За да бъде едно дете успешно в началния курс, трябва да има работа в училище, работа у дома – с помощ на родител, и самостоятелна работа от страна на ученика.
За съжаление тези 3 неща днес са нарушени.
Ако родителите чакат децата им да се образоват само в училище, няма да се получат очакваните резултати.
Дори в средния курс децата все още имат нужда от помощта на родителите – до 8 клас родителят трябва да е плътно до детето си, обяснява пред Dnes.bg Стефка Иванова, преподавател в начален курс.
В горния курс – от 9 клас нагоре, децата вече са големи, изградени в много отношения и родителят може да остави детето само да се доизгражда.
И тъй като знанията по БЕЛ и математика са основа за образованието на всяко дете, а фундаментът се гради именно през първите четири класа, Стефка Иванова даде практични съвети за обучението по двата предмета при най-малките.
По думите й часовете по български език в 1 клас не стигат – 2 часа са предвидени за всяко нова буква и 1 час упражнение. „Аз не познавам дете, което за 3 часа по 35 минути може да се научи да пише правилно буквата. Разчитаме на задължителната занималня и родителите. Така се получава един затворен кръг, когато казваме децата са неграмотни. Не! Те не са неграмотни и те не са виновни. Ние сме виновни, защото ги поставяме в такива обстоятелства“, обяснява преподавателят.
БЕЛ
Ако детето все още не може да пише, правилно да си движи ръчичката – има програма в интернет, която е създадена за най-малките. В нея децата могат да изписват буквите, които са дадени с пунктир – те трябва да повтарят, а след това сами да я изпишат. В нея може да се създаде ръкописен текст – да повтори дума, на следващите редове да я пише самостоятелно – тоест ръката се учи чисто механично да усвоява ръкописната техника.
Накрая може да създаде текст, които първо те повтарят, а след това преписват. На децата им е много трудно да преписват, обяснява преподавателят.
Когато учениците пишат под диктовка им е по-лесно. Когато учителят диктува, той произнася ясно думата, отчетливо, така се чуват всички звукове. Но когато учениците трябва да я препишат – те все още нямат усъвършенствана техника на очите, ръката, четене на думата. Затова допускат повече грешки при преписване, отколкото при диктовка. Моят съвет е децата да упражняват писане на букви, думи, текст, да преписват текстове.
Родителите да играят с децата си на асоциации, да търсят думи антоними, синоними, за да развиват говора им. Може да се прави по всяко време – при пътуване, вкъщи, когато са на разходка. Примерно на еди коя си дума – измисли синоними или антоними. Това е лексиката, която липсва при децата, а в горния курс процесът се задълбочава.
И още един съвет: Карайте децата да четат книгите, дадени за лятото. Нека четат на глас и да ви разказват.
„В 1 клас накарах децата да си направят читателски дневник. Да започват с датата, да напишат колко страници са прочели, да напишат името на книгата, автора. В 3-4 изречения да опишат за какво се разказва, да си напишат кой е главният герой, второстепенният и след това да препишат 5 изречения от книгата – пасаж, който им е харесал“, обяснява още тя.
През лятната ваканция детето не трябва да остава без занимания, защото губи чисто механичната способност да пише. Доказано е, че когато човек пише, той развива не само моторната техника, а и много връзки в паметта, въображението. Децата трябва да бъдат научени да говорят, да мислят, да се аргументират, да се изразяват и да разбират това, което четат.
Не е задължително да прочетат всичко или всичко да им се преподава – те сами ще си го намерят, ако учителят ги е научил как да го правят.
При писане на съчинение по картинки – добре е да има подпомагащи въпроси към детето, добре е да се предложат и подпомагащи думи, защото детето все още няма нужния запас от лексика – думи, които да използва. Има и много добри помагала за децата, които ползваме ние учителите, но могат да се ползват и от родителите.
МАТЕМАТИКАТА
В първи клас текстовите задачи са много трудни за децата. Повечето деца все още не могат да четат бързо и ясно. Те се бавят, докато прочетат текста, а стигнат ли до края, вече са загубили началото. Те не са свикнали да работят с текст, да го осмислят и да разберат напълно какво трябва да се направи.
Когато чете учител или родител, всичко е наред и задачите се решават много бързо – от 98% от класа. Но в момента, в който те трябва да четат, настъпва голямото объркване.
Иванова припоръчва на родителите да работят и вкъщи с допълнителни сборници по математика с текстови задачи.
По нейни думи много важна част от текстовите задачи е овладяване на терминологията, което е въпрос на техника. Например, децата трябва да се научат кой знак използват, когато в задачата има „повече“ – събиране, а при „по-малко“ – изваждане.
Ако не са усвоили тези термини, в края на 4 клас те много трудно се справят с текстовите задачи. А в теста след 7 клас имат 3-4 текстови задачи, които носят най-много точки. Но основата да се започне обучението за разбиране на математическите термини е именно в малките класове.
Има задачи с обратна релация – на децата трябва да им се обясни, че когато в изречението има сравнение – „които са с еди колко си повече/по-малко от другите“ означава, че ученикът трябва да обърне действието.
Ако има „пъти по-малко“ – ще се използва делене, а ако има „пъти повече“ – умножение. Това е въпрос на техника – поне в началото, малко по-късно те ще започнат да го разбират, обяснява учителят.
За да е по-лесна организацията на работата в първи клас, тя съветва родителите да подвържат учебниците и тетрадките в първи клас с различни цветове или да им сложат различни лепенки. Детето, което в началото все още не може да чете, бързо ще се ориентира какво да извади за новия час.
