в интернет – да привличаш нужните ресурси за решаването на моментния проблем.

Освен това учителите не се намесват в конфликтите между учениците, а ги оставят да се подготвят към житейските ситуации всестранно и да развият умения да се защищават.

Все пак учебният процес в „еднаквите“ финландски училища е организиран различно.

Учебната година започва между 8 и 16 август – според вътрешните правила на училището, при това без големи тържества, официални костюми и букет за учителката.  Завършва в края на май. Има 3-4 дни есенна ваканция, двуседмична коледна, седмица „скиорска“ ваканция през февруари и великденска.

В петък часовете са намалени.

В 1-ви и 2-ри клас се учи родна реч и четене, математика, природознание, религия – според вероизповеданието, или „разбиране за живота“ – за тези, които не се интересуват от религия. Другите часове са музика, рисуване, трудово и физкултура. При това в един час могат да се изучават няколко дисциплини.

Между 3-ти и 6-ти клас започва обучението по английски език. В 4-ти клас се избира втори чужд език – френски, шведски, немски или руски. Въвеждат се и допълнителни дисциплини, които зависят от самото училище – бързопис на клавиатура, компютърна грамотност, дървообработване, хорово пеене. Почти във всяко училище да овладее някакъв музикален инструмент или поне да опита да свири – както на кавал, така и на контрабас.  

В 5-ти клас започва изучаването на биология, география, физика, химия, история. До 6-ти клас всички предмети се водят от един учител, профилирането идва след това. Часовете по физическо включват всякакви спортни игри до три пъти седмично, а душът след час е задължителен. Литературата, така както ние я разбираме, не се преподава, по-скоро се чете.  

От 7-ми до 9-ти клас се учат финландски език и литература, шведски, английски, математика, биология, география, физика, химия, основи на здравето, религия (разбиране за живота), музика, изобразително изкуство, физкултура, предмет по избор и трудово обучение. В девети клас има двуседмично „опознаване на трудовия живот“.

В страната е възприета десетобалната система, но до 7 клас оценката е само словесна – посредствено, добре, отлично. До трети клас децата не се оценяват.

Всички училища имат електронни дневници, а родителите с личен код се информират за постиженията на децата си не само от учителя, но и от психолога, социалния и здравния работник.    

Оценките във финландското училище са лишени от зловещата си окраска и се поставят само за сведение на самия ученик. Така той има ориентир как изпълнява целите си и какво да направи, за да разшири знанията си, ако желае. От оценките по никакъв начин не зависи репутацията нито  на училището, нито на учителите.
 
Дребни неща от училищния живот

– училищата са без огради, липсва и охрана. Повечето са с електронна система за заключване и влизането и излизането става само по разписание.

– не е задължително да седиш на чина по време на час. Може да се опънеш и на килима, какъвто задължително има в малките класове. В някои класни стаи има диванчета и фотьойли.

– няма униформа, нито изисквания за облеклото. Обувките обаче остават в гардеробчетата и децата влизат по пантофи или по чорапи.

– при хубаво време уроците на открито са чести, като към училищата има амфитеатрално разположени пейки.

– домашните са рядкост. Децата трябва да почиват. Родителите също не са длъжни да „учат“ с децата си, вместо това педагозите им препоръчват да правят излети, да спортуват и да посещават музеи. Училището обаче се интересува от това как и колко общуват деца и родители.

– не се изпитва „на дъската“ и не се преразказва урокът. Учителят дава насоката на занятията и след това се движи между учениците като проверява как всеки изпълнява задачата. Помага му помощник учителят.

– в тетрадката можеш да пишеш с молив и дори да изтриеш написаното.