Успехът на тазгодишният випуск от дванайсетокласници е най-нисък от 2008 година насам, показват резултатите от държавните зрелостни изпити, анализирани от образователното министерство.
Вчера стана ясно, че само една изпитна работа по литература е оценена с пълните 100 точки. Общият брой явили се на матура по БЕЛ са точно 60 791. Тестът е на млада дама – Любов Калоянова от 73-та софийска гимназия, известна като Втора немска.
Любов се е подготвяла старателно за матурата и за кандидатстудентски изпити. Посещавала е частни уроци заради вторите. Очаква я изпит с немски език. Няма профил в социалните мрежи, защото „не ги одобрява“. По думите й, всички нейни съученици искрено са се зарадвали на високия й резултат“, разказва „Труд“.
Има две оценки на обратния полюс – с 0 точки. Не е ясно обаче каква е причината – грешни отговори или празни листи, пише още „Труд“. При възможност да се налучква обаче, първата версия едва ли е възможна.
Броят на двойките по литература е 3336 (5,49%). В сравнение с предната година слаб успех са изкарали 2391-ма (4,75%). И още едно сравнение – през 2008 г. средният успех по литература е 4,41, през следващите две – 4,29. През миналата година е бил 4,49, а тази е 4,18.
Вече стана ясно, че пунктуацията, правописът, граматиката са от особена трудност за младото ни поколение. Това обаче се знае и без да се държи изпит. Необходимо е да се прочетат два свободно изпрани поста в социалните мрежи на ученици, за да се убедим, че учението е им е първи приоритет.
Процентът на отличните оценки по литература е 0,3 (181 работи срещу цели 1091 през миналата година), по география е 4,19, по история – 10,12, по математика – 23,13, но за сметка на това по английски език е 38,67%.
1446 ученици имат по две слаби бележки (по литература и по втората задължителна матура по различните предмети). По две отлични бележки, т.е. по-голямо или равно на 5,50, са изкарали 5038 абитуриенти. 51 са с пълно шест от матурите и по двата предмета. 88 са събрали 100 точки, от тях един по литература, пише пък „24 часа“.
От министерството обаче смятат, че тази година матурите са били далеч по-трудни от предишни години.
Ниските оценки са проблем и за университетите. Оценките важат за вход в по-голяма част от тях, но пък на практика не е ясно колко знаят учениците. От друга страна ако го нямаше това нововъведение, много ВУЗ-ове рискуваха да останат без студенти. Така пък няма да успеем да изпълним европейската директива да бълваме висшисти до 2020 г.
Форматът на ДЗИ ще остане непроменен и догодина, обещават от МОМН.
„Всеки директор на училище ще получи задачата през новата учебна година да се работи така в часовете, че да се подобрят резултатите”, обясни Милена Дамянова, зам.-министър на образованието.
По тази схема са работили например училищата в Смолян, Силистра и Търговище, които държаха последните места в миналогодишните изпитни класации. Сега Смолян е на седмо място в регионалната класация на успех от матурата по български език. На 17-то е Силистра, а Търговище е на предпоследно (регионът обаче показа много добри резултати при седмокласниците).
На последно място в тази статистика е Разградско. На първите места са училищата в София и в Кърджали.
Само по испански език момчетата като цяло имат по-високи оценки от момичетата. По химия и математика са равни, а по останалите предмети младите дами имат предимство.
Най-добре на ДЗИ са се представили профилираните гимназии (5,08), най-зле е в професионалните училища (с много условности връзват среден успех).
Още по темата
снимка: trud.bg
