„За да имат бъдеще родните висши учебни заведения, трябва да инвестират в младите преподаватели. Тук говорим не само за възнаграждения, а и за други стимули. Защото след няколко години точно днешните млади ще бъдат гръбнака…Нашите изчисления показват, че в момента средната брутна заплата на преподавателите в системата на висшето образование получат брутно 2 800 лв. В тази сума са включени парите за титли, за прослужено време и т.н., като ги махнем излиза, че получават брутно по 2 200-2 300 лв. Тези възнаграждения се определят от самите ръководства, не от министерството. В същото време средната брутна заплата на един учител е около 1080-1090 лв“, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев, който изнесе публична лекция на тема „Тенденции и перспективи пред висшето образование в България“ пред преподаватели и студенти от старозагорския Тракийски университет.
Точно 60 минути говори министърът в зала №1 на местната Алма Матер, думите му за брутните възнагражденията дойдоха в отговор на въпрос, зададен от професора по генетика Лилян Сотиров: “Как да задържа един млад асистент със заплата от 500 лв и стипендия от 450 лв?“. Отговорът предизвика истинска буря сред присъстващите, които не пожелаха да приемат посочените цифри като достоверни.
Министър Вълчев очерта няколко проблема пред системата на родното висше образование и тенденциите пред него, предвид очертаващия се все по-малък брой на завършващи средно образование. Последните проучвания показвали, че близо половината от дипломиралите се у нас висшисти започвали да работят на места, където тапиите не им трябвали. По думите му по-големият проблем е малкият брой кандидатстващи, а не много ВУЗ-ове. При 200 предлагани в началото на 90-те години специалности, сега те станали над 300. „Образно казано, нямаме гориво всички да обучават по всичко!“, пошегува се Вълчев и побърза да похвали добрата комуникация на министерството със Съвета на ректорите. Това обаче не означавало, че не бива на бъдат правени промени в посока ректорите да бъдат отговорни не само пред избиращите ги, а и пред другите институции.
“Само в България и още две страни в Европа имаме толкова затворен модел на академично самоуправление, наследен от времето, когато е имало опасения, че държавата ни може да се върне към тоталитаризма“, подчерта той в експозето си.
Като неособено ефективна определи системата за акредитация на ВУЗ, министърът на образованието. Повод за това му дали последните резултати, при които 4 университета се оказали с почти еднакви оценки. Това не помагало при вземането на управленческите решения и всъщност ставало дума за „хамалогия и прехвърляне на едни документи“.
Оцеляването на отделните висши училища той вижда в създаването на европейски мрежи от университети, които са сред приоритетите на ЕС, но тепърва щели да бъдат обсъждани подробностите.
Източник: monitor.bg
