Институции

При плагиатство отнемат научната титла

Доценти и професори могат да останат без научните си титли при доказан случай на плагиатство. Това предвижда новият проектозакон за развитие на академичния състав, представен от служебния министър проф. Николай Денков. Проектозаконът предвижда още и публичен регистър на личностите с академичните длъжности, които отговарят на съответните минимални критерии. Проектозаконът за развитие на академичния състав е поставен на публично обсъждане.

Предложенията за критерии ще бъдат изработени съобразно изискванията за конкретните научни области. Залагат се наукометричните показатели – издадени монографии, индекс на цитирания. Въвеждането на единни национални минимални критерии към кандидатите за съответна научна степен е в съответствие с изискванията, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование и науката, каза образователният министър. Промените се налагат заради спада в научната в научната продукция.

Проф. Денков бе категоричен, че подобни минимални критерии има във всички страни, като най-близкият пример е съседна Румъния. Изпълнението на минимални изисквания, специфични за всяка научна общност ще бъде изискване за допуска до участие в конкурса за заемане на академична длъжност.

Законопроектът разработва изцяло нова процедура за установяване на научно плагиатство и последствията, ако бъде установено такова. „Досега нямаше такава процедура. Тя е разписана в този законопроект, който предлагаме“, коментира проф. Денков. Така всеки, който установи плагиатство, дори за професор, придобил своята титла преди двайсет години, може да сигнализира Министерство на образованието и науката.

Експертна комисия в МОН ще провери случая в рамките на два месеца и ще изготви становище, с което ръководителят на съответното академично звено, е длъжно да се съобрази. Новата процедура, подробно разписана в закона предвижда при сигнал за плагиатство, научното жури да провери дали има основа за такава проверка за плагиатство и да вземе отношение по въпроса има ли доказателства за плагиатство и дали те се отразяват съществено на приносите на съответния кандидат. Резултатът се изпраща на кандидата.

Той отговаря с неговото становище по въпроса и едва след това журито взима крайното решение. Предвидена е възможността кандидатът да възрази пред просветното министерство, което от своя страна съставя експертна комисия от 11 души. Тя в рамките на два месеца е задължена да излезе със собствено становище, което може да е различно от това на журито.

Експертите в МОН ще разчитат и на специализиран софтуер. Становището на МОН се връща обратно в академичната организация, която е длъжна да вземе своето вътрешно решение на базата на двете становища – на журито и на експертите от МОН. Крайното кадрово решение е на ръководителя на организацията. Запазваме принципа на автономията. През този период процедурата спира, но в момента, в който се получат становищата процедурата продължава.

Има и раздел, в който за първи път се казва, че ако се установи случай на плагиатство при процедура от преди 5 или 20 години, ще има реакция. При установено плагиатство научната организация е длъжна да вземе мерки, включително уволнение на съответния преподавател и отнемане на титлата му.

Министър Денков подчерта, че проектозаконът е изработен изключително внимателно от гледна точка на съдебната уредба в България. Предвидени са проверки на всяко едно ниво от процедурата за придобиване на научно звание. За да не се наруши принципът на автономията, ако не бъдат спазени предписанията от МОН, информацията се изпраща в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Тя може да реагира при системно не спазване на предписанията с предложение за отнемане на акредитацията.

Министър Денков подчерта, че обучението за това какво е плагиатство и как да се избягва трябва да започне от първи курс, защото съвременната младеж дори не разбирала, че има проблем, когато копира текстове от интернет, например.

„Това трябва да залегне в учебните ни програми. Всеки може да направи грешка и дамгата: „ти си плагиат“ не трябва да остава за цял живот. Затова в закона са заложени някои възможности след пет години съответният кандидат да възстанови своята академична дейност“, коментира още той.

Проф. Денков подчерта, че в момента на приемането на сега действащия закон за научните степени и звания броят на професори и доценти е станал едно към едно, а здравословното съотношение било едно към три в полза на доцентите.

Източник: news.bg