Мнения

Да си родител на първолак – истинско изпитание

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание.

Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

И ако се размине само с тези 450 лева, здраве му кажи. Ама не! Щото, в тези цифри не влиза униформата, ако е задължителна – поне два комплекта за смяна. Още около 200 лева. Не влизат и допълнителните учебни помагала – сборници и тетрадки, които госпожата ще иска за допълнителна работа в занималнята, ако отрочето е записано на целодневно обучение. Още около 50 лева. А ако трябва и нещо да се обновява класната стая, там вече отива на според зависи.

Да не говорим и за тоалета за първия учебен ден. Първолачето трябва да е най-премененото, най-нагизденото, най-хубавото. Пък след тържественото откриване на първата му учебна година, нищо чудно да има тежка софра с бабите и дядовците в елитно заведение.

И докато подобни истерии са затресли родителите на първолачето, какво прави то през цялото това време? Ами нищо. Чопли си носа и тайно поглежда към камиончета и пушки, към кукли и докторски инструменти. И се чуди що всички така са нервни и припряни към тоя първи учебен ден, ще кажеш, че на война ще ходи. Явно мама и тате не са ходили на училище, заключава мъничето, щом само за това говорят.

Да приемем, че 15 септември е дошъл и отминал. Първолачето вече е ученик. През първата седмица изгубва скъпия си химикал. Част от скъпите му флумастри изчезват някъде. Губи си и специалната острилка. И веселата гумичка. През втората седмица си забравя някъде из двора луксозната кутия за храна. После пък се спъва, пада и скъсва скъпите дънки. Или пък съдира скъпата пола. Следва нова родителска истерия: аз затова ли ти купувам скъпи неща, за да ги губиш; ти кога най-после ще започнеш да се грижиш за себе си; кога ще ти дойде умът в главата, за да не забравяш и т.н.

Ами не е ясно кога ще започне първолачето да се грижи за себе си, защото не му е позволено. То самото не си е избирало химикала, гумичката, острилката, флумастрите. Веднъж една учителка ми каза, че може да отвори книжарница с изгубени ученически вещи. „Разбираш ли, намираме ги в класната стая – нашата, тоест, няма на кого друг да са – вдигам аз нещото високо и питам на кого е. Никой не си го познава. Всеки вдига рамене и казва „не е моето”, обяснява учителката. Ами няма как да си го познае, като то не го е избирало. Някой друг го е избрал вместо него.

Затова, уважаеми родители на бъдещи първолаци, по-спокойно. Вместо да истерясвате дали ще успеете да купите най-скъпото нещо на скъпото си съкровище, по-добре се усмихвайте и гледайте на първи клас като нещо наистина първо и емоционално за вашето дете и помнете великата народна мъдрост: малки деца, малки ядове; големи деца…

Автор: Ива Димитрова

Източник: monitor.bg