Матурата по български език и литература е във вторник, но не всички зрелостници са залягали над учебниците през последните 5 години и са готови за тях.
С помощта на г-жа Цецка Петрова от столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ „Монитор“ изготви няколко съвета и припомни най-важните правила за предстоящия изпит.
За първия модул от матурата зрелостниците имат на разположение 60 минути, в които да се справят 30 тестови задачи. Първите 5 от тях са свързани с откриването на правописните грешки. По време на теста по български език и литература учениците трябва да внимават за правилното изписване на думи като „италиански” и „християнски”, които често се дават за пример. Те не трябва да забравят и за по-особеното членуване на някои съществителни, сред които „ден“, „път“, „цар“, „крал“, „лакът“, „кон“, към които добавяме „-ят“, -я”. Зрелостниците трябва да си припомнят и правилата за подвижно „ъ“спрямо съгласните „р“ и „л“. „Ъ“ стои пред „р“ и „л“, когато след тях има само един съгласен звук – върба, гърне. „Ъ“ обаче преминава след „р“ и „л“, когато след тях има два или повече съгласни звука – Връбница, грънчар. Изключение от правилото е при глаголи от несвършен вид с наставка „-в“ – избързвам, привършвам. Преподавателката по български език и литература обърна обърна внимание на образуването на прилагателни имена от съществителни собствени. Когато съществителното завършва на „-ски“, прилагателното се изписва с малка буква ( Ботев -> ботевски). Ако завършва на „-ов“ или „-ев“, получава главна буква (Вазов празник). Когато прилагателното е от две съществителни и завършва на „-ов“, то прилагателното се пише с две главни букви и полуслято (Иван Вазов -> Иван-Вазов роман). Когато окончанието е на „-ски“, то прилагателното се изписва слято и с малка буква (иванвазовски стил).
Следващите задачи в матурата са свързани с граматичните грешки. Едно от правилата, които зрелостниците трябва да си припомнят, е как се образува бройната форма при съществителните имена от мъжки род. Тези, които не назовават лица, в позиции след числително бройно и думите колко, няколко, николко, колкото, толкова имат бройна форма в мн.ч., завършват на „-а“, „-я“ вместо обикновената форма на „-и“ (няколко заека, колкото компютъра, толкова химикала). В същото време обаче, ако назовават лица, завършват на „-и“ (колко учители, толкова студенти). Част от задачите визират правилата за употреба на падежната форма при местоименията, употреба на причастията с учтивата форма Ви, Вас (миналите деятелни причастия винаги са в множествено число, а другите в единствено – Г-жо, вие сте били поканена на това събитие).
Пунктуационните грешки също са заложени в теста. Петрова обясни, че новият правописен речник променя някои правила в пунктуацията, а сегашните зрелостници са последният випуск, на който се преподава по учебниците, несъобразени с промените в новия Официален правописен речник на българския език. Според нея това трябва да се отбележи при подготвянето на въпросите за изпита по български език и литература. Така наречените „ограждащи запетаи” също трябва да привлекат вниманието на учениците. Петрова даде пример с последната матура (Учениците, без да изчакат своя учител, се качиха на автобуса). Вметнатите думи и изрази са друга от причините за груби грешки. Думи и изрази, които се използват само като вметнати части, не се отделят със запетаи (пример е „по всяка вероятност“).
Петрова припомни и на какво зрелостниците трябва да обърнат внимание при подготовката си за въпросите по литература. Трябва да знаят кои са авторите и изучаваните от тях творби. За самите произведения пък трябва да знаят какъв жанр са, от кой литературен род и да познават основната им тематика, да разпознават основните мотиви. Например идеята за пречистващата сила на любовта в „Ще бъдеш в бяло“ на Пейо Яворов, мотивът за разочарованието от следосвобожденската действителност се отнася до „Линее нашто поколение“ на Иван Вазов.
Петрова открои и няколко важни неща за последния 41. въпрос, по който учениците трябва да създадат аргументативен текст – есе или интерпретативно съчинение по едно от изучаваните литературни произведения. Ако изберат да пишат интерпретативно съчинение, добре е да поставят посочената творба в контекста на авторовото творчество, в историческия и литературния контекст. Да формулират ясна теза, да изградят убедителна аргументативна част. Да правят логични изводи и обобщения. Да не пренебрегват структурирането на текста в абзаци, ясната визия на буквите, това също е важна част от писмената култура на общуване.
