Проблемните деца, или така наречените проблемни ученици, колкото и двете понятия да са неточни и непълни, са проблем за всяко училище, където те се намират. Особено ако децата не са на индивидуално обучение и родителите им не искат това, тогава настъпва истински хаос в образователната среда, а за учителите настъпва истински ад!
„…Вместо да се занимаваме с децата ,които имат желание, ние изписваме тонове хартия и отделяме много време е внимание за проблемните деца, чието възпитание е продукт на техните родители. Те трябва да носят отговорността за поведението им. Това трябва да се уреди чрез закона…“, смята преподаватели.
Според други пък, „…другият начин е да ги преместят в помощно училище или да притиснат родителите да се съгласят детето да мине на индивидуално обучение. Целта е да се спестят средства“.
Друг преподавател припомня, че „…преди години болните деца на индивидуално обучение имаха право на учител в къщи по различните предмети всеки ден. Затова се заплащаше от училище. По новия закон само имат право да се явяват на изпити….Това сегашното не е решение….“.
И всичко това е на фона на заетостта на учителите, за което преподавател написа: „…Почти 70 страници, според които денонощието трябва да има поне 36 часа, за да може учителят в 24-ри от тях да работи в комисии, екипи, да пише становища, за да „приобщава“. Разбира се, трябва да намери време и да преподава и възпитава.
Според друг преподавател пък, „…докато не започнат да се налагат солидни глоби на родителите на проблемните деца, нищо няма да стане. И сериозна работа на психолозите…“.
Особено полезно и актуално е мнението на преподавател, според който: „…най-доброто за такива деца е да се сформират помощни паралелки, както сега се прави за децата с умствена изостаналост. Тези деца трябва да имат повече часове по физическо и допълнителни занимания с психолози…“.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Източник: teacher.bg
