Страната ни се намира във втората половина на класацията на страните, които се оценяват по PISA в изданието й от 2009 г. Оценяването се извършва на база уменията по четене и математика и познанията по природни науки на учениците от девети клас.
65 са страните в класацията, а България е наредена на 46-то място. Данните бяха изнесени вчера по време на конференцията в Гранд Хотел София на тема „Равен достъп до качествено образование – защо е нужно обединението на влиятелните лидери от различни сфери, за да го реализираме?“.
Само по математика сме 45-ти, което значи леко, почти незначително подобрение в сравнение с предишното оценяване от 2000 г.
До 15-годишна възраст средностатистическият български ученик е изостанал с около три години в сравнение със средния ученик във Финландия, почти две години с ученик от държавите от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и най-малко с една година от учениците в Унгария, Словакия, Сърбия и Гърция.
Страната ни е 30-та от 39 държави от тестването на познанията по обществознание и гражданска грамотност на учениците от осми клас. Нашата страна показва най-голям спад в оценките в сравнение с първия цикъл на оценяване през 1999 година.
41% от учениците ни са показали резултати по четене под минималното равнище на знания. Обяснено на обикновен език това значи че те са функционално неграмотни. В ОИСР процентът е 19, а във Финландия, за чийто пример teacher.bg е писал, има процент 8.
Пропастта между най-добре и най-слабо представилите се ученици в ОИСР намалява, докато у нас тя се увеличава. Според доклада една от основните причини за постиженията на учениците ни е пряката зависимост на бранша от социално-икономическия статус. Специалистите я прибавят към факторите, когато въпросният процент в разликата в резултатите е над 20%. За Финландия той отново е 8.
Изследването посочва още няколко причини, които водят към негативните резултати. Живот в бедно семейство или в село/малък град, ако у дома не се говори български език, ако ученикът живее само с един от родителите си, ако те са нискообразовани и работят неквалифициран труд – все предпоставки дете на 15 години да изостане от връстниците си, при които подобни фактори не се наблюдават. Анализаторите смятат, че нерядко „ножицата“ е от около три години.
В доказателство на предната теза са и следните резултати. 23% от учениците в София са показали резултати под прага на минималната грамотност, докато 78% от учениците в селата са дали резултат под този праг.
Данните от доклада обаче не засягат само средата, в която расте ученикът. Основания за тревога има и по още няколко линии, касаещи цялостно българското образование.
Сред причините са – Преподаването не е предпочитана кариера за най-изявените и амбициозни млади хора; политиките на атестацията, възнаграждението и професионалното развитие и допълнителната квалификация на учители и директори не им осигуряват стимули да инвестират усилия в повишаване мотивацията на учениците в неравностойно положение и ниски резултати.
Данните от оценките по PISA за 2012 година ще бъдат публикувани чак през декември следващата година, тъй като е необходимо доста време за обработката на данните.
Източник: news.bg
Още по темата
