Мнения

СЕГА: Няма категорични доказателства, че всички образователни програми са успешни

В анализ на в. „Сега“ пише: „На фона на задаващата се икономическа криза и всеобщия недостиг на средства за каквото и да било въпросът дали парите по националните програми се изразходват ефективно е от ключово значение. Анализът на програмите обаче не дава категорични доказателства, че всички от тях са успешни“.

Ето какво още се казва в статията: „Отчетът на националните програми за 2021 г. е по-подробен от предишните, но въпреки това не дава пълна картина на тяхната ефективност. Индикаторите по много програми – например за брой подпомогнати ученици, ремонтирани площадки и т.н., са изпълнени и дори преизпълнени. Сухата статистика обаче не обяснява постигнат ли е замисълът на дадена програма.

Изграждането на СТЕМ център само по себе означава ли, че учениците в дадено училище са започнали да наблягат на природните науки, науката и технологиите? Повишени ли са оценките им по биология и химия например? Закупуването на n на брой компютри направило ли е обучението по-интересно и задържани ли са например повече деца в съответното училище? Такъв анализ не просто липсва, а в много годишни отчети резултатите са отчетени съвсем формално. Под не една и две програми например просто четем: дейностите по модула още „се изпълняват“. В това положение данните стоят и за минали преди години програми.

Един от най-големите проблеми в образователната система е огромната ножица между силни и слаби ученици и многото деца от т.нар. уязвими групи, струпани в определени училища. Затова бе създадена специална програма в подкрепа на общините за образователна десегрегация. За 2021 г. например бяха заделени 500 хил. лв. за подпомагане на 20 общини. Резултатът обаче е само 9 общини, подкрепени в дейности по десегрегация, и изразходвани едва 340 хил. лв. Защо толкова малко общини са кандидатствали, при положение че доста повече градове изпитват затруднения от това естество? Недостатъчни ли са парите за един проект, или пък е сложно кандидатстването? Не е ясно. Факт е обаче, че вместо 1500 деца да се включат в дейности по десегрегация и да получат таблети, броят им е бил 1080. Вместо заложените 400 мотивационни дейности са били проведени само 81, вместо 2000 родители са участвали само 457 майки и бащи, а вместо 40 медиатори са се включили само 26. Въпреки тези резултати за 2022 г. програмата е идентична – пак са отпуснати 500 хил. лв., отново за 20 общини. Трябва ли МОН да чака още 1 г., за да анализира защо общините не проявяват очаквания интерес и евентуално да коригира някои условия?“.

Подробности четете на интернет страницата на изданието.

Източник: СЕГА