От Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ изпратиха до медиите текст, в който коментират предизвикателствата пред финансовата 2013г. в родното образование.
Ето и текста на писмото (без редакторска намеса):
Предизвикателствата пред финансовата 2013г. в българското образование
Финансирането на българската образователна система е до голяма степен огледало на визията за просперитет на правителството на Република България.
В Европа съществуват два вида финансиране:
- Държавно или централизирано;
- Местно или децентрализирано.
По популярният модел е първият и той е свързан с определяне на държавните приоритети в обществените дейности и създаване на пакет от държавни служители свързани с тях.
Световната практика сочи учителската професия като водеща при конструиране на държавната общност от важни професии.
В България сега съществува своеобразна компилация между държавно и местно финансиране, което се утвърди през последните няколко години.
Преминаването към формата на делегирани бюджети стана като наказателна мярка, наложена от правителството на Станишев, след историческата учителска стачка през 2007г. Тази акция, ръководена от бившите министри Вълчев и Орешарски, целеше да отхвърли финансовата отговорност за българското образование от държавата и да я подели между училища и общини. Това тогава гарантираше, че всяка следваща стачка за заплати, нямаше да визира пряко правителството.
Сега ние можем да видим резултатите от прилагане този вид финансиране основано на броя на учебните единици в учебни заведения.
Не можем да не отречем предимствата при това финансиране изразяващи се в по добро стопанисване на „оскъдните“ средства за образование и преди и сега от училищните директори и техните колективи. Средствата на ученици и учители останаха в училище и след края на финансовата година, като преди се вземаха от кметовете на общини, както през текущата година, така и след нея.
От това последва увеличение на учителските заплати през 2008г. с над 60% и много средства за обновяване на материалната база в училище, което промени осезателно българските училища.
Делегираните бюджети научиха директорите на училища да стопанисват ефективно финансовите средства, като показват това „прозрачно“ на българското общество.
Тези и някои други положителни тенденции, едва ли бяха „очаквани“ от правителството през 2007г. и това показа нещо българско, че училищата са по – добрите стопани от държавата, защото средствата от брутния вътрешен продукт не са увеличени, само се спряха отклоненията на същите финансови средства от общините.
Но делегираните бюджети с единен разходен стандарт на ученик, разделиха българското образование на „бедни“ и „богати“. Богатите училища с между 600 и 2000 ученика имат огромни финансови възможности за материално база, за учебни кабинети и спортни площадки, за басейни и ИКТ технологии в учебния процес, за заплати и допълнителни плащания на директори и персонал.
Малките или „бедни“ училища с ученици между 150 и 500 ученика са с безкрайно оскъдни възможности при финансиране на учебния процес и държавата стана „мащеха“ за тях и някак забрави, че те са по – големият брой от училищата в България.
Логично е, че това прибързано и хаотично преминаване на делегирани бюджети през 2007 година, някак се пропусна важен компонент, който да влияе на финансирането и това е качеството на учебния процес. Училищата сега се оценяват количествено при определяне на финансирането и по никакъв качеството не влияе в този процес.
Огромен проблем е поддържането, обновяването и изграждането на нови кабинети за специални предмети и компютри, спортни площадки и басейни, все неща за които по законите кореспондиращи с образованието отговарят българските общини.
В училищните бюджети има заложени само 23 лева на ученик, които са целеви за капиталови разходи, но те покриват едва 5% от нуждите за капиталови разходи в училищата. За останалите средства, законодателят е натоварил общините, но те се справят безкрайно трудно с тази задача. В резултат на това размиване на отговорности, директорите натоварват учителите, като ги лишават от средства за работни заплати и допълнителни плащания и насочват тези „освободени“ средства към ремонти и нови пособия за учебния процес – така и „вълкът сит и агнето цяло“, но това няма да продължи вечно. Българските учители скоро ще потърсят това, което им се отнема.
При моделирането на делегираните бюджети, държавата някак забрави и финансирането на детските градини. Те останаха на смесено финансиране и педагогическия и непедагогически персонал работещ там, получава значително по малки трудови възнаграждения и допълнителни плащания. 55% от педагогическите специалисти са на минималната заплата от 450 лева, а средната възраст на тези учители е между 54 и 59 години, като младите учители са тази година са едва 161.
Учениците в частните училища останаха извън финансовия борд за ползване на единен разходен стандарт и до сега продължава дискриминацията към тях и техните родители.
През последните години набра скорост програмното финансиране, което се опита да компенсира недостатъчната финансова грижа на държавата към българските училища и детски градини.
Националните програми в образованието достигаха до 300 милиона преди кризата, което беше много полезно за системата. За съжаление тази година националните програми в образованието са едва в размер на 35 милиона лева, което крайно недостатъчно.
Много са и възможностите за кандидатстване в европейски проекти на българските училища, сами, чрез съответните общини и по програми спечелени от МОМН, за финансови дейности, невъзможни за училищните бюджети.
Важни за системата са проектите „Квалификация на педагогическите специалисти“ за 75 милиона лева, „Успех“ за 99 милиона лева и много други.
Но следствие на прилагането на проекти в училище се появи един процес в българските учебни звена, който започва да измества акцента и призванието на учителя, а то безспорно е учебно възпитателния процес. Но работата по три – четири проекта превърна учителя в администратор и започва да го дистанцира от естествената му среда – деца и ученици.
Но основният извод, който се налага от този финансов анализ към образователната сфера е, че никакъв вид допълнително финансиране, по проекти, програми чрез дарения и др. не може да измести или компенсира финансовата отговорност на българската държава към българките деца и ученици за тяхното образование.
Синдикат „Образование“ предлага на правителството на Република България увеличаване на средствата за образование с цел излизане от санитарния минимум на финансово оцеляване на нашият „приоритетен“ отрасъл в размер на не по малко от 4%.
Синдикатът, заедно с останалите учителски синдикати ще отстояват увеличение на работните заплати на работещите в системата на образованието с 20% от януари 2013г.
Синдикат „Образование“ предлага финансиране на децата и учениците, учещи в части училища с ЕРС, в съответствие с размера получаван от децата и учениците в същата община.
Синдикатът, заедно с другите социални партньори от отрасловия съвет по образование настоява за:
- Увеличаване на работните заплати на всички педагогически специалисти, работещи в системата на „Средното образование“, което включва и детските градини с 30 лева от 1 септември.
- Увеличаване на единния разходен стандарт за ученик и дете с не по малка от 15% в бюджет 2013.
- Преминаване на делегирани бюджети със закона за държавния бюджет – 2013г. на всички детски учебни заведения, със същите финансови права като училищата.
По разчетите на финансовите експерти на синдиката за увеличението на заплатите от 1 септември, обещавано многократно от финансовия министър Дянков са необходими около 10 милиона лева.
10 000 000 лева са предоставени на 10 училища в Република България за изграждане на спортни площадки с решението на МС от вчера. Това би било чудесно, ако тези десет училища не бяха 0,3% от всички 2666 български училища.
В пловдивска област са намерени пари за училището в община Съединение, но нека не забравяме, че в същата област – община Садово започнатата през далечната 1982 година нова училищна сграда, все още няма да отвори врати наесен за изгубилите надежда учители, родители и ученици.
