В едно училище имало една дисциплинирана учителка. Един ден ѝ хрумнало да попита учениците кой какъв иска да стане.
Децата, разбира се, вдигали ръка и се надпреварвали да споделят мечтата си, но между футболистите, бизнесмените, космонавтите и лекарките се явил и един полицай. Момчето твърдо решило да става полицай и туй то.
Никой обаче не искал да става учител. Малко обидно и станало на учителката от това, но освен дисциплинирана, тя била и любопитна,та поискала да знае защо тоя млад господин, по дяволите, ще става полицай, а учител не ще!
Ученикът, който, меко казано, далеч не бил отличник, но иначе голям отворко (абе готов полицай!), взел маркера и се заел да прави изчисления. Първо доказал, че тая държава (имал предвид българската) е полицейска, а не даскалска. Защото, госпожо, в Ню Йорк има 33 000 полицаи, а населението наброява 15 милиона души. Пък в България населението е седем милиона, а полицаите са 47 000. А? Сещаш ли се? Минахме ли ги американците? Минахме ги: имаме три пъти повече полицаи от тях на калпак от населението. Може да сме боси, ама нашироко стъпваме!
Учителката, разбира се, зяпнала. А отворкото продължил да смята:
През учебната 2000/2001 г. вие, даскалите в общообразователните училища, сте били 63 752. Десет години по-късно вече сте 46 245, а сега в 2019 вече сте 38085, тоест – вие си отивате и отдавна сте по-малко от полицаите. Е, даскалска ли е тая държава, или полицейска?
И сега, госпожо, да те светна за най-готиното. Като спипат европейски полицай с рушвет, тоя нещастник губи двайсет заплати при пенсионирането си, пенсията си за прослужено време, даже направените до момента години стаж и осигуровките си, не може и да се пенсионира предсрочно. Така че колкото повече напредва в стажа си, толкова повече се дърпа от парите за подкуп. А в тая държава, госпожо (очевидно полицейската, българската), и да ме хванат с рушвет, и да ми бият камшика на минутата, пак ще ме пенсионират като полицай за времето преди това, ще си взема и заплатите, осигуровките, да не говорим, че ще ме хванат само при условие, че съм последен балък, а аз не съм и знам, че ония, дето ще ме хванат, играят в същия театър.
Дисциплинираната учителка имала висше образование, та била културна, но много и се дощяло да напсува полицията: миналата седмица ходила при майка си на село и тя ревнала, че вече три пъти грабят къщата и, но кьорав полицай не била виждала наоколо от години. „Бандитска държава!“, така рекла майката (очевидно имала предвид българската). Тоя отворко тука пък твърди, че била полицейска… „Е каква е разликата?“ – така си въздъхнала дисциплинираната учителка.
Занимателно и мъдро нещо са приказките, трябва да ги четем и уважаваме.
Автор: Лазар Ильов
